Галерия

1

Обезщетение от държавата ще търсят търговците в Атина, след разгрома и опустошенията, които оставиха след себе си поредните размирици на площад Синтагма по време на 48-часовата работна стачка на гръцките синдикати. Атинската търговско-индустриална камара изчислява, че щетите достигат поне 500 хиляди евро, а конкретно Асоциацията на търговците в столицата прави подробно описание на щетите, за да изчисли точния брой на пострадалите магазини и загубите им от последната градска война.

GRReporter се свърза с председателятна Гръцката търговска камара Василис Коркидис, който даде първа картина за обема на катастрофата за столичната търговия и туристически имидж след погрома около парламента тази седмица. „Центърът на Атина се превърна в боксова круша за социалното недоволство”, заяви Коркидис, който не скри възмущението си липсата на контрол върху гръцките протести в последните години.

Според съществуващата нормативна уредба и закона, приет след палежите в Атина в края на 2008 собствениците на магазини и други търговски обекти в засегнатите зони имат право на обезщетения, след описание на разрушенията. То обаче не може да покрие катастрофалните последици от постоянните митинги, протести и сблъсъци, които обсебиха столицата, казват търговците. Има много голям спад към посещението на центъра на Атина, отбелязва Василис Коркидис.

„Оправдаваме негодуванието , но сляпото насилие, което разрушава труд и собственост, градена с пот цял живот, без значение дали е малка или голяма, не може да бъде оправдано”, заявява търговецът. Той поясни, че голяма част от търговските обекти, които са пострадали най-много няма да могат да се възстановят от удара. Какъвто и да е размера на обезщетението, то е много по-малко вложените в бизнеса средства. Освен счупени витрини, повредено оборудване и разрушена стока, търговските обекти понасят и загубата на дните, а в някои случаи и седмиците, в които са затворени и не работят поради ремонтните работи или липсата на средства те да се извършат.

„След около 10 дни настъпват дните на сезонните намаления, някои промоции вече са в ход – всичко това се обезсмисля. Освен това, гражданите са наплашени и вече умишлено избягват столичния център дори, когато няма активни протести. Покупателната сила на туристите е напълно изгубена. Те се страхуват вече да дойдат в Гърция, да не говорим да дойдат да пазаруват. Няма обезщетение, което може да покрие тези загуби”.

Проблемите на търговците и гражданите, които обитават центъра на Атина не са вчерашни. Престъпността в историческия център само се задълбочава в последното десетилетия, като в последните четири години много хора смятат, че е излязла извън контрол. Освен това, новите икономически условия донесоха и много недоволство и организирани протести, които направиха центъра на Атина и неговите търговци, заложници на общественото недоволство, казва Коркидис.

„За последната година имахме над 850 митинга, протестни събирани и шествия. Това означава, че се падат три пъти на ден през цялата година, някой да блокира центъра. Това води средно до загуба на четири работни часа на ден, които търговците не могат да си вършат работата”, възмущава се Коркидис. Той определи явленията от последната година, като катастрофални и изрази дълбоките си съмнения, че протестиращите от различни сектори могат да спечелят симпатията на гражданите, който постоянно се съобразяват с техните прищевки.

Според него най-голямото престъпление е че целият хаос наранява най-много туризма, който засега е решаващ сектор за гръцката икономика. „В туристически период, какъвто е лятото не само плашим и гоним туристите, които са дошли, но и възпираме и други туристи да посетят страната ни”. Василис Коркидис подчертава, че сцените, които предават международните телевизии не дават пълната картина в страната и чужденците смятат, че отделните сблъсъци между полицаи и хулигани са повсеместни. Не са. Но това няма значение, защото подобна вандалщина накърнява общия имидж на странта.

„Вярваме, че правото на протест е демократично, но трябва да се извърши някъде, където няма да създава постоянен хаос в пътния трафик”. Търговците предлагат държавното управление да насочи протестите на недоволни синдикати и граждани към отвореното парково пространство на Педиу ту Ареос, което е разположено също в центъра на града между булевардите Александрас и Патисион. То често се използва за организиране на митинги и протести, които създават известно неудобство в движението, но не блокират напълно града.

Коркидис обясни, че събитията от последната година промениха и търговския облик на столицата. Постоянните окупации на центъра са благоприятствали изграждането и обособяването на по-големи търговски центрове в периферията на столицата. „Кризата бе черешката на тортата, която спомогна прехвърлянето на търговията от малки и големи магазини разположени по търговските улици към предградията на Атина, където се изградиха молове, търговски селца, аутлети и други големи магазини”. Източна и западна Атики добиха нов облик с големи хипермаркети, които са предпочитани от гражданите, заради лесния достъп до тях, липсата на опасности, като стачки, протести и размирици, както и големите паркинг пространства – лукс, който не съществува в центъра на града.