Снимка: http://www.iefimerida.gr
В своя публикация, посветена на «годините, които промениха Еропа завинаги», британският вестник Financial Times разкрива задкулисието от решаващата среща на европейските лидери с Георгиос Папандреу в Кан, през ноември 2011. Впечатление прави споменаването на сълзите на Ангела Меркел, които се стичали по бузите й, докато тя казвала «несправедливо е... аз не искам да се самоубивам».
Със заглавие «Това беше моментът, когато еврозоната можеше да се взриви – Как бе спасено еврото», вестникът разглежда логиката на решението, взето от Папандреу за референдум, като отбелязва, че тогавашният премиер на Гърция е оценявал факта, че натискът на референдума би задължил политически опоненти и колебаещи се да заемат позиция и да заяват подкрепата си за спасяването на еврото като единствен начин за спасяването и на страната. Статията започва със споменаване на сълзите на Ангела Меркел и отбелязва «За изненада на всички в залата Ангела Меркел започна да плаче. «Das ist nicht fair» - „Това не е справедливо“, казала тя разгневено, а очите й се напълнили със сълзи. «Ich bringe mich nicht selbst um» (Аз не искам да се самоубивам).
За всички присъстващи в малката заседателна зала в Кан, станали свидетели на това избухване, било доста шокиращо да видят най-силния лидер на Европа, владеещ до съвършенство емоциите си, да избухва в плач. Свидетелите на случаката обаче съобщават, че сцената е била още по-шокираща за двамата мъже, предизвикали гнева на германския канцлер: единият седял до нея, френският президент Никола Саркози, а другият – в другия край на масата, американският президент Барак Обама.
Никой не знаел за референдума – нито вътре, нито извън Гърция
От Financial Times отбелязват, че съобщението за решението на премиера е предизвикало изненада и в ПАСОК и у тогавашния министър на финансите Евангелос Венизелос, тъй като Папандреу се бил посъветвал само с тесен кръг свои сътрудници.
Никой от европейските лидери също не си спомня да е бил информиран навреме от Георгиос Папандреу, нито са смятали подобен вариант за възможен. Според източници, когато Саркози чул за намеренията на гръцкия премиер избухнал. Първоначално помислил да предложи на Папандреу да оттегли предложението си, но впоследствие решил да приеме провеждането на референдум, но не със залог меморандума, а за оставането на Гърция в еврозоната.
Разговорите между Саркози и Меркел
Следват множество разговори между френския президент и Ангела Меркел, на която нейни сътрудници, като например финансовият министър Волфганг Шойбле, казвали, че може би за еврозоната щяло да бъде по-добре, ако Гърция излезела от нея, още повече ако това стане доброволно чрез референдум.
В деня, когато Саркози се срещнал с Папандреу в Кан, в рамките на срещата на върха на G20, той раздал един документ с 6 точки, в който стигал до предложението за провеждане на референдум за оставането или не на Гърция в еврозоната. Високопоставен служител, който бил там по това време, обяснява, че «идеята била Папандреу да бъде притиснат в ъгъла».
Атаката на Саркози срещу Папандреу
Френският президент нападнал яростно гръцкия премиер, като го обвинил, че е предал европейските си партньори, които подкрепили Гърция. Останалите лидери почти не реагирали на това, което казал Саркози, макар че по-късно Папандреу съобщил, че германският канцлер е на негова страна.
Георгиос Папандреу се изненадал от яростната атака на френския президент, а според Евангелос Венизелос позицията на Саркози била «агресивна» и «не учтива», както посочват от Financial Times. Отбелязва се също, че гръцкият премиер бил явно изморен по време на преговорите, и по някое време нещата поел Венизелос, който винаги имал амбиции за премиерския пост.
Тайният телефонен разговор между Барозу и Самарас
Според публикацията, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е разговарял по телефона с Андонис Самарас, тогавашния лидер на опозицията, който «искал да избегне референдума». Самарас казал на Барозу, че вече е готов да участва в правителство на националното съгласие заедно с ПАСОК, «нещо, което избягвал месеци наред, надявайки се, че ще успее да осигури сам премиерския пост».
Барозу държал този разговор в тайна от Саркози и Меркел, но именно той предложил Лукас Пападимос за вероятен лидер на едно експертно правителство, съставено от технократи.
Последните думи на Саркози и Папандреу
В края на спорната среща с Папандреу Саркози му казал да се върне в Атина и да вземе решение, а Барозу хванал Венизелос и му казал, че референдумът трябва „да бъде спрян“. Тогавашният финансов министър веднага се съгласил. По пътя към летището, както пише в статията, Георгиос Папандреу казал на Евангелос Венизелос, че «в крайна сметка нещата не са се развили толкова зле, колкото се опасявал», с което предзизвикал недоумението на финансовия министър.
Какво се е случило в самолета, докато Папандреу спял
И докато Георгиос Папандреу спял в самолета, Евангелос Венизелос дал заповед да се подготви декларация, която да бъде разпространена при приземяването, и в която ставало дума за «историческото постижение» на гръцкото участие в еврозоната, и която на практика отменяла референдума. Както пише Financial Times, «с референдума на Папандреу било свършено. Както и с неговия премиерски пост».
Защо се разплака Ангела Меркел
Както посочва публикацията, Меркел със сълзи от яд в очите избухнала заради това, че под натиска на Саркози и Обама трябвало Германия да „излезе напред“ и да защити еврозоната чрез издаването на т.нар. SDR.
А Меркел много добре знаела, че Bundesbank е против едно такова развитие на нещата.
Според свидетели, Меркел казала през плач, че не може да вземе решение по един такъв въпрос, вместо централната банка на страната си.
Язвителен отговор от централата на ПАСОК: участниците в събитията един ден ще проговорят
От ПАСОК отговарят язвително на твърденията в публикацията на Financial Times, като подчертават, че са се изписали повече коментари за срещата на лидерите в Кан, отколкото за истинската битка в Кан (през 216 пр.н.е.).
От централата на ПАСОК отбелязват, че участниците в онази среща в даден момент ще разкажат от първо лице какво действително се е случило. Също така социалистите добавят, че след срещата в Кан правителството на Папандреу е поличуло вот на доверие и по своя инициатива е довело нещата до широкото сътрудничество с правителството на Лукас Пападимос, което от своя страна приложи до 9 март 2012 договореното и решеното на Европейския съвет от 26-27 октомври 2011. И накрая добавят, че «благодарение на тези обстоятелства, на жертвите и на демократичния избор на гръцкия народ, страната сега вече е направила завой към окончателното излизане от кризата и меморандумите, и се превръща отново в пълноправен член на еврозоната».