Галерия

1

От есента прочутият член 99 от Кодекса за фалитите ще остане в миналото, след като вчера Министерството на Развитието, Конкурентоспособността и Търговския Флот внесе за гласуване в Парламента новата рамка за изменение на глава 6 от З. 3588/2007 (Кодекса за фалитите).

Новото в разпоредбите е, че разрешават влизането в предфалитна процедура и на длъжниците, които вече се намират в процес на прекратяване на плащания, тъй като се преценява, че и за тези длъжници предфалитната процедура може да доведе до по-добри резултати от същинския фалит. Предлаганата регулация съчетава положителните елементи на премахнатата разпоредба от чл. 44 на З. 1892/1990 (особено задължението за малцинство) и на разпоредбата на Кодекса за фалитите  (процедура на компромиса).

Новата рамка бе внесена с проектозакона за «Съставяне на единен независим орган за обществени договори и централен електронен регистър на обществените договори – изменение на глава 6 от З. 3588/2007 Предфалитна оздравителна процедура и други разпоредби». Освен възможността за оздравяване на фирмите, които имат финансови проблеми, законопроектът предвижда и създаването на независим орган за надзор на обществените договори за доставки и дейности, но и създаването на комисии за приятелско споразумение за намаляването на наемите на магазини заради кризата.

С други разпоредби на законопроекта се удължават с пет години договорите за наем на кино- и театралните салони, дава се възможност за удължаване договора за наем на държавни недвижими имоти, в които се помещават хотели, до 12 години от изтичането им, с намаляване на годишния наем от 6% на 4,8% от обективната стойност, и се подновяват разрешителните за участие в неделния пазар в Пирея, до изтеглянето на нов жребий.

Предфалитната процедура

Според Министерството на Развитието, с предлагания институционален режим, се изменя глава 6 от З. 3588/2007 (Кодекса за фалитите) и се преобразува по такъв начин, че се дава действителен втори шанс на фирмите, които по някаква причина имат финансови проблеми. И така, въвежда се предфалитната оздравителна процедура за една фирма и се увеличава възможността за спасяването й, преди да се стигне до фалит, което означава и автоматичното й дискредитиране.

Новият елемент, съдържащ се в тази регулация е бързото предефиниране на отношенията длъжник – кредитори, чрез сключването на договор за оздравяване, който има за цел ограничаването до минимум на произтичащите загуби. По този начин се ограничава периодът на несигурност относно оцеляването или не на фирмата.

Посредством тази разпоредба се очаква да се оздравят и да продължат да функционират фирми, които са жизнеспособни от гледна точка на предмета на своята дейност, но имат проблеми с ликвидността, тъй като са свръхзадлъжнели.

Ползата от това преобразуване, особено в настоящата трудна икономическа конюнктура е значителна, тъй като се запазват работни места, както в самата фирма, така и в други фирми.

Главните характерни черти

1. Въвежда се възможността за ангажиране на несъгласните кредитори, решавайки по този начин горепосочения «проблем с колективното действие».

2. Предоставя се възможно най-голямата гъвкавост относно съставянето на договора. По-конкретно се дава възможност, по френски образец, длъжникът и кредиторът да достигнат до договор без официална процедура на преговори, с поверителни преговори, така че да се избегне, където това е постижимо (обикновено когато кредиторите са малко и си сътрудничат), създаването на несигурност относно оцеляването на фирмата, което днес се случва при процедурата за постигане на компромис. В случай, че бъде избрана процедурата на официални преговори, в рамките на оздравителната процедура, се предоставят две възможности – или да сключат договора направо кредиторите, или да се свика събрание на кредиторите. Втората, “по-тежка” процедура се очаква, че ще бъде използвана в случаите, когато има множество кредитори, които е трудно да координират действията си по друг начин. 

3. Освен това, докато се институционализира задължението на държавата и на органите за социален компромис по договора, като необходимо условие за успеха й, се вземат предвид и се гарантират интересите им чрез задължителното им призоваване за съответната процедура.

По отношение на съдържанието на оздравителния договор (чл. 106е, ал. 1), се дават широки правомощия в частите с индикативна възможност за използване на различни средства, от най-леките (напр. просто удължаване на срока за погасяване на задълженията), до най-драстичните (напр. капитализиране на дълговете или прехвърляне на фирмата), така че да се покрият всички случаи, доколкото това е възможно, в зависимост от това колко големи са проблемите на фирмата.

Какви промени идват с новата регулация

Операцията по спасяване на фирмата вече няма да става в рамките на процедурата по обявяване на фалит, тъй като в страната фалитът се свързва, от икономическа и социална гледна точка, с ликвидацията, и в резултат на това опитите за преструктуриране в рамките на фалита, се подценяват от дискредитирането на фирмата в очите на клиентите и доставчиците й.

Следва да се отбележи, че Кодексът за фалитите, валиден до днес, от една страна предвижда за предфалитния етап процедурата за постигане на компромис, без обаче договорът произтичащ от тази процедура да обвързва и несъгласните кредитори. По този начин се създава това, което в икономическата наука се нарича «проблем на колективните действия». Т. е. дори и ако всички кредитори признават, че една регулация на исканията им, която ще спаси длъжника ще е от полза за колективния интерес, всеки един поотделно може да се надява, че останалите кредитори ще поемат разходите по регулацията и ще оздравят фирмата на длъжника, без обаче този кредитор да понесе жертвите на регулацията.  Поради тази причина се забелязва, че докато голям брой фирми започват процедурите по чл. 99 и следващите, много малко фирми постигат договореност с кредиторите и действително оздравяване.

Освен това, съдът по обявяване на фалит, ако сметне, че е възможно постигането на договореност, че са налице основателни очаквания за успех на предлаганото оздравяване и не се нарушава колективната удовлетвореност на кредиторите, решава да се пристъпи към оздравителна процедура за период не по-голям от 4 месеца след издаването на решението. Председателят на съда може да удължи този срок с още един месец по молба на длъжника, кредитора или посредника.

Как се гарантира защитата на кредиторите

Необходимостта от спасяване на фирмата не се противопоставя, а напротив е в пълно съответствие с интересите на кредиторите, тъй като по принцип кредиторите ще бъдат удовлетворени в по-голяма степен от една действаща фирма, отколкото от принудителната продажба на имуществото й.

В малкото случаи, когато разпродажбата на имуществото е по-благоприятна за кредиторите от спасяването на фирмата, ще става въпрос за фирми, нежизнеспособни в средносрочен план, опитът за спасяването на които не е социално и икономически обоснован, тъй като е осъден на неуспех.

Поради тази причина като критерий за започване на оздравителна процедура се определя това да не се нарушава колективното удовлетворяване на кредиторите. По този начин и новите разпоредби се хармонизират с целите на Кодекса за фалитите. Особено за случаите, когато постигането на споразумение за оздравяване е възможно, но има вероятност за спасяване на фирмата чрез продажбата на цялата или на части от нея, отново се връща законът за специалната ликвидация.

Следва да се отбележи, че за да се избегнат несправедливи резултати проектозаконът предвижда съществени критерии за ратифициране на договора. Например, предвижда се, че въз основа на договора, кредиторите не бива да се оказват в по-лоша позиция, от тази, в която биха се озовали ако длъжникът фалира.