Галерия

1

Светът се променя повече, отколкото си мислим, във време, когато много хора още вярват, че съществува Обединена Европа, пренебрегвайки действителността- тоест, че се строи германска Европа. Онази Европа, която познавахме, вече не съществува – на нейно място се (въз)ражда една нова империя с център старата Прусия и столица Берлин. Там се решава всичко, разбира се не според „общите” европейски интереси, а според националните немски желания. Никой друг днес не играе някаква роля в Европа- даже не и Франция, сърцето на следвоенното създаване на европейското пространство.

В същото време, много хора игнорират и още нещо: опитите за възраждане на една стара империя и съюзник на немската – Османската империя. Между онези, които не обръщат внимание във всеки случай не е британският вестник Guardian, който преди няколко дни описа в една много интересна и задълбочена статия опитите на Анкара да възкреси империята. Скокообразното икономическо развитие на Турция, проникването й в балканските страни, прекратяването  на кюрдската заплаха, построяването на една военна машина, по-силна от когато и да било в миналото, много обмислените й съюзи я превръщат в нещо много по-различно от познатото. По времето, когато Гърция се управлява наследствено от отрочетата на политическите фамилии – хора, които никога през живота си не са работили, Турция се управлява от една от най-големите политически личности на епохата ни на международно ниво- защото независимо дали на гърците им харесва точно такава личност е премиерът Реджеп Тайип Ердоган. Той е човек, който даде на страната си силата, ролята и блясъка, които тя е имала само в най-силните години на Високата порта. Едновременно с това Русия засилва ролята си на международната сцена, и тя ръководена от голям лидер – президента Владимир Путин, който успя да даде на родината си загубените в първите пост-съветски години сила и международно влияние. 

Това са големите играчи днес в и около Европа.

Къде се намира Гърция днес, точно 100 години след Втората балканска война? Новото разположение на силите ще повлияе ли на резултатите от Балканските войни? Никой не може да отговори. Сигурно е, че  разположението на силите в Европа е съвършено ново, и едновременно с това старо. Само че този път Гърция заема много неблагоприятно място. Новата действителност остави зад себе си резултатите не само от Втората, но и от Първата световна война. Големите играчи на сцената сега са по същество големи национални имперски центрове от стара Европа, с тази разлика, че в сегашното разпределение на силите не участва вече Англия (поне за момента- защото министър-председателят Дейвид Камерън вече обяви гигантска програма за въоръжаване ) и Франция, която за съжаление има незначителна роля в рамките на германска Европа. В същото време се случва още нещо важно, което напомня още повече стария европейски свят и допринася за възраждането на империите: САЩ се държат на разстояние от Европа, поради свои вътрешни икономически и геополитически причини, свързани с други фронтове- Северна Корея, Иран.

И накрая, другият голям играч, най-бързо развиващата се сила на днешния свят – Китай не се бърка в европейските работи.

Това е картината днес, в началото на 2013. В нея за съжаление Гърция почти не съществува. Няма думата, няма роля, не се чува и не я питат за нищо. В нейна полза срещу един много нападателен Берлин се намесиха САЩ  в най-тежките моменти на икономическата криза. Намеси се и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху поне в един взривоопасен момент във връзките между Гърция и Берлин. Една тема, която интересува както американците, така и до известна степен и Израел, е енергетиката. Има особено значение дали доларът ще остане основната валута при продажбата на въглеводородни емисии, или ще бъде заместен от еврото. Намеси се и Пекин, малко преди внезапното посещение на канцлера Меркел в Атина. Според източниците Китай подкрепя настоятелно оставането на Гърция в зоната на еврото, тъй като е избрал Гърция за търговска порта към Европа. Идването на Меркел се свързва именно с тази китайска намеса.

Всичко изброено до тук, случило се на международната дипломатическа сцена през последните три години, не променя основната картина: че Гърция е на практика безсилна в окото на циклона на една двойна криза, не само дълговата, но и една друга- на икономическата, политическата и административната принадлежност към германската империя – без да е ясно на кого принадлежи геополитически.  Това в миналото не се е случвало и е много опасно. Опасността се засилва от факта, че Гърция, както и Кипър,  не са важни само заради геополитическото им място, а и заради споменатата нова действителност в сферата на енергетиката.

Тоест, това, което Гърция преживява днес, 100 години след Балканските войни, е че сцената, която те създават, се пренарежда сега. Националните центрове контролират събитията, старите съперничества отново излизат на сцената, както и съответните национални амбиции на всички, включително и на Гърция, която се намира не точно там, накъдето я води Елефтериос Венизелос. Вече е сама, не играе главна роля в някакви съюзи, икономически и политически е напълно зависима, с една дума е безсилна в един свят, пълен с нови амбициозни сили. И точно затова отправната точка са Балканските войни, които дават на Гърция, стояща здраво до западните страни, една голяма част от наследството на Османската империя. Тази роля Гърция вече я няма.

Това не означава, че непременно ще стигнем до войни. Никой обаче и не може да ги изключи. Никой не знае как ще повлияе на всичко това едно вероятно разпадане на евро зоната, както и каква ще е позицията на Гърция ако това се случи. Най-вероятно е преразпределението на силите да стане по дипломатически път- големите страни имат историческия опит да знаят добре какво трябва да избягват- ще видим дали са достатъчно мъдри да го направят. Това обаче не означава, че националните амбиции ще останат на заден план. Ще  се изявяват, ще се обсъждат, ще станат обект на преговори. Това вече е започнало. И трагедията на Гърция е, че не се намира между обсъждащите, а е между обсъжданите.

На 8 април 1914, преди 99 години, когато Англия и Франция подписват Антантата, тоест „Сърдечното съглашение”- договор, отварящ нова голяма историческа глава във връзките между тях, който скоро е допълнен от съответните договори на двете страни с Русия. Този договор скоро след това се развива в западно съюзничество срещу Германия и Австро-Унгария, когато те започват през август 1914 Първата световна война. В тази война САЩ влизат късно- едва на 6 април 1917. Както влизат късно и във Втората световна война, когато е бомбардиран Пърл Харбър.

Коя обаче е причината за забравената днес  Първата световна война? Ако вярваме на това, което преподаваме на децата в училище, това е германският империализъм. Втората причина според същия учебник е национализмът. Днес бившият германски канцлер Хелмут Кол, човекът обединил страната, публично обвинява Ангела Меркел точно в това-  че е върнала национализма в Европа.

Близо 100 години след избухването на Първата световна война тези причини за началото й звучат заплашително, защото повтарят света, в който живеем. Ако някой ги беше прочел преди пет години –нямаше да означават нищо.Днес обаче не е необходимо човек да стига до Хобсбаум и другите британски и чужди историци на 20-ти век, които написаха томове за ролята на Германия в „Голямата война” – дори и училищните учебници са описали нещата.

Много хора ще кажат „Тогава не е имало обединена Европа”. Други ще кажат „сега има ли все още войни?” или ще се позоват на връзките, създадени от днешния глобализиран свят. Дали има или не наистина обединена Европа все още се опитваме да разберем. Може да не искаме да повярваме, но трябва да си затвориш очите, за да не виждаш действителността- във всеки случай бившият председател на еврогрупата Юнкер не го прави, защото преди известно време говори за призраците на войната. И не е само той. А това „днес няма вече войни” са си го казвали преди много войни...