Галерия

1

Консорциумът Лацис, или по-точно неговият собственик Спирос Лацис, доскоро избягваше старателно всяка публичност. Рядко се появяваше по медиите, рядко даваше интервюта, и още по-рядко споделяше вижданията си за събитията в страната.

Такава беше традицията на фирмата през последните 25 години.

От миналата седмица насам обаче, медиите са наводнени от пространни публикации на „Лацис Груп“, чрез които компанията се опитва да обясни позицията си в случая с Εurobank, и изобщо да опише начина, по който фамилията Лацис гледа на своите инвестиционни инициативи и бизнес дейност в Гърция.

Известно е, че напоследък консорциумът се опитва да се препозиционира в гръцката бизнес действителност.

Групата загуби много от преструктурирането на банковия сектор – една инвестиция в размер на 2,5 милиарда евро и едно още по-голямо имущество се стопиха за нула време, оставяйки „Лацис Груп“ извън финансовия пазар, който през всичките предходни години му осигуряваше защита и подкрепа.

При напускането на банковия пазар – притежаваните дялове в Националната банка изглежда все още не са в състояние да покрият големите загуби от Εurobank – консорциумът загуби част от своята сила, мощ и възможности.

Сега „Лацис Груп“ се бори за петрола на един проблемен пазар и проявява апетит към старото атинско летище, срещайки обаче неясни конкуренти, враждебно настроени местни фактори и подозрителни политици.

Освен това в новата обстановка, формираща се в страната вследствие на многобройните намеси и явното предпочитание на тройката към чуждестранните инвеститори, консорциумът знае, че ще има нужда от повече средства и нови съюзници, за да покрие загубите от предходните периоди.

Следователно, публикациите от последните дни показват единствено нагласата за завръщане на непрекъснато променящия се пазар, и то в една страна, която се е свързала вече по много начини с Европа и е длъжна да върви по този път, с всички произтичащи от това последствия за местните компании.

Консорциумът обаче не е единственият, който се отбранява. Колкото и странно да изглежда, към отбрана е преминала и Националната банка. Изпълнителният ѝ директор Александрос Турколяс усеща натиска на тройката, разбира, че чужденците искат чрез Националната банка да поемат контрола върху половината гръцка икономика, и се съпротивлява срещу ново увеличаване на капитала, което ще подкопае неотдавнашните позиции на гръцките инвеститори и ще облагодетелства навлизането на дебнещите чужденци.

Александрос Турколяс се бори с всички средства, изчерпва възможностите за покриване на капиталовите нужди със собствени средства и иска време, за да покаже ползите от вътрешното преструктуриране и от опериращата рентабилност, както я нарича. Той иска на всяка цена да предотврати исканата от мнозина „деелинизация“ на Националната банка.

Въпреки това не може да избегне натиска. Банка Пиреос на безразсъдния Михалис Салас вече е извоювала първото място на банковия пазар, съседната Alpha Bank ще има възможността с осигуреното увеличаване на капитала да се освободи до голяма степен от оковите на тройката, а Eurobank, ако премине в ръцете на чужденци, както иска тройката, вероятно ще успее да си възвърне бързо конкурентната позиция на пазара.

Ако въпреки усилията на Александрос Турколяс Националната банка остане сама, вероятно ще бъде подложена на още по-голям натиск, докато не се огъне и не приеме като естествена последица „деелинизацията“ си.

При всички случаи обаче в момента се решават много важни въпроси, отнасящи се до банковия пазар, а оттам и до цялата бизнес общност.

Всички големи компании от последните 20 години са подложени на изпитание от множеството последствия на икономическата криза, от по-ниските базови доходи и новите потребителски стандарти, които бяха наложиха по принуда.

Позициите на старите големи стоманопроизводители, като Ангелопули, Манесис, Стасинопули, са разклатени поради намаляването на всички видове строителство, компаниите им вегетират, комините бездействат, а банките търсят големите кредити от миналото.

Циментовата промишленост също изгуби предишния си блясък. Някога първенци в социалната сфера, сега положението на компаниите в бранша е тежко и те натискат за колективни съкращения.

„Митилинеос Груп“ се бори с Националната електрическа компания за по-добри цени на тока за енергоемкото предпритие за производство на алуминий. Много неща ще зависят от постигането или не на едни нови отношения с Националната електрическа компания.

Открити фронтове има и в областта на енергетиката, и на строителството, където големи компании изчезнаха, а доскорошните лидери в бранша са застрашени от амбициозни млади дружества. Общо е вече убеждението, че позициите на всички се преразглеждат отначало. Новото време не предоставя сигурност за никого, колкото и силен да е бил в миналото.

В областта на енергетиката нещата също ще се променят драстично. Още повече ако към малката Национална електрическа компания проявят интерес чужденци, каквито нагласи вече са демонстрирали германци, французи и японци. Ако след придобиването на Националната телекомуникационна компания (ОТЕ) от германците, навлезе и друг международен играч в областта на производството на електрическа енергия, играта ще се промени коренно.

Чужденците се интересуват само и единствено от парите, показаха го и по време на кризата, когато всеки петък следобед изпращаха наличните си средства в чужбина, да не би случайно Гърция да се върне към драхмата и да бъдат застрашени капиталите им.

Те се интересуват само от печалбата, ще изчерпят съществуващите ресурси и ще оставят възможно най-малко пари в Гърция. Това е ситуация, която има нужда от добра оценка и може би от инициативи от страна на новите, жизнеспособни гръцки капитали, които могат да навлязат в конкретните области от икономиката. Така ще се видят преимуществата им, каквито не притежават безличните международни гиганти, обикновено страдащи от липса на емоционален интелект.

Новите капитали се появяват навсякъде

Изключително интересни са стремежите на жизнеспособни средно големи предприятия, които издържаха по време на кризата и се чувстват способни да растат. Pharmathen, в областта на лекарствата, бисквитите „Пападопулос“, „Йотис“ и Chipita при хранителните продукти, „Склавенитис“ в областта на търговията на дребно, „Андреадис“ в хотелиерския бранш и други, които непрекъснато придобиват пазарни дялове.

Т.нар. нови капитали се появяват вече навсякъде, докато обратно – застрашени от изчезване са стари компании в областта на корабоплаването, риболова и туризма.

Разбира се, никой на може да предвиди хода на нещата, но е ясно, че новите условия, създавани с намесата на партньори и кредитори, от споразуменията с тройката и поеманите ангажименти, променят непрекъснато картата на бизнес интересите.

Реинтеграцията в еврозоната, чисто европейският път, налаган от Брюксел на Атина, изискват пренастройването на гръцката бизнес среда.

Защитни стени, които до днес не падаха, сега ще паднат, привилегировани отношения ще бъдат разклатени, бизнес животът ще стане по-рисков и навлизането на чужденците ще се увеличи.

Ще се случат много неща в близко бъдеще. Вече се случват доста. Местни и международни интереси се смесват, имущества се губят, но и се създават нови.

Затова и войната се засилва и се очаква в бъдеще да стане безмилостна. „Партито“ на новото време е започнало преди него самото...