Галерия

2

1

Сериозни проблеми среща амбициозният проект на Гърция да създаде най-големият фотоволтаичен парк в Европа познат под името “Илиос” (Helios). Липсата на точна представа от къде ще дойде финансиране за такъв голям проект, кои ще са инвеститорите, кои ще са крайните страни-потребителки на произведената електроенергия и как ще се подкрепи трансферната структура са само част от неизвестните, които правят този проект по-скоро утопичен, отколкото реален за момента.

Засега планът на Гърция е да се приключи с административната подготовка по проекта до края на годината. През 2013 се очаква да се инсталира първата част от парка, който ще произвежда 300 мегавата. Финансистите от проекта “Илиос” обещават, че възвращаемост на парка с мощност 300 мегавата ще бъде 9,7%. Делът на Гърция ще е 35%, а цената на киловат ще струва 0,13 евро. Програмата “Илиос” предвижда Гърция да увеличи производството си на електоренергия от фотоволтаични колектор близо 50 пъти. До 2020 то трябва да скочи на 2,2 гигавата от 206 мегавата през 2010, а през 2050 обемът на производство трябва да се увеличи до 10 гигавата.

Пилотният проект на парка предвижда да се изградят съоръжения с капацитет от 300 мегавата на първо време. След което ще започне износ на електричество от слънчева енергия към Централна Европа малко преди 2015. Засега само Германия е проявила твърд интерес към вноса на електроенергията от гръцкото слънце.

“В Германия научихме, че използването на възобновяемите източници на енергия са един от най-важните методи за предпазване на климата, както и че са ключов двигател за модернизация, иновация, икономически ръст и нови работни места на пазара”. Това заяви германският заместник-министър на  опазването на околната среда и атомната сигурност Юрген Бекер на форум посветен на развитието на програмата “Илиос”.

Юрген Бекер е убеден, че Гърция има завиден потенциал за развитие на сектора за производство на електроенергия от възобновяемите източници. Средно слънчевата радиация в Гърция е 40% по-висока от тази в Германия, сочат данните на германското министерство на околната среда и енергетиката. Освен това средиземноморската страна има най-високите инсталационни нива при фотоволтаичните колектори на глава от населението в сраванение с останалите европейски страни.

Целта на Гърция да произвежда 2200 мегавата електроенергия от възобновяеми източници до 2020 е достижима, само ако се направят нужните промени в нормативната рамка за дейността на подобни предприятия, както и да се намери целенасочено финансиране. Засега Гърция снабдява своите потребители с един от най-скъпо платения ток. Един киловат струва между 29-59 евроцента в Гърция. За сравнение тарифата на един киловат в Германия се движи между 17-24 евроцента. “Имайте предвид, че тарифите на елетричеството ще бъдат сериозно намалени още веднъж следващия месец”, заяви гермаският заместник-министър.

Германия в момента произвежда 20% от консумираното количество електроенергия от възобновяеми източници. Този ръст е достигнат само за 12 години, когато за първи път е била създадена нормативната и бизнес рамка, за този тип производство на електроенергия. Целта на германското държавно управление е до 2020 производсвтвото на енергия от възобновяеми източници да е 35%, а през 2050 да достигне 80%. Производството на енергия от възобновяеми източници ни правят по-малко зависими от внос на енергия, заяви Юрген Бекер.

37000 души работят в сектора на възобновяемите източници на енергия. Инвестициите в съоръжения за този тип дейност в Германия са достигнали 23 милиарда евро, а тяхното експлоатиране е създало оборот от 30 милиарда евро. За 2011 Германия е спестила около седем милиарда евро от използването на изкопаеми горива за производството на електроенергия.

В заключение Бекер подчерта, че Германия планира да използва всички възмони природни ресурси, които дава северна Европа, за да създаде собствено производство на чиста електроенергия. “Вносът на електроенергия от слъчеви колектори в Гърция ще е само допълнение за германската програма”, поясни той, което буквално разби надеждите на гърците за чисто нова пазарна ниша насочена към Германия с гарантирани продажби.

“Трябва да се установят страните, които ще се включат в проекта извън Гърция и Германия; да се приеме нужната регулаторна рамка, в която програмата ще действа и да се намери решение как ще се транспортира електричеството от Гърция към страните от северна Европа”, заяви ръководителят на Института за енергия и транспорт Джовани Де Санти. Гърция не може сама да понесе товара на създаване на такъв голям проект сама. Изисква се кооперация на държавни и частни институции на принципа на публично-частното сътрудничество (Public Private Partnership-PPP), за да се изпълни проекта, казва финансовият консултант на “Илиос” Костас Караянис. В плановете на финансиране на проекта е включена и Европейската банка за инвестиции, която е готова да даде гаранции за около 20% от стойността на проекта или да издаде на облигации, чрез които ще се финансира проекта. Предприемачите, които ще вземат участие в изграждането на фотоволтаичния парк ще финансират проекта с 10% до 30% от стойността му. От там нататък ще се търсят държавни участия, европейски субсидии и допълнителни частни инвестиции.

“Илиос” остава тежък за изпълнение проект, но не неизпълним. Оптимизмът се крие главно в подкрепата, която изрази европейският комисар по енергетика Гюнтер Оетингер. Той заяви, че Европа иска “Илиос” да проработи, за да стане пилотен проект за промяната на енергопроизводството на стария континент. Той може да даде нужният тласък за използване на възобновяемите източници на енергия, за да се намали до минимум зависимостта на страните от Европа от изкопаемите горива и ще ограничи замърсяването на околната среда.