Галерия

1

Консолидирането на финансовия пазар крие своите подводни камъни, стана ясно от разговора на GRReporter с икономиста и професор в Солунския университет Аристотел Димитрис Мардас. Той смята, че Гърция има още много да направи, за да подобри бизнес климата в страната, но най-важният проблем остава осигуряването на средства за реалната икономика.

Две големи корпорации (Кока-Кола и Фаге) си преместиха централите от Гърция в Швейцария. Какви са според вас причините за това изтегляне и какво трябва да направи правителството, за да задържи едрия бизнес в страната?

Първо трябва да уточним, че Кока-кола напуска Гърция, защото изпитва проблеми с ликвидността. С други думи в момента се насочва към друга борса, за да намери средствата, от които има нужда и не може да намери в Гърция. Това ни показва, че един от най-големите проблеми свързани със сегашната криза е проблемът с липсата на ликвидност в реалната икономика.

Друг проблем, който създава пречки пред предприятията в страната е данъчната система. Не сме единствената държава с високи данъци, но в съчетание с други фактори те играят сериозна роля в избора на фирмите къде да се установят.

На трето място мога да поставя тежката бюрокрация, която продължава да цари в гръцката администрация. Тя създава неблагоприятна за предприемачите среда и не помага нито за разширението на инвестициите, нито за развитието на обикновени бизнес предприятия. Тези три пречки карат много фирми да потърсят подслон извън Гърция. В случая на Кока-кола, фирмата не се премества в някой данъчен рай, а в Швейцария. Там данъците може да не са много ниски, както е в други страни определени като данъчен рай, но компанията може да заеме една достойна позиция на активен и пълен с възможности финансов пазар.

Какво според вас трябва да направи незабавно правителството, за да обърне тази негативна тенденция?

Правителството може да направи много неща без да се наложи да харчи пари за тази цел. Главното е да се създаде по-приятелски настроен към бизнеса икономически климат. Нищо няма да струва на държавното управление да приеме закон, който да постановява, че одобрението на инвестиционни прокети трябва да излиза 15 дни след внасянето им. Да се направи електронна връзка на фирмите с данъчните служби и ресорните министерства за извършване на автоматични плащания и електронни услуги. Това изисква минимални средства, а освобождава предприемачите от поредица бюрократични процедури, които отнемат време и пари. Както разбирате тези и много други промени можеха да се проведат до момента, без значение дали сме със свръх висок външен дълг и в криза или не сме. Може да се наложи да се вложат някакви средства в прилагане на новите системи, но те не са много и не са решаващи. Това, от което има нужда държавната администрация в момента не са пари, а умове, които да активират тези реформи.

Данъчната тежест в Гърция е изключително висока и в последните години фирмите и физическите лица бяха допълнително натоварени с нови данъци и такси. Постоянно се говори за реформа, която ще промени данъчната система в дългосрочен план и ще стабилизира икономиката. Кои са според вас основните характеристики на една успешна данъчна система?

В Гърция определено имаме нужда да намалиме данъците, но това остава много сложно в настоящия момент. Смятам, че управляващите трябва да са малко по-смели и наистина да установят по-ниски стойности на данъците главно за предприятията.

Независимо от данъчната политика искам пак да подчертая – ако трябва да говорим за незабавни действия, то трябва да са съсредоточени в наливането средства в пазара. Решение на този проблем засега намираме само в изплащането на финансовата помощ от Европа и Международния валутен съюз. От нея 26 милиарда евро ще заминат направо за оздравяване на банките. Правителството трябва да проконтролира по-голямата част от тези средства да бъдат влети в реалната икономика, която буквално е пресъхнала и няма никакви свободни средства.

Всички са съгласни, че банките трябва да започнат отново да отпускат заеми, за да се съживи пазара, да заработят предприятията, доставчиците и производителите, но не забравяме ли проблема с високите лихви? Много специалисти са категорични, че докато не паднат лихвите, няма да има икономическо развитие.

Разбира се, че високата цена на парите играе роля, но засега остава основен проблем, че банките нямат средства да отпускат кредити. Лихвите се влияят от различни фактори. Сега е трудно да паднат лихвите, защото и банките се опитват да укрепят бизнеса си колкото се може по-добре.

Кои според вас са предимствата и недостатъците на окрупняването на банките в Гърция? Пиреос купи Земеделската банка, сега следва сливането между Националната банка на Гърция и Eurobank. Как оценявате това прегрупиране?

В европейските страни има стотици хиляди банки. В Германия например има 1100 банки, в други страни, които са с подобен на Гърция размер и население има средно между 80-100 банки. Това доказва, че повече банки могат да действат на един по-малък пазар, стига да има воля за това, без значение дали говорим за търговски, кооперативни, инвестиционни, регионални или друг тип банки.

В момента в Гърция тече този процес на консолидация, който ще създаде два-три огромни банкови колоси и в резултат, на това ще се окажем с един олигархичен финансов пазар. Това е пречка както за конкуренцията, така и за прозрачността, при която се извършват определени действия или се взимат решения. При подобно развитие не можем да очакваме голямо разнообразие нито в стойността на лихвите, нито в депозитите.

От друга страна не можем да пренебрегнем очевидните затруднения, които днес изпитва много остро банковия сектор. Липсата на ликвидност кара банките да правят каквото могат, за да намалят оперативните си разходи. Едно сливане ще намали разходите за управление например със стотици хиляди или дори милиони. Сливането на дейности и консолидирането на действията е логично последствие от създалата се в страната ситуация.

Според вас коя е формулата за създаване на стабилна финансова система в настоящия момент?

 Най-добрият вариант е да има такъв брой банки, който да благоприятства конкурентоспособността. Да успеем да запазим някакво равновесие, в което финансовият пазар ще има толкова банки, колкото биха били устойчиви, но все пак ще могат да задържат различни нива на лихвите според различията във водените от тях политики.

Гърция за пореден път е в окото на циклона в Брюксел. Чака финансова помощ, която зависи от изпълнението на закъснели мерки. Смятате ли, че гръцката програма е приложима?

Смятам, че в този си вид не е приложима. Ще има и удължаване на периода на изпълнение на програмата за фискална консолидация и ново орязване на външния дълг.  

На каква основа са тези ваши заключения?

Иначе сметката не излиза. В настоящата ситуация Гърция няма да може да си плати задълженията.

Къде според вас Гърция е фатално закъсняла с промените?

С приватизацията. Тя трябваше вече да е в действие. Няма друг избор, освен да започнем от този момент. Тези процеси ще дадат един тласък на икономиката. Основната част от средствата от приватизациите ще отидат за погасяване на част от дълга, но друга могат да се пренасочат към други дейности. Дори и това да не стане фактът, че компании, които днес са губещи или неефективни, или просто не работят с пълния си капацитет ще придобият нов по-амбициран собственик от гръцката държава е положително развитие.