Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

От всяка ситуация има изход

22 Април 2010 / 15:04:20  Виктория Миндова
3669 прочитания

Всеобщо е мнението, че Гърция в момента се намира в един от най-трудните си периоди от последните трийсет години. Всеизвестна  истина е, че решенията на всички проблеми се намират от подходящите хора. Неволно или не, GRReporter се впусна в търсене на новия тип хора, които мога да дадат нов облик и сила на Гърция, която познаваме и обичаме. Търсенето не се оказа трудно, напротив!

Димитрис Гриндзос е собственик на озеленителната  компания Garden Delight, която е плод на мечтата му да е шеф сам на себе си. Димитрис е един от тези хора, които те зареждат енергия и оптимизъм след разговор с тях. Амбициозен, целенасочен, но и много забавен и достъпен, младият предприемач е представител на новото поколение гърци, които имат силата и възможностите да променят лицето на страната си в този труден период. Той не влиза в клишето на Greek lover със слънчеви очила Rey Ban и фрапе в ръка в пет следобед. Работи и живее с патос, обича екстремните и всяка зима прекарва поне една седмица в Банско, за да кара сноуборд.

За годините и мъдростта

На 31 съм! След като превалих трийсетте се чувствам много добре. Сякаш най-сетне достигнах вътрешна зрялост, а и хората наоколо ме взимат по-сериозно. Мнението ми има по-голяма тежест. Не знам дали това се дължи на вътрешната ми увереност  или просто има някаква психологическа граница, свързана с възрастта, но определено има разлика в отношението на хората към мен както в работата, така и в личните връзки. Мисля, че е естествено развитие на човека да променя разбирането си за света с натрупването на годините и опита. Някои основни константи може никога да не се променят, но превратностите на живота определено ни изменят до някаква степен. Вътрешната зрялост, за която говорим носи смисъла повече на преоценка на околния свят, от колкото някакво съдбовно помъдряване след навършване на трийсет. Това определено важи и за професионалното ми израстване. В момента начинът, по който планирам и организирам работата си е много по-различен от този в началото.

Мога да плувам без пояс!

Този месец навършихме три години частен бизнес. Дори не мога да разбера кога отлетя това време. Преди да отворя собствен бизнес две години работех като главен озеленител в един атински хотел. Освен това взимах и малки проекти на частно, но като цяло си бях просто един служител. Работата ми харесваше, получавах и добри пари, но вътре дълбоко в себе си знаех, че не мога цял живот да съм подчинен на някого. Не ми харесва концепцията да питаш кога може да излезеш в отпуска, например. Не мога да отрека, че тази работа ми даваше голяма сигурност, а без да има голяма разлика в дейността, която упражнявам в момента. Просто отидох един ден на работа и си подадох оставката. Бях мислил много по въпроса и просто реших, че е дошъл правилният момент. Искам да съм шеф сам на себе си. Тогава все още нямах нито един клиент, но познавах много добре работата си.

Късметът е със смелите

Явно, че съм късметлия, защото първата ми сериозна поръчка бе много скоро, след като открих фирмата. Беше една позната на бивша моя състудентка, която искаше да отвори кафе-бар в квартал Филотеи. Търсеше човек, който да й проектира и изгради външната градина, която заема около 70% от търговската площ на заведението. Тя остана много доволна от  резултата, но трябва да призная, че и всеки път когато ходя там виждам различни неща, които бих направил различно. Затова казват, че знанието идва с опита. Тогава това бе просто една работа, от която изкарах някакви пари. Като за първа поръчка можеше да направя голяма грешка в бюджета например, но тук идва и късметът. Сега разбира се, че знам много повече за управлението на бизнеса и финансовите въпроси, отколкото в началото. В този смисъл мога да призная, че финансовият план на първата поръчка беше много успешен, без да имам знанията натрупани с опита. Днес все още се грижа за поддръжката на този обект и всеки път правим малки промени, които освежават обстановката. Три години по-късно смятам, че със знанията днес бих направил съвсем различен проект, без това да означава, че първоначалният план не беше добър.

Старата генерация

Когато реших, че искам да отворя свой собствен бизнес родителите ми се опитаха да ме разубедят. И двамата са държавни служители и принадлежат на познатия гръцки начин мислене, изграден в старото добро време: да си имаме една добра работа, всеки месец ще си получаваме заплатите и всичко ще е наред. Така че когато започнах да разширявам дейността, да купувам нови машини и материали, те всеки път ми казваха: „Ама не трябва правиш толкова разходи, трябва да спестяваш, престани да харчиш.” Не можеха да разберат вътрешната ми нужда да имам нещо свое. Сега, разбира се, са горди с мен, но в началото беше трудно да ги убедя, че всичко ще е наред. В първите месеци, когато започнах дейността си бях отделил малко спестявания настрана, които бяха началният ми капитал. Намерих си офис, инвестирах в машини и разни материали и парите се намалиха значително. Имах план, но по едно време ми мина през ума, че може нещата да не тръгнат така както очаквам. Беше дни преди Великден през 2007 година. Помолих майка ми за малък заем в случай, че нещо нещата не потръгнат по план. До лятото всичко вече течеше като по вода и никога не се наложи да използвам парите на родителите ми. След три месеца им ги върнах, а работата вървеше сама. Всяка нова покупка бе инвестиция в бъдещето на моето предприятие. Независимо от всичко знам, че ако имах нужда щяха да ме подкрепят.

Екипът

Категории: ОбществоКоментарЛичности
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus