Галерия

1

На 6,38 милиарда евро възлизат капиталовите нужди на банките, според стрес-тестовете, извършени от централната Банка на Гърция в сътрудничество с BlackRock. По-голямата част от тях, а именно 5,8 милиарда евро, представляват капиталовите нужди на четирите най-големи банки. По-конкретно капиталовите нужди на отделните банки са следните:

• 2,94 милиарда евро за Eurobank.

• 2,18 милиарда евро за Националната Банка на Гърция

• 425 милиона евро за Банка Пиреос

• 262 милиона евро за Alpha Bank.

• 397 милиона евро за Банка Атика.

• 169 милиона евро за Банка Панелиния.

Банка Пиреос, Alpha Bank и Eurobank ще се опитат да покрият капиталовите си нужди, но и да изкупят обратно привилегированите акции, собственост на държавата, чрез увеличаване на капитала. Банка Пиреос ще пристъпи към увеличаване на капитала с 1,75 милиард евро, като ще излезе на пазарите, за да получи свежи пари, чрез облигационен заем на стойност 500 милиона евро. Към увеличаване на капитала с около 1 милиард евро се очаква да пристъпи Alpha Bank, а с 3 милиарда евро Eurobank. От своя страна управата на Националната банка на Гърция съобщи, че ще покрие капиталовите си нужди без увеличаване на капитала, а чрез продажбата на дъщерни дружества, като например Националната застрахователна компания, както и на допълнителен процент от Finansbank, който вече е изчислен – около 40%.

Както става ясно от доклада на централната банка, за периода 2014-2016 се очаква гръцките банки да отчетат загуби на стойност 50,24 милиарда евро от лоши заеми в Гърция, а допълнителни загуби в размер на 10 милиарда евро ще дойдат от необслужвани заеми в чужбина. Общият размер на тези загуби, а именно 60,24 милиарда евро, се компенсира с 38,38 милиарда евро от провизиите на банките за необслужваните заеми, а още 10,34 милиарда евро ще дойдат от вътрешното натрупване на капитал (печалба преди провизии, продажба на активи, ползи от различни сътрудничества и др.). Оставащият капиталов дефицит в размер на 11,52 милиарда евро е покрит изцяло от капиталите на банките, които през юни 2013 възлизат на 23 милиарда евро. Въпреки това, според стрес-тестовете, през декември 2016 капиталовата адекватност на банките трябва да достигне 8%, т.е. да разполагат с капитал минимум 17,86 милиарда евро. За да достигнат тази сума банките ще трябва да бъдат рекапитализирани със сумата от 6,38 милиарда евро.

Сега вече основният въпрос е с колко време ще разполагат финансово-кредитните институции, за да съберат нужните капитали. Според централната Банка на Гърция, банките ще трябва да подадат най-късно до 15 април план за увеличаване на капитала въз основа на резултатите от основния сценарий, и с график за изпълнението му във възможно най-краткия срок. Източници от централната банка уточняват, че въпросът се разглежда съвместно с правителството и тройката. Според банкови източници, трябва да се даде срок от минимум 6 месеца или повече, в зависимост от срока, който ще определи Евроепйската централна банка за покриване на капиталовите нужди вследствие на извършвания от нея стрес-тест. Представители на банковите среди смятат този стрес-тест за прекалено строг, и подчертават, че реалното развитие на икономиката ще доведе до една много по-положителна картина от тази, която се отразява в стрес-теста. Източници от централната Банка на Гърция отбелязват, че прегледът на портфейлите на банките в Гърция и чужбина е бил изчерпателен. Пак според източници, през ситото на BlackRock са минали дори и застрахователните компании на банките.

Показателен за особено строгия подход на централната банка е фактът, че тя задължи банките да предвидят провизии, които да покрият минимум 95% от очакваните загуби от лоши заеми до края на 2016, както и 52% от необслужваните заеми, изчислени от BlackRock за края на 2016. Тук трябва да се отбележи, че според Европейския банков орган (EBA), 75% от европейските банки имат коефициент на покритие на лошите заеми под 52%. Освен това, що се отнася до отлаганите данъчни изисквания, подходът е по-консервативен, отколкото при стрес-теста на Европейския съюз през 2011.

Необходим е нов законопроект за рекапитализацията

Внасянето на нов законопроект за увеличаването на капиталите на банките трябва да се смята вече за задължително, тъй като без нова законова рамка не може да се осъществи обявената рекапитализация. Отбелязва се, че ако в близко бъдеще не бъде изготвена тази законова рамка, която ще определя начина за увеличаване на капиталите, на теория банките ще имат капиталов дефицит от 6,4 милиарда евро. Според източници, в разговорите с тройката е разгледана възможността придвижването на новата законова рамка да бъде предварително условие за отпускането на траншовете.

Във всеки случай веднага след като централната банка публикува информацията за капиталовите нужди на банките, Фондът за финансова стабилност заяви, че ако се наложи е готов да помогне за увеличаването на капитала на системните банки. Изпълнителният директор на Фонда Анастасия Сакелариу посочи, че организацията ще подкрепи четирите най-големи банки в Гърция в опитите им да укрепят капиталовите си позиции, освен всичко друго и чрез достъпа им до капиталовите пазари. Според съобщение на Фонда за финансова стабилност, «Фондът е осведомен за капиталовите нужди на гръцката банкова система, определени от Банката на Гърция, и ще предостави капиталова подкрепа, ако бъде поискана такава, за да осигури стабилността на финансово-кредитната система».

Що се отнася до двете не системни банки, управата на Банка Атика отбелязва, че банката ще пристъпи към всички необходими действия и мерки, за да покрие необходимите индекси на капиталова адекватност в срока, поставен от централната банка. И накрая, по отношение на Банка Панелиния, източници посочват, че ръководството на банката вече разговаря с евентуални инвеститори.