Галерия

1

Имало ли е или не килийно училище по време на турското робство? Как трябва да се представят установени в общественото съзнание исторически събития, за които новата историография смята, че не са нищо повече от митове? И най-вече, как трябва да се пишат учебниците по история и има ли идеален учебник?

Пререканията и споровете за съдържанието на учебните помагала по история са малко или много познати във всички страни и особено на Балканите. Преди няколко години известният съвременен британски историк Марк Мазауер бе заявил, че „историята е огледало”. „Изглежда обаче, че не всички виждат своето отражение по един и същи начин. Това е нормално, когато говорим за историята и за начина, по който тя се преподава в училищата. В Гърция от създаването на съвременната държава историческото възприятие за събития като революцията през 1821 и националните катастрофи през 20-ти век винаги са били представяни по емоционално натоварен начин и с намерението да бъдат запазени така наречените „светини” на нацията”, посочва преподавателката по нова и съвременна история в атинския университет Пандио Христина Кулури.

Тя и двама нейни колеги се наеха с нелеката задача да вземат участие в публична дискусия за „отрязаните” учебници по история. Само преди пет години гръцкото министерство на образованието се принуди да оттегли учебник по история за шести клас, заради обществените реакции, които предизвика представянето на някои събития в него. Фактът, че съставителите използваха израза „гърците се струпваха на пристанището в Смирна”, за да опишат събитията и изпепеляването на града през 1922. Учебникът бе оттеглен след продължила със седмици медийна истерия, новинарски емисии и телевизионни дискусии, които се бяха превърнали в риалити шоупрограми и дори протести, организирани от патриотични организации.

Според преподавателя в Йонийския универитет Костас Ангелакос оттеглянето на учебници по политически и идеологически причини не е никак ново. В ретроспекцията си той посочи, че учебниците по история в Гърция са били променяни много пъти в различни периоди. „Прави впечатление, че в продължение на десетилетия в началото на 20-ти век срещу учебниците няма никаква полемика. Причината е може би във факта, че всички те са били написани от една и съща двойка съставители, успели да издадат удивителния брой от 42 учебници”. В началото на 60-те години бил издаден един доста напредничав за времето си учебник, който обаче бил отхвърлен заради заглавието му, като авторът имал неблагоразумието да използва термина „средновековна” вместо „византийска” история. През 1985 пък „Историята на човешкия род” била унищожена, понеже в нея се възприемала теорията на Дарвин за произхода на човека, което явно разгневило властващата православна Църква.

Според специалистите съдържанието на учебниците се е влияело най-вече от политическото ръководство на Гърция, както и от епохата. По време на военната диктатура от 1967 до 1974 най-големият враг на страната е бил комунизмът, следователно всички училищни помагало били щателно преглеждани за реплики, „които биха могли да промият съзнанието на учениците”.

Падането на Желязната завеса и разпадането на Съветския съюз и на източния блок промени в голяма степен историографията, е единодушното мнение на историците. Това обаче не означава, че обществата са готови от налаганите с години митове в националната история. Такъв е румънският опит с учебника по история за 12-ти клас през 1999. Както разказа преподавателката по история в университета в Букурещ Мирела – Луминита Мургеску въпросът там стигнал на политическо ниво и дори били създадени комисии за дебати в двете камари на румънския парламент. Причината? Това, че на комунистическото минало на страната били посветени цели 12 страници, докато на националния герой Михай Витязул били отделени няколко реда. Въпросът бил повдигнат от депутата и известен в страната режисьор Серджиу Николаеску, един от епичните филми на когото бил посветен именно на легендарния владетел. Впоследствие били открити и други „неточности”, като например частта, посветена на формирането на румънската нация и тънките подробности за отношенията със съседна Унгария. „През този период всички в страната говореха за този учебник. В медиите, по улиците, в обществения транспорт. Авторът бе подложен да  невероятен натиск, превърнаха го в мишена. В същото време течаха дебатите сред историците. След като учебникът бе оттеглен трябваше да се напише нов и това стана за шест месеца, които са крайно кратък срок за подобна задача. Стигна се дотам, че решихме да спрем изучаването на съвременната история на страната до началото на 90-те години, понеже беше ясно, че всяко ново правителство може да има претенции по съдържанието на учебниците и ще се опита да го промени”.