Галерия

1

Процесът PSI (Private sector involvement) и пълното участие на банките в обратното изкупуване на облигациите, което тече в момента струва на финансовата система около 30 милиарда евро. Това заяви Пол Милонас, генерален стратег в Националната банка на Гърция, който говори на годишния икономически форум организиран от Американско-гръцката търговска камара. Той подчерта, че тази сума отговаря на нивото на помощта, която банките ще получат за рекапитализация. “Нуждата от рекапитализация на банките идва единствено от ударът, който нанесе преструктуриранено на външния дълг” бе категоричен банкерът.

В последните две години и половина гръцката банкова система е загубила над 30 на сто от депозитите си, заяви Милонас. Той поясни, че сумата на изтеглените в чужбина депозити доближава 100 милиарда евро. “Досега не съществува напреднала държава, която е загубила толкова голям обем от депозитите си за толкова кратък период от време колкото Гърция”. Въпреки това Милонас настоява, че загубите от изтичане на депозитите е било управляемо последствие от кризата. Окастрянето на номиналната стойност на държавните облигации е създала най-големият проблем на финансовите институции.

Допълнителни фактори, който поставят банките в трудна позиция е отчуждаването им от международните капиталови пазари, отбеляза Милонас. Около 30 милиарда евро са загубени от липсата на свободно кредитиране. Освен създадените от кризата проблеми, Милонас подчерта, че оцеляването на гръцката банкова система е допълнително затруднено от натиска на европейската система за намаляване на зависимостта им от нея.

Трудностите продължават с проблемите, които идват от “заемите на червено”. 20% от кредитния портофейл на банките не се обслужват и тази тенденция ще продължи поне за година и половина или две, ако настъпи икономически ръст във второто полугодие на 2013. “Когато няма капитал една банка не може да съществува”.

Притесненията, които Пол Милонас изрази бяха свързани и с метода, по който банките ще бъдат спасени. “При положение, че вземаме държавна помощ, вече не сме независими банки”. Положителната страна на новата система за надзор над банковата система е, че гръцките банки трябва да представят план за жизнеспособност, който всеки три месеца да защитават в Брюксел.

Всяка гръцка банка, получила финансова помощ от европейските средства ще има назначен надзорник, който ще съблюдава за правилното изпълнение на дейността. “Това може да се окаже много благоприятно за нас, защото присъствието на външен контрол може да ни освободи от различни видове натиск”, каза Милонас във връзка с неофициалните опасения на някои банкери, че след частичната национализация на банките, политическите сили ще раздават финансиране, което не е мотивирано от пазарните принципи на икономиката.

Банкерите в Гърция ясно предадоха посланието, че рекапитализацията на финансовата система е нужна, както изкуственото дишане на човек в реанимация. В тази връзка Тодорос Кридас от Attica Wealth Management заяви, че не може да се очаква средствата от рекапитализацията да осигурят ликвидност на реалната икономика или поне в степен, която дава устойчиви нива за финансиране на пазара. “В момента банките се опитват да осигурят стабилността на системата, а не да финансират кредитната политика на банковия сектор”.

Главният икономист на Алфа банк Михалис Мазуракис споделя същото мнение както Кридас и заявява: “Рекапитализацията не създава възможност за отпускане на  нови кредити. Това, което може да помогне за възвръщане на кредитирането са депозитите”. Той смята, че решението на гръцкия проблем се крие в три основни думи – доверие, ликвидност и развитие. Тези три думи според Мазуракис взаимодействат помежду си по следния начин: “Няма как да достигнем икономическо развитие, ако пазарът няма ликвидност. Ликвидността от своя страна не може да дойде, докато Гърция не възвърне доверието на капиталовите пазари и международната инвеститорска общност”.

Той подчерта, че много инвестиции са пропуснали страната поради опасността от връщането на драхмата. Коректното изпълнение на задълженията на Гърция според Меморандума за финансова помощ може да помогне за възвръщане на загубеното доверие. Въпреки това, рещаващо остава страната отново да намери достъп до свободното международно финансиране и възможно най-бързо да започне да произвежда първични бюджетни излишъци.

Мазуракис е категоричен, че международните кредитори трябва да спрат да се съсредоточават около устойчивостта на дълга и дадат стимули на правителството да занули час по-скоро бюджетния си дефицит. “Нали разбирате, че твърдението 120% от БВП устойчив външен дълг само по себе си е абсолютно неоснователно”.  Той заяви, че сегашните действия за намаляване на външния дълг само увеличават безработицата. Неговите предвиждания сочат, че ако водената досега икономическа политика продължи, безработните през 2014 ще надминат 28%. “Няма никакво значение колко ниско ще е нивото на дълга, когато безработицата достигне подобни нива”, подчерта Мазуракис.

Основните стъпки, които правителството трябва да предприеме успоредно с фискалната консолидация, за да се възвърне в страната икономическия ръст е активиране на приватизацията и на големите публични проекти, които са залегнали от години в държавния план за развитие. Правителството трябва да се погрижи за по-ефективното усвояване на средствата по европейските фондове, както и да върне поне част от дължимото ДДС и плащания към частния сектор.

Сократис Лазаридис, председател на Атинската фондова борса смята, че гръцкият финансов пазар има големи възможности да подпомогне възвръщането на икономическия ръст в страната. Въпреки, че капитализацията на банките е 20 пъти под нивата от 2007, а на публичният сектор 4,3 под нивата установени преди пет години, борсата привлича инвеститори, които търсят възможности за нови инвестиции. “Борсата може пряко да свърже международните инвеститори с местни предприятия. Международният инвестиционен капитал не търси предприятия в целия свят. Търси сериозни бзнесмени, които говорят същия език и да им се доверят със сериозен бизнес план, за да предоставят средства. Това е главно условие, за да се направят инвестиции”. Лазаридис подчерта, че никой не е загубил от сътрудничеството си със сериозни гръцки предприемачи , които са представили устойчив бизнес план с реални перспективи.

Андонис Ахилеудис, който е изпълнителен директор на корпоративната група Axia Ventures Group бе категоричен, че виждането на инвеститорите за Гърция се променя динамично в положителна посока. “Инвеститорите, които имат капитал и успяха да направят пари в периода на кризата в целия свят, гледат на Гърция като страна на възстановяването, а не като страна на провала”. Ахилеудис настоя, че международните инвеститори в момента имат много повече доверие в правителството, отколкото преди няколко години. То е вдъхнато главно от прилагането на програмата за консолидация и решителността на държавното управление да възстанови гръцката икономика. От тази гледна точка страни, които са в период на преход и реконструкция, винаги изглеждат благоприятни за инвестиции. Прехвърлянето на ключови сектори от икономиката от държавни в частни ръце, може да стане основата икономическото укрепване, ако приватизацията се изпълни правилно. 

Янис Пападопулос, който е изпълнителен директор на Attica Ventures настоява, че в период на реформа, Гърция трябва да създаде нов отворен пазар, който да се характеризира с прозрачност и конкурентоспособност. Монополните и публично управляваните структури не дават стимул на икономическия ръст. Ако ДЕИ (гръцката електрическа компания) се приватизира, тя не трябва да стане собственост на една частна фирма, а пет различни частни фирми, които да са конкурентни помежду си, казва финансистът.

Пападопулос е уверен, че добрите предприятия винаги могат да се справят с препятствията, дори в период на криза и те представляват интерес за инвеститорите. Туризмът, енергетиката, земеделието и производството са главните сектори, които могат да станат основата на икономическото възстановяване. За да привлече външно финансиране, Гърция трябва да стабилизира данъчната си система. Тя претърпя поне 15 драстични промени в последните две години. Финансистите са категорични, че държавата трябва да даде гаранции, които по-късно да изпълни, че данъците и таксите няма да се променят според нуждите на годишния бюджет. “Никой не се интересува от размера на ставките. Най-важното е те да не се променят. Не може да се правят бизнес планове за дългосрочни инвестиции, без да се знае какъв ще е размерът на дължимия данък за по-дълъг период от време”, заключват инвеститорите.