Галерия

1

Панайотис Куцикус е председател на Гръцко-българската търговска камара и бизнесмен с дългогодишно присъствие на българския пазар. Основателят на здравно-диагностичния център Biocheck, разкрива пред GRreporter за своите впечатления от България.

Как решихте да влезнете на българския пазар и какви трудности срещнахте в началото?

                Решението да навляза на българския пазар през 1994 година дойде след детайлно маркетингово проучване на пазара на здравните услуги – развиване на частни клиники, диагностични центрове и др. Преди шестнайсет години този сектор в България се покриваше изцяло от държавните здравни заведения. По това време построихме сградата на здравно-диагностичния център Biocheck в сърцето на София, който покрива всички типове медицински изследвания – кардиолог, гастроентеролог, рентгенова и лабораторна диагностика и т.н.

Разкажете ни как решихте да създадете Гръцко-българската търговска камара - дайте повече информация за вашата организация, нейната дейност, членове и проблеми, който решавате.

                Гръцко-българската търговска камара бе създадена от нуждата от по-пълна и конкретна информация за възможностите за инвестиция в съседната страна на предприятията и от двете държави. Камарата предоставя помощ на предприятия и от двете страни при следване на процедурите за отваряне нов бизнес както в Гърция, така и в България. Ние също така предоставяме помощ на институционално ниво и служим като мост между предприятията и правителствата в двете страни.

                Гръцко-българската търговска камара действа по законите на двете страни, осигурява текущи данни за икономическото състояние в тях и информира  членовете си за бизнес възможностите, които двата пазара предлагат. Предоставя информация за нови инвестиционни възможности, както и за търсенето и предлагането на най-търсените стоки от търговския стокообмен между двете страни. Членовете на камарата са 90% гръцки предприятия с дейност на територията на България.

Срещате ли подкрепа в лицето на българските институции? Частни или държавни организации ви съдействат в по-голяма степен за осъществяване на поставените пред организацията цели? 

            Камата сътрудничи и помага на всички гръцки и български предприятия, които срещат институционални проблеми при осъществяване на дейността си. Ние си съдействаме със държавни и частни институции, така че да осигурим нужната юридическа и организационна подкрепа на дружествата-членки.

Какви са вашите наблюдения за развитието на българо-гръцките търговски отношения през годините?

                Търговските отношения между двете страни отбелязва значително развитие, с огромен размер на гръцките инвестиции в България. През 2008 година общия размер на търговски обмен между България и Гърция достигна около три милиарда евро. Инвестициите направени от дружествата със смесено гръцко-българско участие също са надминали три милиарда евро. Гърция днес е третата по големина страна-инвеститор в България, като гръцките дружества са осигурили над 80 хиляди работни места през последните години.

Не може да не отбележим, че установяването и развитието на тези добри търговски отношения се базира на добрите политически връзки между двете страни.

Как според вас ще повлияе на България влизането й в еврозоната и как това ще промени търговските й отношения с останалите европейски страни?

                Смятам, че въвеждането на единната европейска валута в България трябва да се направи с много голямо внимание. Правителството трябва да проучи с голямо внимание икономическата способност на страната да извърши промяната и да подсигури плавното протичане на процеса. Българските управници трябва да проведат щателен контрол над цените на стоките и услугите в страната и да предприемат мерки за предотвратяване спекулативно раздуване на цените.

По отношение на търговския стокообмен, не смятам, че с въвеждането на еврото нещата ще се променят драстично. Всъщност не смятам, че ще има каквато и да е промяна поради факта, че левът от години е фиксиран към еврото.

Какви мерки трябва да предприеме българското правителство, за да се подобри допълнително бизнес климата в България?

Смятам, че българското правителство е взело до момента всички необходими мерки за установяването на благоприятен бизнес климат в страната. Има отлични инвестиционни условия и започна с бърз ритъм възстановяване от ефекта на международната икономическа криза.

Кой/кои според вас са най-добре развитите и перспективни сектори в българската икономика?

                Уверено мога да кажа, че секторът на услугите в България е на много добро ниво. Също така строителната индустрия е също много добре развита, но има още перспективи за растеж. Области като стандартизация и сертификация в селскостопанското производство, както и модернизиране на индустриалния сектор са области, в които България може да подобри конкурентоспособността си в сравнение с останалите страни от Европейския съюз.

Какъв съвет ще дадете на гръцките бизнесмени, които още не са стъпили на българския пазар? Бихте ли ги поощрили да преминат границата и да инвестират в България и защо?

                Моето лично мнение, но и това на членовете на Гръцко-българската търговска камара е, че в България има възможност за развиване на успешен бизнес. Благоприятният инвестиционен климат в страната, ниските данъчни ставки, надеждната политическа система и благоразположението на правителството към чуждестранните инвеститори гарантират успеха търговските предприятия. Главно условие обаче за новите дружества, които стъпват на българския пазар е да спазват законите и процедурите от закона и да уважават справилата установени вътре в страната.

Виждате ли възможности български бизнесмени да инвестират в Гърция? Кои сектори на икономиката бихте им препоръчали?

                Една от основните цели на камарата е да насърчи и помогне на българските бизнес кръгове да навлязат на гръцкия пазар. До момента техният брой е малък – основно строителни фирми, които работят в района на северна Гърция, но това е крайно недостатъчно. Сектори, които препоръчваме като успешни и атрактивни за инвестиции са например предлагането на услуги, като туристически например. Има много програми, които ЕС субсидира развиването на нова дейност вътре или извън рамките на страната.

Други сектори на гръцката икономика, които биха представлявали интерес за българските инвеститори са финансовия, селскостопанския сектор, както и корабоплаването. В камарата планираме да проведем общ търговски форум през септември 2010 година, на който ще изложим нашите проучвания във връзка с бизнес възможностите в двете страни.

Как кризата, в която в момента се намира гръцката икономика влияе на българо-гръцките икономически взаимоотношения?

                Кризата, която днес Гърция преживява, е много сериозна. Мерките, които нашето правителство предприе са сериозни и отговорни, но незнам до колко са достатъчни. Иска се много голяма политическа смелост от страна на държавното управление да намали разхищението в разходната част на бюджета. Трябва да се намалят в дългосрочен план държавните разходи, както и броят на държавните служители в страната.

По официални данни в Гърция днес живеят около 11 милиона души. Единайсет милиона и петдесет хиляди или около 10% от всички жители в страната са заетите в държавния сектор. В България с население от осем милиона души, има само сто четиридесет и пет държавни служители или с други думи десет пъти по-малко от колкото в Гърция. Тази разлика между броя на заетите в държавния сектор слага неимоверна тежест върху местната икономика. Правителството трябва да предприеме по-решителни мерки за възстановяване на финансовото равновесие, защото иначе икономическата криза вътре в страната ще се отрази на търговските отношения не само с България, но и други страни на Балканите.