Галерия

1

Полът ще бъде определящ фактор за развитието на миграционните процеси през следващите години, обяви Апостолос Капсалис от Научния институт към синдикалната организация на частните служители ГСЕЕ по време на конференция за трудовия пазар и жените емигрантки в Гърция. Фактите говорят по само себе си - браншовете, в които обикновено си намират работа мъжете емигранти са ударени от безработицата, а пък професиите, където има нужда от жени-емигрантки продължават да имат растящо търсене, каза научният сътрудник към ГСЕЕ, който се позова на изследване публикувано наскоро от Международната организация по миграция (МОМ). През последните две години това е довело за първи път до масово навлизане на жени-емигрантки в страните от Европейския съюз и последствието е, че процентът на безработица сред жените се е понижил в сравнение с този на мъжете. Г-н Капсалис обяви данни от изследването на МОМ, според които през 2008г. безработните мъже-емигранти са били 12,5%, докато през 2010 г. техният процент е скочил на 20%, докато безработните жени-емигрантки в ЕС през 2008 г. са били 16% и през 2010 г. са 18%,.

В Гърция от 2000 г. досега за ралика от други държави емигрантите имат по-ниски проценти на безработица от гърците, но това са официалните данни като се има предвид, че реалната безработица винаги е по-висока. Трябва да се подчертае, че през 2009 г., когато се свива пазара на труда за гърците, заетостта сред емигрантите се увеличава най-вече в земеделието и в частните домакинства, но дори и в строителството, което е ударено от кризата намалението на работните места на емигрантите е минимално.

За първи път се случва на трудовия пазар да навлезнат и т.нар. емигранти от второто поколение, което означава, че увеличението на безработицата сред емигрантите в Гърция не означава непременно тяхното уволнение, а може да е последствие от енергичното навлизане на млади хора на трудовия пазар, уточни г-н Капсалис. Той разкри все още непубликувани данни на Националната статистическа служба на Гърция, според които през 2010 г. увеличението на заетостта сред жените-емигранти се дължи 80% на търсенето им като домашни помощнички. „Това е лошо, защото се наблюдава затварянето на жените на работни места, за които не се искат специални познания, те са ниско платени и са само в определени браншове. Притеснителното е, че дори момичета, които са родени в Гърция и имат образование, са принудени да изберат между това да бъдат домашни помощници или чистачки или да отидат на Агиос Панделеймонас” заяви Апостолос Капсалис.

Един от основните проблеми на гръцката политика за емигрантите е, че разрешителните за престой, които те получават са свързани с това дали емигрантите ще успеят да си набавят определен брой осигурителни марки като всяка една марка се равнява на един работен ден. В случаите, когато емигрантите не могат да си набавят необходимия брой осигурителни марки, те не могат да възобновят документите си за престой и работа, което ги осъжда на живот и работа извън закона. „Гърция е сред малкото държави, които не са си променили изобщо политиката си за емигрантите, откакто е започнала икономическата криза по време на икономическата криза... Жалко ще е държавата да настоява за ниско платен труд, за да са доволни работодателите и да не инвестира за това да използва целия този човешки потенциал... И да направи така че правото на законна работа и на осигуровки да бъде инструмент за развитието и за изхода от кризата, а не обратното” завърши г-н Капсалис.

Необходимо е да се уточни, че феноменът „женска миграция” се наблюдава едва през последните години, тъй като преди това жените са емигрурали единствено като част от семейството, като съпруги на своите мъже. Докато през последното десетилетие все повече жени тръгват от родните си държави като глави на семействата, поели пълната отгоровност за прехраната на семейството. Някои от съвременните проучвания на учените са насочени към т. нар. транснационални семейства, чиито членове живеят разделени, използват всички средства за комуникация, създават мрежи от познати и роднини, чрез които обменят информация, продукти и се подкрепят. „Неспособността на гръцкото общество да се погрижи за възрастните хора и за децата си, води до увеличението на търсенето на услугите на емигрантките” отбелязва Катерина Василику от Атинската Академия на науките. Много жени трябва да се псравят с работата и с отглеждането на децата си и понеже условията са се променили и не може да се разчита за отглеждането на децата от бабите, майките се обръщат към услугите на емигрантките, отбелязва г-жа Василику, което е довело до подобрение на положението на много гъркини.

„Не е въпросът да се справим с женската емиграция, а трябва да говорим за жени, които са от различни обществени прослойки, имат различен бекграунд и различни проблеми, с които са сблъскали в страната си, за да емигрират, така че социалната подкрепа и интеграцията им на работния пазар трябва да го вземе това предвид” отбеляза проф. Йорданис Псименос от атинския университет Пандио. "При домашните помощници няма много възможности за достъп до социални служби заради часовете, в които работят, техните задължения, връзките им с работодателите, както и заради съествуващата законова рамка" казва г-н Псименос, който разказва и примери за домашни помощници и за влиянието на работата върху тяхното психологическо състояние, настройки и очаквания за бъдещето и коренна промяна на начина на живот и навиците, които понякога са катастрофални. "Забравих всичко, което знаех, вече не мисля за бъдещето" казва украинката Лариса, която от десет години работи като домашна помощничка.

Проблемът да бъдат защитени човешките и трудови права на емигрантките е, че законните разпоредби за разпръснати и хората, които се занимават с въпросите за емиграция в много случаи не са запознати със съществуването на тези разпоредби, отбелязва адвокат София Кукули от Националната комисия за човешките права.