Според режисьорката заловените жени не са проституирали и не са били заловени в нелегални публични домове. „Били са арестувани, докато са се намирали на централни места в Атина. Едната ми каза, че е отивала да си купи нещо да хапне, а друга – че малко по-рано употребила доза наркотик. Полицаите се доближили до тях и им казали да отидат в участъка за проверка на личните данни. Тоест говорим за една ситуация, която не показва по никакъв начин, че жените са проституирали. Повечето от тях са наркозависими, бездомни и имат сериозни здравни проблеми. Всички жени, с които говорих по време на снимките и след това ми казаха, че са се отнасяли към тях много зле. Въпреки че след намесата на активистите условията в затвора се подобриха, тук говорим за сериозни нарушения на техните човешки права, честта и лекарската тайна. И разбира се публичното излагане на техните данни и снимки, за което много от тях научиха по-късно, когато се явиха пред следователя за да дадат показания”. Жените също разказали, че лошото отношение продължило и в затвора, където нямали никаква подготовка да приемат серопозитивни и наркозависими лица с абсистентен синдром, нито са им подсигурили необходимите медицински изследвания. „Цялата история е много цинична – от начина на организиране на акцията до отношението на жените от момента на залавянето им до влизането им в затвора”.
Защо „Руини”?
„Има един израз, който в Гърция използваме за да обозначим бездомните, наркозависимите, тоест хората, които живеят встрани от обществото. Той е „човешки руини”. В Гърция, където по време на кризата всички сме потенциални членове на уязвими групи, заради тежкото състояние на страната и системата за здравеопазване е много интересно, че наричаме така хората с конкретните проблеми. Другият интересен елемент е, че изразът съществува в една страна, която е известна за древните руини. В същото време вече все повече зачестяват признаците на изоставеност –празните магазини, парковете, цели квартали. Затова смятам, че историята на тези жени е част от историята на Гърция по време на кризата”.
„Руини” е първият филм на Зои Мавруди, която е театрална актриса, автор на театрални произведения и кино сценарии. За себе си тя разказва: „Занимават ме различни теми, повече от гледната точка на актьора и писателя, но видях, че в този случай по-добрият начин за пренасянето на историята беше чрез документален филм. Най-общо казано основната тематика, по която работя е свързана с така наречените „женски теми”, въпреки че лично за мен това определение не е правилно. Всичко, което е свързано с жените е свързано и с другите хора. В конкретния случай видяхме как отношението към тези жени отразява проблеми в Гърция, които засягат всички нейни граждани, независимо че жените са по-лесна „цел” и историята изглежда като отделен случай и тактика”.
Според режисьорката интересът към филма е голям. „Политическата криза в Гърция предизвиква интереса на много хора, особено в Западна Европа. Другата причина е, че в този случай става дума за криминализиране на вируса на СПИН и гонение срещу серопозитивни хора на базата на несъстоятелни данни. Много активисти, които се занимават със защитата на серопозитивните показват голям интерес към него”. Заслужава да се отбележи, че жените и неправителствени организации са подали искове до гръцкото и европейското правосъдие срещу отношението на властите към тях.
След гръцката си премиера филмът ще бъде представен в Лондон, а след това предстоят участия в международни фестивали на документалното кино в Австралия и Канада.
Категории: Кино документален филм Руини Зои Мавруди серопозитивни наркозависими обвинения нелегална проституция
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.