Галерия

4

3

2

1

Със шествие по централните атински улици и цитати от стихотворения на големи гръцки поети техните съвременни последователи и представители на други изкуства почетоха международния ден на поезията.

„Думите трябва да са забити здраво като пирони, за да не може вятърът да ги отнесе”, пише Манолис Анагностакис. „Елате всички и помогнете на слънцето да изгрее над Гърция, елате всички и помогнете на слънцето да изгрее над света”, призовава от далечната си епоха Ангелос Сикелианос. „Ако не можеш да намериш пролетта, направи я ти” на Нобеловия лауреат Одисеас Елитис бяха само някои от стиховете, които можеха да бъдат прочетени по плакатите.

„Стиховете ще бъдат наши лозунги”, заявиха гръцките поети, които протестираха срещу кризата. Те постигнаха целта си да проведат простест, различен от останалите. Поетите се събраха пред книжарница Янос на улица Стадиу, която се намира точно срещу подпаленото по време на последните размирици кино Атикон. Самата книжарница също е ставала обект на нападения, като най-сериозното от тях бе през май 2010, когато в отсрещната банка Марфин трима души загубиха живота си от хвърлени в сградата петролни бомби Молотов.

С музика и танци и централен лозунг стиха на Елитис „Направи скок, по-бърз от разпада” около 300 участници се отправиха към сградата на Националната библиотека, а след това на улица Омиру, където прочетоха стихове. През това време младежи раздаваха листи със стихове на други поети. Целта бе ясна: Да отправят призив към всеки гражданин, който защитава културата и нейните ценности.

Стихове бяха прочетени пред съседната сграда на Атинския университет и на площад Синтагма. Последваха артистични изяви на танцьори от Националната школа за танцово изкуство.

Поетите протестираха срещу всичко отрицателно, което предизвиква кризата в обществото. Срещу корумпираната политическа система, чиято неспособност според тях е предизвикала моралната, културната и икономическата криза, както и срещу всички, които се възползват от това, за да всяват страх и да вандалстват.

В една епоха, в която поезията съпътства живота на малък кръг хора, GRReporter се допита до един съвременен поет за нейното значение.

Филологът и член на съюза на писателите Статис Куцунис е получил образование по право, гръцка филология и класическа музика. Автор е на няколко стихосбирки, като едната от тях със заглавие „Насекоми в интензивното” е била предложена за наградата за поезия на списание „Чета”. Освен стихотворения той публикува критични есета, статии и рецензии на книги. Негови поетични творби са част от антологии и са били преведени на английски, немски, френски и ирански език.

Г-н Куцунис, през последните години съществува усещането, че хората не четат поезия или поне, че не четат колкото в миналото. На какво се дължи това? Доколко вината е в авторите и доколко в читателите?

Действително читателите на поезия днес не са много. По един парадоксален начин тези, които пишат стихове са дори повече от онези, които ги четат. Но не мисля, че и в миналото поезията се е радвала на голям брой читатели. Това се дължи на факта, че поезията не е лесноразбираемо изкуство, необходима е подготовка и специфична връзка с думите. Преносното използване на езика по начина, по който го прави поетът, разучаването на възможностите на езика и създаването на уникални светове изискват от читателя да притежава една възможност за възприемане, която не е лесно да се придобие без усилия.

От друга страна, въпреки че поезията е адресирана към читателя именно той трябва да се доближи до нея. Защото по този начин добрият читател се превръща в съавтор. Друг е въпросът дали всичко, което се пише и определя или наподобява на поезия, е действително поезия.

Доколко днешната поезия е свързана със социалната реалност? Истина ли е, че по-старите поколения поети са се намирали по-близко до обществото, отколкото съвременните?

Мисля, че по-старите поколения наистина са били по-близко до обществото, но това зависи от социалните условия на всяка епоха. Днешното общество е по-егоистично настроено, по-затворено, по-индивидуалистично. Хората са по-изолирани и по-уплашени. Всичко това води до една по-лична поезия.

Съществува ли нещо, което самите читатели търсят от авторите, понеже смятат, че липсва от тяхното творчество?

Всеки читател има своите изисквания. Не е възможно обаче да се пише поезия по поръчка. Чрез творчеството си поетът изразява своите вътрешни нужди и личните си възприятия, които е невъзможно да задоволят всички читатели.

Заплашена ли е поезията от технологичната революция и интернет?

Не мисля, че това е така. Красотата на думите и на поетичната вселена, която се ражда чрез творчеството не може да бъде заплашена от машини.

Какво е стихотворението за Вас?

То е едно естетическо събитие и цял един свят, различен и уникален.

Може ли поезията да спаси света?

Не, не може. Но не това е нейното предназначение. Може обаче да го направи по-добър и най-вече да го изпълни с красота! Ако приемем сентенцията на Достоевски, че „красотата ще спаси света”, бихме могли да кажем, че поезията косвено, като генератор на красота би могла да допринесе за спасяването на света.