Галерия

1

Гръцкото правителство разглежда под прикритие създаването на план за защита на активите на осигурителните фондове от второ орязване на дълга. Това стана ясно след срещата на социалните партньори с министъра на труда и социалното осигуряване Янис Вруцис. Въпреки, че правителството категорично отрича за момента ново намаление на външните задължения, социалните партньори настояват, че трябва да има готов план за защита на осигурителните каси, които така или иначе не смогват в петата година от началото на рецесията.

На тристранната среща между правителството, работодателски организации и синдикалисти е бил обсъден въпросът за състоянието на осигурителната система без да се стигне до крайно решение. Ако облигациите, които държат като актив осигурителните фондове бъдат повторно орязани при ново намаление на дълга би довело до окончателния срив на социалната система в страната.

При първото преструктуриране на дълга (Private Sector Involvement-PSI+) гръцките социално-осигурителни фондове понесоха загуба от 53,5% върху държаните от тях държавните облигации, които са на съхранение в Банката на Гърция. От началото на лятото слуховете за окастряне на гръцкия дълг, който се държи от централните банки и Европейската централна банка (Official Sector Involvment-OSI) стават все по настоятелни. Въпреки намаляването на дълговата тежест в началото на тази година, гръцките задължения към външни кредитори продължават да се трупат. Дългът отново се движи около 160% от БВП и обслужването на задълженията остава трудно за правителството. Ръководителите на централните банки в Европа и гръцкото правителството засега държат официална позиция, че ново преструктуриране е изключено, но цифрите сочат друго. Не знам защо сте решили, че има сценарии за второ окастряне на дълга, подметна иронично Вруцис на въпрос на журналист след срещата. В неофициален разговор с представители на социалните партньори стана ясно, че тази тема е на дневен ред и се обсъжда.

Изследване на Националната търговска камара сочи, че повишаването на безработицата в последната година е коствало на социално-осигурителните фондове над четири милиарда евро. Второ орязване на дълга ще се окаже унищожително за осигурителните каси и дори новите намаления на социалните помощи и пенсиите няма да може да ги спаси. В същото време поради намалението на оборота и покупателната способност на потребителите един на всеки двама търговци дължи неизплатени суми за здравно и пенсионно осигуряване на служителите. Единственият начин да се укрепи системата е ако вниманието на правителството се пренесе от съкращения на заплатите в частния сектор към намаление на разходите в държавния. Председателят на Синдиката на заетите в частния сектор Янис Панагопулос заяви след срещата: “Ние сме категорично против ново намаляване на минималната работна заплата. Това за нас е недопустимо и няма да го позволим”. По отношение на другите мерки свързани с реформиране на браншовите трудови договори, Панагопулос заяви, че не може да се направи нещо щом са гласувани и вече влезли в сила. Независимо от това, той подчерта, че синдикатът няма да приеме ново намаление на минималните заплати в частния сектор.

Докато течаха преговорите между социалните партньори и правителството в министерството на труда и социалното осигуряване, кметски и общински работници се събраха на протестен митинг срещу намаленията на бюджетите на организациите за местно самоуправление. Те се обявяват срещу 40% съкращение на финансирането на кметствата и обявиха 48-часова стачка. В сряда и четвъртък общините в страната остават затворени за гражданите и ще функционират с минимален персонал.

Представители на синдикалните организации на общинските служители се събраха на площад Омония в столицата, за да проведат протестен поход до министерството на вътрешното управление. Между недоволните бяха както управителния персонал в кметствата и в общините, така и техните подчинени. Стачкуващите негодуваха срещу орязването на заплатите и намаляването на финансирането за изпълнението на проекти и социални дейности в организациите за местно самоуправление. “Децата ни остават на улицата, заплатите на хората ги намалиха с по 40%, а сега искат и нови съкращения”, гърмяха мегафоните на площад Клатмонос пред министерството на вътрешното управление. Според председателя на Централния съюз на кметствата Костас Аскунис 40 кметства нямат пари да платят заплати на служителите си през септември. Изпълнителният съвет на съюза се срещна с премиера Андонис Самарас, за да може да се намери решение на проблема, но изход все още не се вижда. В четвъртък се очаква да се проведе събрание на изпълнителният съвет на организациите за местно самоуправление, на който ще се дадат конкретни предложения от къде могат да се намеря допълнителни средства.