Галерия

1

Бюджетът на Гърция за 2013 бе гласуван с широко мнозинство от 167 депутати и изненадите, свързани с вота на отделни народни избранници бяха малко. Дебатите по обсъждането му обаче бяха крайно интересни, особено след като някои от депутатите решиха да превърнат парламента в театрална сцена.

Най-много реакции предизвика изказването на депутата от СИРИЗА Статис Панагулис. Той заплаши директно колегите си, които подкрепиха новия пакет от строги икономически мерки с думите: „Дами и господа, които подписахте меморандумите, молете се да бъдете изправени пред специални съдилища. Лично аз ви пожелавам това пред вероятността някои от вас да имат края на американския посланик в Либия преди няколко месеца. Пожелавам ви късмет!”.

Заплахата за линчуване шокира общественото мнение. От СИРИЗА издадоха съобщение, с което се разграничиха от „личното мнение” на депутата, без обаче да предприемат никакви конкретни действия.

Далеч по-комично бе изказването на известния актьор и депутат от Независимите гърци Павлос Хайкалис, който беше взел със себе си диктофон, за да „припомни” стари речи на премиера Андонис Самарас. Планът му пропадна, когато председателстващият заседанието изключи микрофона и заяви, че парламентът не е театър.

GRReporter се свърза за коментар със социолога Георгиос Сиакандарис.

„Първо трябва да кажа, че Статис Панагулис, Панос Хайкалис и парламентарният представител на Независимите гърци Нотис Мариас са преминали през всички крайни партии в Гърция. Мариас беше в движението на Микис Теодоракис, а в миналото в крайната Левица. Панагулис, който днес е депутат от СИРИЗА някога беше в националистическата партия „Политическа пролет”. Виждаме, че партиите, които се намират извън политическия център действат на принципа на „скачените съдове”. Затова е много лесно за подобни „случайни” личности  да се местят от партия в партия. Те го правят с единствената цел да бъдат избирани и пренасят и крайните си позиции.

Смятам, че проблемът не е толкова в конкретните хора. Малко или много обществото знае кои са, какви идеи имат и колко крайни са. Но за мен основното в изявлението на Статис Панагулис не е фактът, че е крайно, а че е крайно неполитическо. То е извън границите на политическата система, идеология и култура. Проблемът не е в него, а в партиите, които приемат такива хора. Така че партиите трябва да изберат: Или да се озоват извън границите на политическата система или да изхвърлят тези хора от редиците си.

Лошото е, че партиите и в конкретния случай СИРИЗА се възползват от подобни крайни идеологии. Дори лидерът й Алексис Ципрас заплашва бизнесмените и потенциалните инвеститори, че ако дойдат в Гърция ще загубят парите си, и то от страниците на чуждестранния печат. Това е много по-лошо от заплахите на Панагулис.

Заплахите за линчуване са абсолютно непонятно. Но още по-непонятен за мен е следният факт: Всички казвахме, че искаме промяна в парламента, че са ни омръзнали наследниците на стари политически фамилии и други подобни. И ето, че през последните две години в политиката влязоха нови лица, които са в пъти по-лоши от старите. Защото предишните бяха носители на една, ако щете семейна и буржоазна политическа култура. Те също може да са имали една или друга позиция, но никога не бяха стигнали до нивото на хората, които заплашват с линчуване и да пожелават на депутатите да бъдат изправени пред специални съдилища, за да ги избегнат.

Проблемът за мен е, че гръцката политическа система не позволява на стойностните хора да бъдат избрани за депутати, защото те не са готови да политиканстват по такъв начин.

Смятате ли, че подобни действия все пак може да уплашат гласоподавателите и да премислят следващия си вот?

Не мисля, че това е основното. Да, може и да уплаши някои от тях. Но е възможно и обратното: Спомнете си шамара на Илиас Касидиарис към Лиана Канели. Той даде гласове на Златна зора. Хората са ядосани и разочаровани и в такива ситуации подобни заплахи имат положителен вместо отрицателен ефект.

Забавянето на изплащането на следващия транш би могло да породи крайни реакции, но не бих могъл да кажа дали СИРИЗА ще спечели или загуби от изявлението на Статис Панагулис.

Гръцкото общество в своята цялост вярва в мотото, че „насилието е акушерката на историята”. Тази повърхностна фраза води не само крайнолевите партии. Тя е проникнала в съзнанието на много наши съграждани и не мога да кажа дали използването на повече насилие намалява или увеличава популярността на дадена партия.

Съществува ли разлика между насилието от страна на крайната Левица и крайната Десница и каква е тя?

От гледна точка на употребяваните практики – никаква. И едните и другите удрят своите противници. Левите студенти пречат на своите преподаватели да изразят различно мнение, а крайнодесните и неонацистите създават сериозни проблеми на имигрантите и други групи. Дотук няма никаква разлика.

Тя се намира в техните принципи. Идеологията на неонацизма и крайната Десница е антихуманитарна от самото й начало. В идеологията на Левицата хуманитарността е застъпена, но в хода на осъществяването й бяха въведени авторитарни режими.

Ако обаче приравним тези две идеологии на базата, че насилието, което използват е еднакво, ще бъдем принудени да приемем, че техните идеи също са еднакви. Но в ядрото на нацизма се намира омразата, а на лявата идеология – обществото на личната и социалната еманципация. Приравнявайки тези различни идеи е все едно да приравним идеите на цялата Левица с крайната Левица и крайната Десница. Това не е правилно. Защото води до принизяването на ценностите на Левицата, които нямат нищо общо с класовата омраза, както твърдят някои крайнолеви, нито с расовата омраза, както смятат от Златна зора и други неонацистки формации.

Опасявам се, че ако ги приравним може да загубим искането за лично и социално освобождаване на обществата. И ако това се случи тогава вече няма да можем да говорим за демокрация. Необходимо е да съществуват консервативните възгледи на Десницата за запазването на ценностите, традициите и т.н., които са много сериозни, както и искането за социална промяна на Левицата. Ако тях ги няма ще се изгуби плурализмът и демокрацията.

Тогава няма да съществува никаква пречка да се приравнят Левицата и Десницата, нито да се оспори нуждата от демокрация. Идейните принципи на тези две политически пространства са различни и не би следвало да правим подобни сравнения.

Възможно ли е това явление да предизвика граждански конфликт?

Не, не смятам. Това е твърде крайно и не смятам, че би могло да се стигне до там. Може да се породят конфликти и насилие, но гражданска война в класическия й смисъл не мисля. Най-голямата заплаха за Гърция е излизането й от еврозоната и тя действително би могла да предизвика гражданска война.

Това трябва да стане ясно на всички, които решават бъдещето на Европа в момента.