Галерия

2

1

На трето място е полицейското присъствие. Законът трябва да е на мястото си и да предпазва водачите от малкото останали хора с лошо поведение по пътищата, т.е. с утрешните убийци. За съжаление законът в Гърция важи за всички водачи, защото всички са лоши шофьори и хора. Наричам ги така, защото един човек, който преминава на червен светофар не може да е добър. Така законът засяга включително и полицаите, които не носят предпазни колани в патрулките, завиват неправилно, правят нарушения на правилника, без да се страхуват, че някой ще им наложи глоби, защото самите те са представители на закона. Обучението, за което ви казах трябва да се прилага и на тях. Младежите, които се дипломират в полицейските училища и обличат униформи трябва да са наясно, че изпълняват една обществена задача и хората, с които ще се сблъскат са техните братя и бащи. А водачите от своя страна трябва да помнят, че младият полицай, който ги спира е тяхното дете и то се опитва да спаси техния живот, а не да им казват „знаеш ли кой съм аз”. Това е познатата до болка гръцка арогантност, която е породена от липсата на култура.

Това е според мен начинът за справяне с проблема по организиран и координиран начин. За целта е нужно политическо решение. Държавата да определи като основен национален въпрос факта, че умират толкова млади хора по почти геноциден начин. Казвам това, защото в рамките на 50 години 120 хиляди гърци са загубили живота си, 300 хиляди са станали инвалиди и 2 милиона са били ранени при пътни катастрофи. 85 на сто от тези хора са на възраст под 35 години. Това означава, че губим хора в най-продуктивна и най-репродуктивна възраст. Те не са имали деца, няма да имат внуци и правнуци и това е геноцид. Един човек на 25 години, който умира при катастрофа няма да има деца, следователно генеалогичното му дърво спира в същия този момент.

Всяка година от катастрофите, от неправилното движение по пътищата, от намалението на туристическия поток, заради предупрежденията, че в Гърция стават много катастрофи се губят 25 – 30 хиляди души. Всички те струват около 15 милиарда евро годишно. Това е три пъти държавният дефицит на страната. Ако държавата можеше да си даде сметка колко млади хора, които няма да създадат поколение си отиват безвъзвратно и, че ако можехме да избегнем тази сума бихме могли да излезем от надзора на Международния валутен фонд може би щеше да реши да се справи с проблема.

Къде се случват повечето катастрофи в Гърция?

По магистралите се случват само 3 на сто от произшествията. Повечето се случват в градовете и кварталите със скорости по-ниски от 40 километра в час. 88 на сто от жертвите губят живота си на разстояние 15 километра от дома си.

Скоростта от 50 километра в час може да не е висока, но когато по правилник са нужни 10 метра за да спреш и ако пред теб изскочи едно дете ще го смажеш трябва да се движиш със скорост не повече от 30 километра в час. При тази скорост са нужни 5 метра, за да спреш, но при 60 километра са ти нужни 20 метра. Следователно, когато преминаваме покрай училище не трябва да се движим с повече от 10 километра в час, защото детето, което играе в двора е нашето дете. Затова ви казах, че е въпрос на съвест.

Съветът, който смятам за най-важен и давам на всички свои лекции, въпреки че хората често очакват от мен да им кажа някакъв трик, за да избегнат даден удар, като че ли колата е кенгуру е следният: Искам всеки човек, който сутрин излиза от дома си, за да отиде на работа да не затвори вратата зад себе си за няколко секунди, да се разходи умствено из дома си и да си помисли колко прегръдки ще го очакват следобяд. Нужен ли е по-голям стимул от този, за да се завърнеш? Не е въпрос на водаческа способност, а на логика и социална съвест.

Имате ли надежда, че тази промяна може да настъпи?

Не, не виждам светлина в тунела, защото в тези времена хората не обръщат внимание на важните неща, а на маловажните, каквото е портфейлът ни.