Галерия

1

Девет на всеки десет гърци заявяват, че тяхното домакинство е понесло сериозни загуби в доходите в последните три години. Това сочат данните от годишната анкета за финансовото състояние на гръцките домакинства, извършено от Конфедерацията на търговците и занаятчиите. Средно измерената стойност на намалението на приходите на гражданите в Гърция е 40% в сравнение с периода преди началото на кризата.

40% от участвалите в анкетата заявяват, че в домакинството имат поне един безработен. Повече от половината от запитаните казват, че приходите им са близко до границата на бедността и приходите, с които разполагат не им достигат, за да покрият нуждите си. 73% от участниците знаят, че през 2013 приходите им ще бъдат допълнително намалени.

70% от участвалите в анкетата казват, че си позволяват да пазаруват стоки извън хранителните продукти само по време на сезонните намаления. “Този процент последователно се повишава в последните три години. В началото на кризата през 2010 хората, които пазаруваха само по време на сезонните намаления бяха значително по-малко. Сега нещата изглеждат съвсем различно и перспективите за бъдещето са още по-песимистични. С други думи пазарът се засилва през двата основни месеца в годината, когато се обявяват официалните намаления, а през останалите 10 месеца търсенето е в кома”, казва специално за GRReporter председателят на Конфедерацията на търговците и занаятчиите Димитрис Асматоглу.

От 2010 насам 70% от гръцките домакинства са съкратили разходите си за храна, 93% са намалили значително средствата, които отделят за обувки и облекло. С 85% са спаднали разходите, които гражданите отделят за отопление. 57% от запитаните са заявили, че ползват средства от банковите си спестявания, пенсионните си влогове или се издържат със средства на заем от роднини и приятели.

Един на всеки шест запитани казват, че не могат да покрият всичките разходи, които имат за битови потребности, дългове към банки и към държавни институции. Половината от запитаните признават, че следващата година няма да имат възможност да платят наложените им данъци.

“Събраните за 2012 данни сочат, че голяма част от домакинствата са достигнали границата на финансовите си възможности и съвсем скоро ще изпаднат в безизходица. Затова държавното управление трябва да вземе предвид създалата се ситуация и да предотвратят социален бум”, казва Асматоглу.

43% от гражданите казват, че след началото на кризата са променили потребителските си навици и купуват продукти с по-ниско качество, поради по-ниската цена. “Това създава много лоши условия за развитието на здравословната конкуренция”, коментира специалистът. Той обясни, че с тази потребителска нагласа, гръцките производители не могат да спечелят външни пазари в дългосрочен план. Понижаването на качеството може да спечели в краткосрочен план малко по-голям пазарен дял на местния пазар, но ще се окаже фатално за реализацията на стоката в чужбина.

Междувременно Атинската търговско-индустриална камара обяви, че започва по-тясно сътрудничество с Кипърската камара на търговците и производителите. Обединението на силите на двете организации цели да затвърди позициите на производителите на местните пазари и да стане посредник на фирмите да разширят влиянието си извън границите на двете страни.

“Кипър може да даде добра база на гръцките фирми да разширят дейността си на пазарите в Близкия Изток, които са наши стари клиенти”, заяви, председателят на Съюза на предприемачите в Кипър и Гърция Акис Пигасиу. Кипърските бизнесмени от своя страна смятат, че Гърция може да се окаже добра отправна точка за тях, за да се разширят присъствието си в страните от Балканския полуостров. Общите усилия са да наложат техните продукти над вносните в Гърция и Кипър, и да подпомогнат един друг да увеличат износа.