Галерия

1

“Основен приоритет в страната трябва да стане възстановяването на гръцката банкова система”, заяви управителният директор за централна и югоизточна Европа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Жан-Марк Питършмит. Той поясни, че банковата система на страната е станала “цивилна жертва” на финансовата криза. Питършмит настоява, че сега трябва да се възстановят стопените от преструктурирането на дълга капитали и да се възвърне достъпа до финансовите пазари.

Липсата на ликвидни средства и финансиране за нови проекти е един от най-големите проблеми на средиземноморската страна в момента. Идващата рекапитализация на банките и погасяването на част от старите задължения на държавата към частния сектор няма да донесе очакваната глътка въздух за реалния бизнес. Те само ще попълнят празнините, които се образуваха след задълбочаването на финансовата криза и окастрянето на външния дълг.

Това мнение споделя и председателят на Гръцкия съюз на индустриалците Димитрис Даскалопулос, който говори на организирания от съюза бизнес форум. Събитието имаше за цел да запознае гръцките корпорации с възможностите, които дава Европейската банка за възстановяване и развитие за финансиране на проекти и корпоративни стратегии за ръст.

Даскалопулос заяви, че е утопия да се смята, че помощ за банките в размер от 25 милиарда евро, която идва с новия транш от Европа и Международния валутен фонд ще бъде от някаква полза за реалния бизнес. “Тя ще покрие загубите от PSI и собствените им (на банките) оптимистични очаквания за нивото на риска. Натискът от издаването на краткосрочни държавни бонове ще изцеди допълнително капитали от предприятията и домакинствата”, заяви Даскалопулос.

Временно решение на проблема с липсата на финансиране могат да дадат големите финансови институции, които имат свободни средства за инвестиции в проекти с дългосрочна перспектива за възвращаемост.

“Докато гръцката финансова система се стабилизира, Европейската банка за възстановяване и развитие може да изиграе решаваща роля във финансирането на големи проекти на гръцки фирми, които вече развиват дейност в балканския или други региони”, посочи Питършмит. Той поясни, че институцията вече поддържа проекти на гръцки фирми в страни като Румъния, Русия, Сърбия и България. Той насърчи гръцките предприятия да потърсят нови възможности за развитие, които ще задълбочат търговската интеграция.

Развитието на инфраструктурните проекти между страните ще  се окаже от изключителна важност за подобряването на икономическото състояние на балканския район. Това е мнението на Питър Санфей, който е заместник-директор на отдела за държавни стратегии и политики в Европейската банка за възстановяване и развитие. Подобни проекти ще подпомогнат в краткосрочен и средносрочен план на заетостта, а в дългосрочен ще подобрят условията за междудържавна търговия и развитие. Те ще подобрят условията за бизнес развитие в страните и ще стимулират двустранните проекти между страните на Балканския полуостров и ще стимулират двустранните проекти между държавите на Балканите.

Бил Закарис, който е финансов директор на холдинга за циментово производство Титан със 110-годишна история представи възможностите, които дават големите финансови институции за подпомагане на амбициозни проекти в различни страни. Според него сътрудничеството на индустриалните компании с банки като ЕБВР дават много предимства. Имат цикличност в инвестиционния си подход, прилагат гъвкавост в начините на финансиране и не се страхуват да подкрепят проекти в развиващите се пазари. Могат да използват не само кредитни линии за финансиране на проекти, но преки инвестиции в проекти със стратегическо значение. 

Закарис подчерта, че циментовата индустрия иска сериозни инвестиции, за да може да се построи една типичен циментов завод. Подобна инициатива иска базова инвестиция в рамер до 200 милиона евро. Титан присъства от 2004 на българския пазар със закупуването на държавния циментов завод Златна Панега, но има стратегически инвестиции в други балкански страни, в Турция,  САЩ и Египет. Има 148 производствени звена в различни точки на света и залага до голяма степен на географската диверсификация за разширяване на стратегическото си развитие.

“Вярваме, че решението ни да инвестираме в балканския регион бе логично по много причини свързани с дългосрочното планиране – дългосрочното нарастване на БВП, демографското значение на региона и нуждата от изграждане на сериозни инфраструктури в страните на Балканите, за да могат да достигнат европейските стандарти”. По този начин Бил Закарис обясни решението на Титан да инвестира в страните от Балканския полуостров.

Той не отрече, че все още съществуват затруднения в правенето на бизнес в региона. “Има етнически и исторически спомени на повърхността, които създават в много случай политически пречки и социално неспокойствие. Политическата нестабилност от своя страна създава бизнес нестабилност, поради липсата на силна администрация, която да работи независимо от политическите развития в отделните балкански страни. В резултат на липсата на оперативен капацитет на институциите в тези страни, все още има много предизвикателства в работата с местните власти, които не могат да съдействат за решението дори на обикновени бизнес въпроси”, отбеляза бизнесменът.

Институции като Европейската банка за възстановяване и развитие може да се окаже посредник в изпълнението на проекти на гръцки фирми в балканския регион, като се опре на натрупания си опит от последните двадесет години, отбелязват специалистите. Въпреки кризата, Гърция и страните в съседство могат да си бъдат полезни. Разработването на трансгранични проекти със стратегическо значение ще подобри качеството на търговско-индустриалните отношения и ще подпомогне икономическото развитие.

Европейската инвестиционна банка, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие имат общ бюджет до 2015 за инвестиции в югоизточна Европа в размер на 20 милиарда евро. Тези средства могат да бъдат впрегнати в опитите на реалния бизнес да създаде нови възможности за инвестиции и да успее там където публичния сектор не успя.