Галерия

1

В художествено презентация, създадена от  името на НАСА , се илюстрира как слънчевата активност влияе върху условията както на близкото до нас космическо пространство, така и на самата Земя. Гръцкият професор по космическа физика Василис Ангелопулос , ръководител на мисията на НАСА за изучаване слънчеви бури в магнитното поле на Земята , наблюдава механизма, чрез който слънчевият вятър нарушава магнитното поле на Земята и как това води до пристигне на земята на големи енергийни товари.

проф. Василис Ангелопулос, www.parousiazw.gr

Европа потъва в мрак, мобилни телефони, спират да работят, GPS-ите на самолетите губят сигнал, пътниците на самолет, летящ над Северния полюс са подложени на огромни количества радиация, в същото време гръцкото небе се осветява от многоцветни отблясъци. Въпреки че екстремни метеорологични явления от космоса не са „удряли” на Земята през последните години, един такъв катастрофален сценарий не е в сферата на научната фантастика.

Най-голямата слънчева буря  е регистрирана през 1859 от астроном Ричард Карингтън и предизвиква  запалване на телеграфните жици и е била видима в Мексико. „Има 12% вероятност дадено събитие като феномена Карингтън  да се случи през следващото десетилетие ", казва астрофизикът Пит Райли в публикация през 2012 в списание Space Weather. Такова явление ще доведе до огромни щети на спътници и електрически линии,  казва за вестник Катимерини Василис Ангелопулос, професор по космическа физика в Университета на Калифорния в Лос Анджелис и ръководител на две мисии на НАСА за изучаване на феномена на космическото време, а именно ефекта от слънчевата активност върху магнитното поле на Земята .

Температурите , които преобладават в атмосферата на Слънцето обикновено достигат до 20 000 градуса по Целзий. Магнитната активност на Слънцето  успява  обаче често да загрее твърде силно някои части от неговата атмосфера, създавайки слънчеви изригвания, наблюдавани от Земята като ярки петна. Тази гореща гъста маса газ, който достига един милион градуса по Целзий , не може да бъдат задържана от притегателната сила на гравитационното поле на Слънцето и бяга към планетите. Ако, например, повърхността на слънцето беше вода, която ври, гъстите газове, или както ги наричат- ​​слънчевия вятър, биха били водната пара, излизаща от тенджерата. Слънчевият вятър  „удря” съседните планети засяга тяхното магнитно поле и предизвиква феномена на космическото време или на слънчевите бури.

Измервания на слънцето

Преди няколко дни международен екип от изследователи, воден от Ярослав Дудик  от Университета Кеймбридж във Великобритания, съобщи, че за първи път е наблюдаван механизмът на създаване на слънчевите изригвания, потвърждавайки теорията,изказана за първи път преди около 20 години. На тази теория и в съчетание с последващите изчисления френските колеги на Дудик  са започнала през 2006 да проектират триизмерни модели, които представляват спираловидни линии на магнитното поле на Слънцето, отговорни за взривовете, които се появяват на повърхността му . И тя падна в своите оценки. И са били прави.

Както написаха учените в априлския брой на списание The Astrophysical Journal, екип от четири телескопи  от мисията Solar Dynamics Observatory на НАСА, която  генерира  стереоскопични изображения с висока разделителна способност на всеки 12 секунди, е записала  видеоклип на магнитна активност на Слънцето, която е довела до изригване, 35 пъти по-голямо от Земята, потвърждавайки моделите на френски учени. „Знаейки вече какъв е процесът, при който енергията се излъчва от слънцето, ще ни помогне да се предскаже и количеството на тази енергия” казва  за вестник Катимерини  водещият изследовател д-р Дудик.  „Колкото по-добри са тези модели, с по-голяма точност може да се предвиди посоката на слънчевия вятър, скоростта, с която е напуснал Слънцето и дали може  да се удари в Земята", добавя д-р Ангелопулос.

Слънчева буря, www.pontos-news.gr

Измервания на земята

„Впечатли ме много фактът, че наблюденията на учени в Кеймбридж  върху слънцето приличат толкова много на това, което ние вярваме, че се случва на Земята в резултат на слънчевия вятър” казва д-р Ангелопулос, който изучава феномена на космическото време в земното магнитно поле, магнитосферата . Ръководител на две мисии на НАСА „Темида” и „Артемида”,  флотилия от сателити, които изучават начина, по който се създават слънчевите бури в магнитосферата на Земята, д-р Ангелопулос наскоро направи пробив. „Въпреки, че виждахме съществуването има не знаехме какво е причинило това огромно освобождаване на енергия на Земята” казва д-р Ангелопулос, който вярва, че отговорът се крие в явлението магнитно  съедеиняване , по време на които двете противоположно заредени магнитни полета на полюсите се сблъскват, освобождавайки големи количества енергия .

Слънчевият вятър като пресича Земята  дърпа със себе си и магнитното поле, което го кара да се „разтяга” с милиони километри, придобивайки форма, наподобяваща ветропоказател. В този момент, когато магнитните силови линии на магнитното поле най-накрая успяват да се срещнат, се освобождава енергия, която удря  земната атмосфера, създавайки сияние, каза д-р Ангелопулос  в публикация на своя научен екип през септември миналата година в списание Science.

Полярно сияние, aurora-gallery-news.blogspot.com

Изследвания

Въпреки дългогодишните усилия, двете научни групи са съгласни, че са необходими повече изследвания, за да може да се предскаже космическото време. „От момента, в който слънчевият вятър напуска Слънцето , докато „удари” Земята, ни се дава предупреждение до два дни, за да се предпазим от последиците от гигантското слънчево изригване”, казва Пол Бел, професор по приложна физика в Калифорнийския технологичен институт,  в съобщение на университета по темата. През това време, сателитите могат да бъдат пуснати в безопасен режим (safe mode), да бъдат алармирани астронавтите на космическата станция да не излизат от нея, да се промени курса на самолети, избягвайки полети над полюсите и да се подготвят станции за производство електроенергия за риска от изключване.