Галерия

1

Критиките, че движението все още не е представило своята политическа платформа са основателни. И аз смятам, че гласоподавателите трябва да знаят в коя парламентарна група в Европейския парламент изпращат кандидатите, за които гласуват. Доколкото разбирам, регламентът на европарламента не налага това условие, но би било  разумно да има яснота по този въпрос. Не зная кои ще са евродепутатите от страна на „То потами”, но ако това са Георгиос Граматикакис и Милтиадис Киркос, които поне засега се очертават с най-много гласове, смятам, че би било по-логично да се включат в групата на европейските социалисти. Наистина не зная по какъв начин „То потами” ще вземе такова важно решение, но във всички случаи те твърдят, че ще бъде взето и обявено съвсем скоро.

Въпреки че СИРИЗА не успя да постигне процент, с който да свали правителството управляващата коалиция не е никак устойчива. Това, че ПАСОК не се сгромоляса, както казвам, се дължи по-скоро на шантажа или заплахата, която отпрати Евангелос Венизелос към гласоподавателите да гласуват за Елия ако искат правителството да не падне. Явно е обаче, че този ход се оказа успешен. Разговарях с хора, които бяха готови да гласуват за „То потами”, но в последния момент предпочетоха Елия, именно поради страха да не падне кабинетът. Затова и твърдя, че в крайна сметка гражданите предпочетоха политическата стабилност.

За да анализираме резултатите от вота трябва да вземем предвид и отзвучаващата постепенно реторика на дилемата „меморандум – антимеморандум”. Мисля, че Гърция навлиза в един нов етап и времето вече е отминало за всички политически сили, които възникнаха и набъбнаха заради меморандума. Тези европейски избори може и да се окажат вододел между един отминаващ и един нов етап за Гърция. И затова гласоподавателите да са предпочели политическата стабилност, за да се влезе в този нов етап и към изхода от кризата със сигурни стъпки, а не с експерименти и авантюри. Лично аз не виждам толкова скоро излизане на Гърция от кризата, но въпросът за меморандума поне не седи вече толкова остро както преди няколко години.

През следващите седмици не е изключено да видим размествания в кабинета. Доколкото знам този въпрос се обсъжда като възможен вариант не само сега, но и преди изборите. През следващите месеци не е изключено да имаме извънредни избори. Този вариант също се обмисля. Ако не се проведат в рамките на годината, те ще бъдат обявени може би в началото на следващата година около изборите за президент. Това също е в дневния ред.

Но в по-средносрочна и дългосрочна перспектива бих казал големите въпроси са свързани с преговорите за разсрочването на огромния държавен дълг и завръщането на Гърция към някакъв, дори и нищожен ръст на развитие. И естествено, един голям въпрос през следващите месеци е свързан с мащабните промени на политическата система. Не е случайно, че Нова демокрация и ПАСОК се готвят да се преобразуват по някакъв начин. Тези два политически стълба на Гърция през последните 40 години вече определено са отживелица. А имаме и нови партии, които възникват. Освен новите формации обаче аз очаквам един нов вид партии и в този смисъл „То потами” е един интересен пример.

Стратегически важен въпрос за следващите месеци и години е това, че въпреки оптимистичните изявления на правителството, кризата в Гърция не е никак близо към края си, дори ако се върне към някакъв положителен ръст на развитие, каквато е и целта. Гърция трябва тепърва да докаже три неща:

Първо, че си е извадила някакви поуки от кризата.

Второ, че иска наистина да бъде равноправен член, а не „черната овца” на европейската общност.

И трето, че е готова да погледне напред към бъдещето в един изключително динамичен свят.

Навсякъде в Европа виждаме тенденция за засилване на крайнодесните сили и на националистическата реторика. Гърция със своята Златна зора очевидно не е изключение. Тоест имаме една европейска тенденция, която се отразява и в Гърция.

Но една разлика, която трябва да се отбележи е, че Гърция изживява една собствена криза, която до голяма степен е вътрешна. Например, не е случайно, че СИРИЗА е единствената лява партия в Европа, която спечели евроизборите. Нито пък е случайно това, че Златна зора е единствената крайнодясна партия в Европа, чиито лидери са в затвора и при все това засилва влиянието си. Това са съществени разлики, които показват, че Гърция изживява една своя уникална криза.