Галерия

1

В статия, озаглавена с първата част на германската поговорка “И ако не искаш да си мой брат... (ще ти счупя главата)” кореспондентът на германското издание Frankfurter Allgemeine zeitung за Югоизточна Европа Михаел Мартенс описва как и защо е бил изгонен от централата на СИРИЗА след неуспешното интервю с лидера Алексис Ципрас.

Журналистът прилага аудио записа на интервюто, както и последвалата публикация в свързания с основната опозиционна партия в Гърция вестник Авги. Той го описва като “партиен вестник” и го оприличава на германското издание Bayernkurier, което се издава в Бавария от Християнсоциалния съюз (CSU).

Според Михаел Мартенс интервюто продължило седем минути и 50 секунди, в рамките на които той успял да зададе пет въпроса, преди лидерът на СИРИЗА да го прекъсне и да бъде изгонен. В началото той пита Алексис Ципрас дали има чувство за хумор. После свързва отговора с втория си въпрос, в който го пита дали смята публикуваната във вестник Авги карикатура, на която Ангела Меркел е показана да разговаря с Адолф Хилер за сатира. Алексис Ципрас отговаря, че сатирата не може да бъде ограничена и прилага като примери публикациите на германските издания Фокус и Шпигел за гърците и Гърция. “И в двете страни сатирата се съдържа едно тънко чувство за хумор, което обаче често е несправедливо спрямо политически коректната мисъл, която трябва да определя отношенията между двата народа”, казва той.

В следващия си въпрос Мартенс казва, че представители на СИРИЗА често говорят, че Германия цели да създаде Четвърти Райх и наричат бившия и настоящия премиер Георгиос Папандреу и Андонис Самарас “Куислинг” (т.е. предатели – б.а.). Тогава тонът на гласа на Алексис Ципрас става по-сериозен. Той отговаря, че журналистът не е добре подготвен, тъй като тези определения се използват от националистическата десница, а не от СИРИЗА.

“В СИРИЗА смятаме, че проблемът не е в отношенията между двете страни, а че е европейски и затова искаме да се намери европейско решение. СИРИЗА не е съгласен с позициите на г-жа Меркел. Тези политики унищожават не само Гърция, но и цяла Европа”, казва Алексис Ципрас.

В статията си Михаел Мартенс коментира: “Потенциалният бъдещ премиер на Гърция говори тихо и спокойно, но изразът на лицето и езикът на тялото му показват, че е ядосан” и продължава: “Вероятно знае, че думите му, че вестникът на партията му използва неописуеми сравнения с нацистите са погрешни. А това става ясно дори от само един бегъл поглед върху вестник Авги. То се доказва не само от карикатури като телефонния разговор между Меркел и Хитлер”, отбелязва журналистът и се позовава на статии от Авги, както и на изявления на лидера на партията Независими гърци Панос Каменос. “Левият популист Ципрас и десният популист Каменос си сътрудничат – те живеят в подобни светове”, пише той.

Предпоследният въпрос в интервюто е свързан именно с това. “След като казвате, че подобни изявления принадлежат само на националисти защо флиртувате с полуфашистки партии като Независимите гърци”? “Флирт с...?”, пита Ципрас. “С полуфашистки партии”, повтаря журналистът. “Отново не сте осведомен добре. Не може да определяте като полуфашистка една партия, която е представена в парламента и има ясно изразено демократично присъствие в политическия живот. Въпреки че имаме тотално различни мнения с тях по много въпроси, не е приемливо да бъде определяна като полуфашистка една партия, която изразява една политически коректна позиция за г-жа Меркел. Бих искал да ви помоля да промените дефиницията във въпроса си”, е отговорът на лидера на гръцката опозиция.

“Ципрас е прав”, коментира в статията си Мартенс. “Думата “полуфашистка” не е подходяща, тя е едно глупаво преувеличение. Определението “популистка десница” е по-приемливо за конкретната партия. Няколко дни след интервюто дадох на Алексис Ципрас писмено обяснение за избора на думите. Но за него проблемът не беше там. Петият въпрос беше този, който допринесе за това да бъда изхвърлен. Той беше: “През юни 2012 казахте, че партиите, които участваха в правителството – Нова демокрация и ПАСОК – са смъкнали националния флаг и са го предали на Ангела Меркел. Поне така бяха предадени вашите изявления от медиите. Можете ли да обясните какво означава това?”.

“През юни?”, пита Алексис Ципрас. “Според вестник Катимерини през юни 2012 сте казал, че Нова демокрация и ПАСОК са снели националния флаг и са го предали на Меркел. Ако думите ви са предадени точно, което аз не бих могъл да зная дали е така, какво означава това?”, повтаря Мартенс, за да получи отговора: “Не помня да съм казвал нещо подобно”.

“С тази фраза г-н Ципрас постави край на интервюто, като се оплака, че въпросите са злонамерени и допълни, че никога не е твърдял, че гръцките правителства са предали националния флаг на г-жа Меркел”, пише в статията си Мартенс. Веднага след това уточнява, че видеоматериал от централната предизборна реч на Алексис Ципрас през юни 2012, както и съобщение, издадено от пресслужбата на СИРИЗА доказват точно обратното.

Според статията, три часа след края на интервюто сътрудничката на Алексис Ципрас, Данаи Бадояни се обадила на Мартенс и настояла да научи с кои гръцки журналисти се е срещнал през същия ден, както и кои са били източниците му при подготовката на въпросите.

“От СИРИЗА са се обадили на гръцки колеги и са ги питали дали са говорили с “германеца”. След като няколко пъти казах, че не съм се срещал с известен журналист от вестник Катимерини, Бадояни започна да пита отново дали съм сигурен, че не съм говорил с някой от Катимерини през същия ден”, пише Мартенс.

Той завършва статията си с въпрос. “Ако Алексис Ципрас и хората около него наричат “аморален” един журналист, който ги поставя пред техните собствени изявления, това не е ли по-показателно за тях и цивилизоваността на техния политически диалог, отколкото за онзи, който само изтъква техните думи?”.