Галерия

1

Изборният резултат на Златна зора разтърси политическата система и гръцкото общество и успя да се утвърди като трета политическа сила в Гърция. Нейните членове усърдно се стремят да предизвикват интереса на медиите по всякакъв начин в единствена цел да задържат камерите върху себе си.

Според коментатори това е начинът им да запазят подкрепата на “случайните” гласоподаватели, които са ги подкрепили, за да накажат традиционните и установени играчи на гръцката политическа сцена.

В същото време партията се опитва всячески да отхвърли обвиненията, че е нацистка и не губи възможността да превърне парламента в цирк при всяка удобна възможност.

За това коя е Златна зора, кое е мястото й в политическия спектър и доколко представлява опасност за демокрацията разговаряхме с политолога Василики Георгиаду. Тя е доцент по политически науки в атинския университет Пандио и автор на книгата “Крайната десница и последствията на съгласието. Дания, Норвегия, Холандия, Швейцария, Австрия, Германия”. От 2009 следи отблизо развитието на крайната политическа формация заедно със свои колеги от гръцки и чуждестранни университети.

Г-жо Георгиаду, къде поставяте идеологически Златна зора? Какво общо има тази партия с крайнодесните партии в други европейски страни?

Всички партии, които се намират по-вдясно от традиционните десни и консервативни партии се наричат крайнодесни. Централната дефиниция е “far right”, но тя е много обща. Тя обединява партии, които се различават много помежду си.

Така в тази категория присъстват и така наречените популистки радикални партии на крайната десница, и екстремистките партии на крайната десница.

В гръцката действителност към първата подкатегория спада партия ЛАОС, а към втората – Златна зора. Но дори и там нещата не са еднакви. Там фигурират партии с авторитарен характер и активизъм, който се изразява и чрез използването на средства за политическо насилие. Но има и партии, които в допълнение са също носители на една национал-социалистическа и нацистка идеология.

Не всички екстремистки партии от крайната десница в Европа имат про-нацистка насоченост. Но всички про-нацистки партии са екстремистки.

Защо феноменът се появи в Гърция сравнително късно, когато неонацизмът в Европа отшумяваше?

И в трите основни държави в Южна Европа, които са преживели диктатури или фашистки режими, продължили до късния следвоенен период, като Гърция, Португалия и Испания след падането на тези режими не се появиха силни от гледна точка на изборната им сила партии на крайната десница. Причината е, че спомените от времето на авторитарното управление са били толкова силни, че не са позволили на гражданите да приемат идеологите на крайнодесните формации.

Непоносимостта към крайната десница в Гърция започва още от първия следвоенен период, когато се появяват така наречените национални партии. Това е било определението, което са давали за себе си партиите, които са се намирали извън рамката на традиционните десни партии. На практика те са били крайнодесни партии, но тогава този термин не е съществувал. Цялото това политическо пространство не е целяло да постигне самостоятелно присъствие в политическата система. Целта им е била по-скоро да се вместят под “чадъра” на една голяма дясна партия. Затова различни формации, които са съществували през 50-те и 60-те години, както и техните членове са се опитвали да се присъединят към силната за момента дясна партия.

Този модел се повтаря непрекъснато до първите години след възстановяването на демокрацията през 1974. Някой би очаквал различни про-монархистки и про-военни формации с антикомунистическа насоченост да се стремят към самостоятелно участие в изборите точно тогава. Но това не се случва. Тяхното участие е нищожно. Те се мобилизират донякъде по време на изборите през 1977, когато монархията е вече премахната, но само временно.

Общо можем да кажем, че до 2001 година, когато Георгиос Карадзаферис учреди партия ЛАОС този своеобразен “чадър” на Нова демокрация покриваше всичко. В нейната вътрешност се намираха повечето от ултранационалните и ултраконсервативните сили, дори и почитатели на военната диктатура.

Напоследък се разрази дискусията за това как медиите трябва да отразяват дейността на Златна зора. Според някои мнения те трябва да показват всичко, за да покажат истинското й лице, други – че медиите й отдават твърде голямо внимание. Какво е вашето мнение?

Аз смятам, че представянето на Златна зора премина през няколко стадия. Един от въпросите, които следим с колегите е доколко медиите действат като възможност за политическо налагане за партията. В началото и до местните избори през 2010, когато партията се появи за първи път на политическата сцена медиите не й обръщаха внимание. Дори по време на предизборната надпревара те не даваха трибуна на нейния лидер Никос Михалолиакос. Тогава той беше изпратил извънсъдебно писмо до една от телевизиите с цел да бъде допуснат да участва в дискусия между всички кандидати.

След избирането му в обинския съвет на Атина Златна зора предизвика интереса на медиите, които започнаха да проявяват прекалено внимание. Не само от гледна точка на участието на членове на Златна зора в предавания, а най-вече чрез представянето на дейностите на партията.

И в единия, и в другия случай медиите нямаха критерий при отразяването на Златна зора. В продължение на 10 години те пропуснаха възможността да създадат един инструмент за това как да показват на обществеността политическите организации, които са носители на конкретната идеология.

По време на двойните парламентарни избори през 2012 медиите вече отразяваха без никаква критика всичко, свързано със Златна зора, като единственият им критерий за това беше комерсиалният.

Мисля, че напоследък националните медии някак промениха своето отношение. Това важи повече за телевизиите и радиостанциите, защото вестниците от самото начало имаха по-различно отношение към Златна зора. Това, което искам да кажа е, че телевизиите и радиостанциите дават по-малко пространство за отразяване на тази организация.

Но въпросът не е прост. За щастие живеем в една либерална демокрация, в която действа една либерална медийна сцена. Събитията трябва да се оповестяват на публиката и аз разбирам затруднението на медиите да намерят баланс, така че да внесат и качествени критерии в отразяването на организации и партии от екстремистката десница.

От друга страна бих искала да подчертая, че съществуват вестници, които с един не толкова добре прикрит начин по-скоро “украсяват” техните действия, отколкото предоставят информация на своите читатели за тяхната идеология.

Кои бяха хората, които гласуваха за Златна зора миналата година? Смятате ли, че “подвизите” на нейните депутати ще отблъснат онези, които са ги подкрепили с единствена цел да накажат традиционните партии?

Засенчването на десния или левия екстремизъм или на политическите пространства, които са на границата или извън конституционния ред от една страна би лишило обществото от информация. Много пъти гражданите търсят начини, за да изразят своето недоволство или гняв. От тази гледна точка отразяването на десния или левия екстремизъм може да бъде прието като подтик към гражданите да изразят тези свои силни негативни чувства. Много хора, които гласуваха за такива партии казаха, че са го направили, защото са искали да накажат политическата система по този начин. Така че показването на дейността на тези формации със сигурност ще покаже алтернативни начини за израз на недоволството на част от електората.

Но гражданите и избирателите не мислят по един и същ начин. Информацията, че подобни екстремистки пространства, които са носители на крайни идеологии и използват насилие са вече формирани като партии може да подейства по точно обратния начин на хората, които искат да дадат положителен характер на своя вот.

Гражданите, които гласуваха за Златна зора не могат да бъдат приети като една категория. Някои са гласували, защото споделят нейната идеология. Но една друга част от хората са я подкрепили с единствена цел да изразят своето недоволство, защото са смятали, че това е най-драстичният начин да го покажат. Съществува също една трета категория граждани, които се колебаят и не могат да обяснят с точност защо са избрали да гласуват за Златна зора. Т.е. потенциално техният избор би могъл да бъде съвсем различен.

Със сигурност не съществува “рецепта” за отношението към подобни формации и от медиите, и изобщо. Който и начин да изберем, винаги ще има както положителни, така и отрицателни послания към различните категории публика.

Разбира се, това не означава, че не трябва да съществуват правила. Те се определят от конституцията, политическата култура, правилата за функционирането на медиите, правилникът на парламента и преди всичко законите. Демокрацията не е безсилна, но много пъти не прилага вече съществуващите правни рамки. С това искам да кажа е, че не е необходимо да прибягваме към анти-либерални методи, за да отблъснем крайни явления, които се появяват в едно демократично общество. Нека започнем с прилагането на конституцията и законите. Ако те се окажат недостатъчни, тогава нека се замислим за нещо повече.

Следователно бихме ли могли да кажем, че не споделяте мнението, че Златна зора трябва да се постави извън закона?

Това не е възможно така или иначе, защото не са налични необходимите предпоставки за това.

Да предположим, че те съществуват, както в Германия например.

Това не е правилно, защото в Германия съществува една цяла институционална и конституционна структура, една цялостна философия за изграждането на държавата, която е основана на идеята за militant democracy. В този смисъл Германия е изключение, тази концепция не съществува никъде другаде.

Смятам, че сравнението с Германия е погрешно, защото не е редно да поставяме този висок критерий за Гърция, където условията са съвсем различни. Германия го е поставила, защото е преминала през нацизма. Тази идея предпазва демокрацията от нейните противници.

Голямото мнозинство от гръцките избиратели гласуваха за партии, които се намират в рамките на конституционната дъга, независимо от разликите помежду им. Силата на партиите, които са на ръба или извън тези граници е много малка, за да заплаши демокрацията и да ни накара да потърсим алтернативи за нейната реогранизация в рамките на една militant democracy.

Така че това в Гърция не може да се случи, но с продължението на дискусията на практика засилваме и узаконяваме формации, които принадлежат на екстремистката десница. Смятам, че всяка демокрация има своите собствени средства и инструменти, които може и трябва да използва.

След юни 2013 съществува възможността гръцкият парламент да бъде обявен за ревизионен и да бъдат направени промени в конституцията. Ако това се случи гръцката държава трябва да помисли за въвеждането на по-резултатни начини, за да се предпази от партийни формации на политическите крайности, които в бъдеще могат да се появят с по-заплашителна форма. Така ще може да се защити по-добре, отколкото сега, в рамките на действащата конституция.

Споделяте ли мнението, че на следващите избори гърците ще са изправени пред дилемата СИРИЗА или Златна зора?

Личното ми мнение е, че това мнение е прекалено. За мен това не е дилема. Понеже тече една публична дискусия за крайностите в Гърция бих искала да подчертая, че в една партийна система съществуват крайности. Но те не са изразени така, както се подразбира в конкретната противопоставеност.

Партийните системи не са основани на логиката на еквивалентността. В една партийна система можеш да имаш силна левица и сегментирана десница или пък да имаш силен център и слаби крайности. Може да важи и обратното: крайностите да са силни, без това да означава, че са еквивалентни да другия полюс на оста. Т.е. фактът, че имаш силна десница не означава, че левицата е също толкова силна.

Не смятам, че СИРИЗА е противоположността на крайната десница. Това е прекалено опростяване на нещата и трябва да сме много внимателни с тях, въпреки че в СИРИЗА съществуват тенденции, които изразяват крайни позиции. Също така отделни представители на партията от време на време изразяват крайни позиции, но това не означава, че те “кореспондират” по някакъв начин с екстремистката десница. Или, че едното политическо пространство подхранва другото.

Мисля, че изборите през юни 2012 показаха и социологическите проучвания доказват, че борбата е между СИРИЗА и Нова демокрация. До момента данните показват, че хватката между радикалната левица и дясноцентристкото пространство се борят рамо до рамо. Ако следващите избори не се отдалечат във времето или не се случи нещо драстично по-различно от днешната ситуация мисля, че основните опоненти ще бъдат тези две партии.

Няма да има противопоставяне левица – десница или крайня левица – крайна десница. Борбата ще бъде насочена повече към политическия център, ако мога да се изразя образно.

Колкото до силата на другите партии, както и силата на Златна зора смятам, че все още е рано да говорим за тях.

Следващият парламент ще бъде много по-различен и това ще зависи от раздробяването. Нека не забравяме, че на изборите през май 2012 три политически формации не успяха да влязат в парламента за много малък брой гласове. Промяната ще проличи от това дали по-малките партии ще успеят да влязат.

Мнението ми е, че трябва да съсредоточим вниманието си върху неща, които проличаха още през май миналата година. Например дали Зелените еколози и либералите ще успеят да спечелят 3 на сто от гласовете и да влязат в парламента? Дали радикалната десница, която се представлява от партия ЛАОС е окончателно погълната от другите или ще успее да се завърне. Нищо не е окончателно. Гледаме на изборите от миналата година като на началото на една нова ситуция за вече установената политическа система. В действителност обаче те бяха началото на някои промени. Но все още не знаем колко дълбоки ще бъдат и кога ще завършат. Бих казала, че най-малкото, от което се нуждаем, за да отговорим на тези въпроси е време.