Галерия

6

5

4

3

2

1

Марина Николова

По повод на идващите празници попитах едно момиче от Афганистан, което стоеше на павилион на площад Кумундуру с традиционни носии, как празнува нейното семейство Коледата и тя ми каза, че всъщност те празнуват нова година и то чак след няколко месеца, а новата година няма да е 2010, а 1380.

За миг си помислих, че живея в моята си приказка. Сетих се за възмущението на мой приятел от Турция от журналистка на Нешънъл джеографик, която направи репортаж за номадските племена в Турция. Когато отиде при тях, те я почерпиха с хляб и тя изкоментира, че останалите ядат месо, а на нея й дават хляб. А всъщност хлябът за тях е най-ценен, защото е необходимо време, докато порасне житото, а пък номадите се придвижават постоянно и не се занимават със земеделие, обясни ми Хасан яда си заради културното недоразумение.

18 декември е Световният празник на емигранта. В Атина от Министерство на вътрешните работи организират празник, на който поканиха представители на общностите от Южна Африка, Афганистан, Нигерия, Грузия, Албания да приготвят своите традиционни ястия и да покажат носии и сувенири от своите страни, за да се запознаят гостите на празника с традициите и културата на своите съседи, колеги и приятели. Жените, които в този ден са мнозинство и са представителки на своите общности подреждат грижливо приготвените ястия и сувенирите на павилиони, които са поставили от общината в паркчето на площад Кумундуру.

С бърза крачка отивам натам, за да не изпусна какво ще каже заместник министъра на вътрешните работи Катерина Бадзели, която първоначално закъснява, а два часа по-късно нейните колеги съобщават, че има работа в парламента и няма възможност да дойде.

Но всъщност с нетърпение се впускам из павилионите, за да чуя историите на тези хора дошли от всички точки на света за пристигането им в Гърция, за работата и семействата им, да науча как празнуват идването на новата година и какво си пожелават.

Ето и техните истории.

Принчиписа Учe e от Нигерия и от шест години живее в Гърция заедно със семейството си.

„Аз работя тук и живея с мъжа ми, който е нигериец с гръцко гражданство. Имам собствен магазин в Кипсели за хранителни продукти от Африка. Пресни и преработени продукти от Африка. Продавам плодове – планцем, ям – това, което го има в Африка и го няма тук.

Запознах се със съпруга си докато бях на почивка в Гърция, после си заминах за Нигерия и той дойде при мен, за да се оженим. После дойдохме тук. Имаме две деца - момчета на шест и на четири и половина години. Сега са на училище и двамата, а мъжът ми е на работа – той е ортопед, а аз съм тук.” (смее се)

Какво би искала да се промени през следващата година?

„Сега след като дойде ново правителство се надяваме, че ще станат по-добре нещата за чужденците. Трудно е да си изкарат документи за престой и работа и да живеят като хората. Много е трудно. Трудно е да се изкарат пари, не само за чужденците, но и за гърците, но се надявам, че всичко ще се промени към по-добро.”

Как празнуват новата година в Нигерия?  

„Ние в Нигерия правим парти и танцуваме народни танци, ще ходим там. Не мога да ти кажа какво готвим, защото имената на тези ястия ги няма на гръцки език.”

Занди е от Южна Африка и е в Гърция над 20 години. Тук тя е учителка по английски език.  

„Омъжих се за грък и той ме доведе тук. С мъжа ми се запознахме в Южна Африка по време на Апартейда, преди Нелсън Мандела. Тогава управляваха белите и на нас не ни беше позволено да се влюбваме в бели хора. Уау!! И тогава ни заловиха, защото живеехме заедно, а него за наказание го изпратиха обратно в Гърция и така дойдох и аз. Беше голямо приключение. Сега се връщам рядко в Южна Африка, въпреки че бих искала да си ходя всяка година, но (поглежда ме заговорнически) е много скъпо...

Как празнувате Коледата?

„Събираме се в някоя къща, готвим всички заедно и правим каквото ни харесва най-много... (с хитряшка усмивка за части от секундата прави една врътка от танц тип салса)

Какво искате да се промени през новата година?

(при този въпрос Занди коренно сменя настроението си и очите й стават сериозни) „Да дадат документи на чужденците, да не ги мъчат. Има деца, които са родени тук и нямат документи, а си нямат представа какво е Африка, не познават никоя друга страна. Тези деца са гърци, всъщност. От новото правителство казаха, че ще дадат документи на тези деца. Но и тези хора, които работят тук и са направили Гърция своя родина го заслужават - познавам хора, които постоянно се мъчат да си изкарат документи.”

Ахмаади Камила е от Афганистан  и е на 22 г.. Тя живее в Гърция от девет години и сега следва в първи курс за акушерка

„Днес представяме някои традиционни неща от нашите родини - ястия, носии. Това е женската носия от Афганистан. Тя не се носи в града, но аз съм от Бамия и там момичетата ги носят. Най-вече на сватби, но може и без повод да си я облекат. Може да се носи като всекидневна дреха, но е неудобно да готвиш и да чистиш с нея.”

А защо е избрала да дойде в Гърция?

„Аз дойдох законно тук. Първо дойде брат ми незаконно, но успя и ни доведе и нас – ние сме общо три деца. Аз съм омъжена и сега живея с брат си. Мъжът ми е афганистанец и се омъжихме с граждански брак в Атина. В началото беше трудно, защото тук нямаше много хора от моята страна. Когато дойдох през 2001 г. още нямаше толкова афганистанци и най-вече семейства и беше много трудно – да дойдеш в една чужда страна, да не знаеш езика. Но аз тръгнах на училище и се справих с това, защото половината ми ден минаваше със съучениците ми. На 13 години дойдох тук. Майка ни е в нашата страна. Откакто аз съм тук, тя не е идвала в Гърция, нито пък аз съм се връщала. Знаете, че там нещата не са добре.”

Как празнуват Новата година в Афганистан?

„Нова година, доколкото си спомням, приготвяхме нещо като питие, в което слагахме седем плода, които започват с буквата „с”. Слагахме го на масата заедно с други сладки неща. Яде се и риба. Най-вече това. Ние вярваме в Христос и в Богородица, имаме ги в нашата религия.

Но в Афганистан не се празнува Коледа, само Нова година. На 21 март празнуваме Новата година, която всъщност е 1380 г. или 1379 г. и е съвсем различно, дори и аз не знам съвсем добре месеците, защото дойдох в Гърция съвсем малка, а в Афганистан не ходех на училище. Като дойдох тук тръгнах на училище. Понякога се чувствам разкъсана между тези два съвсем различни светове. Защото живея тук от 11-годишна възраст, но пък дотогава съм била там и ми е малко странно... Желая на всички здраве и щастие - това е най-важното!”

Фарук (псевдоним) е от четири години и половина в Гърция заедно със съпруга си и тяхното деветгодишно момиченце.

„Днес сготвих, но не сме добре организирани, за да се приготвим по-добре. Ако знаехме една седмица предварително, щяхме да направим нещо по-хубаво. Това са сладки и се наричат джелаби - правят се от брашно, яйце, вода и мая и малко захар и шафран.”

Откога сте в Гърция и с какво се занимавате тук?

" Преди шест години дойдохме с мъжа ми и с детето ми и заминахме за Швеция, но ни върнаха обратно, защото ни бяха взели отпечатъци тук в Гърция и сега от четири години и половина сме тук. Опитвам се да науча още по-добре гръцки език, щом като живеем тук. Аз си седя вкъщи, не мога да работя, защото съм болна и затова не се занимавам с нищо. Мъжът ми работи в Халивургиа – заводът за обработка на желязо.”

Какво очаквате през новата година?

„Очакваме да ни отговорят, да ни дадат нещо, да ни дадат документи, не можем да отидем никъде и това е много неприятно. Бихме могли да живеем по-добре, ако имахме документи. Веднъж да се приберем у дома, да се видим с нашите.

Нашата Нова година е след няколко месеца. Събираме се в нечий дом и празнуваме.”

Как се казва на афганистански „Честит празник”?

„Саленау Мубарак”.