Галерия

1

Само 5% от приетите закони през 2011 се прилагат на практика, а 22% от законите гласувани през 2010 са били реално полезни на държавата. “Затова днес сме в положението, в което се намираме. Казвахме на европейците, че въвеждаме закони, но всъщност никога не ги приложихме на практика”. Това е горчивата истина, която разкри ръководителят на икономическия отдел на премиерския офис Гикас Хардувелис. Той даде заключителната реч на форума посветен на стимулирането на малкия и среден бизнес в рамките на европейската стратегия за развитие 2020. Многото закони, съчетани с липсата на практическото им приложение се оказва бича на гръцкото предприемачество, категорични са местните бизнесмени. Те седнаха на една маса с гръцките политици и европейски специалисти, за да намерят общ път извън кризата.

Тонът на срещите беше умерено оптимистичен, но един от участниците в края на деня заключи: “Ситуацията засега е безнадеждна, но не загубена”. Тази двусмислена фраза превежда и затруднението на гръцкото държавно управление да отговори на преките нужди на реалната икономика. Тя е основната движеща сила, която може да изтегли страната от днешната криза. Безнадеждно ниска е ефективността на гръцката администрация до момента, но това не означва, че тя не може да се промени в близко бъдеще – пожелават си европейските специалисти. Страната е на предел преминаването, на който ще изкорени старите навици и начини на управление. Въпросът остава, дали гърците сами ще предприемат промяната или тя ще им бъде наложена от стечението на обстоятелствата.

До момента много от инструментите, които са предвидени да осигурят финансиране на малките и средни предприятия не работят ефективно не само на местно, но и на европейско ниво. Това мнение споделят не само предприемачите, но и главният секретар на европейската камара Арналдо Абрузини. За ситуацията на Гърция той предлага да се реформира специалния гръцки фонд в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). В момента средствата от него са предвидени най-вече за малки проекти, които нямат доходност и не засягат реалната икономика. Мнението бе споделено и от ръководителя на отдел “Финансиране на малки и средни предприятия в ”Националната банака на Гърция” Андреас Анастасопулос. Той допълни, че банките в страната от своя страна трябва да регулират лихвените проценти по заемите от тук нататък, за да може да има равновесие.

За да се преодолее разсипването на европейски средства в проекти, които не стимулират икономическия растеж, Абрузини предлага, еврпейските субсидии за Гърция да бъдат насочени към един глоям проект, който да бъде задейтван моментално. Когато един човек е в спешното отделение трябва да се взимат бързи решения, които да го извадя от риска, дори тези решения да не са идеялни, обясни той. Тези решения обаче ще помогнат за възстановяването на болната икономика на средиземноморците. “Гърция има нужда от инвестиции сега, които да бъдат върнати в кратки срокове. Не от програми с времева рамка след десет или четирдесет години”. Според него проект, който може да вдъхне живот на издъхващата гръцка икономика е създаването на най-голямия соларен парк за производство на електрическа енергия. Дали това е реално осъществима цел, все още не е известно.

Икономическият съветник на премиера Лукас Пападимос подчерта, че липсата на финансиране на бизнеса е толкова голем проблем, колкото тежката бюрокрация Гърция. “Не е лесна тема, но трябва да кажем, че когато една страна се намира в криза първа и най-тежко понася удара финансовата система”. Не на последно място остава и темата екстровертността на гръцката икономика. Докато Гърция не стане конкурентна, тя няма да може да се установи на външните пазари, а износът е основна предпроставка за възвръщане на икономическия ръст.

Хардувелис не пропусна да изброи и някои от най-наболелите проблеми в основни сектори на икономиката. Тяхното преодоляването ще позволи страната да тръгне по нов път. В земеделството и производството е липсата на съдействие на гръцките дипломатически корпоси из света в развитието на търговски връзки. “За много години гръцките дипломати смятаха за единствена своя цел воденето на политика и на търговските отношения не се обръщаше внимание. Това трябва да се промени”, посочи Хардувелис. За сектора на високите технологии лошият имидж на страната изиграва лоша шега. “Когато чуват, че сме гърци, не искат да правят бизнес с нас”, споделят пред Хардувелис млади предприемачи, които са принудени да преместат централите си във Великобритания, за да правят бизнес. Проблемите на държавата като цяло са пречки и пред развитието на туризма. Дори и най-добрият хотел да се създаде, ако средата около него не е гостоприемна, туристите няма да останат доволни, казва премиерският съветник.

Сериозен упрек към правителството отправи президентът на Асоциацията на гръцките камари и председател на Атинската търговско-индустриална камара Константинос Михалос. “Рекапитализацията на гръцките банки трябва да бъда завършена в най-скоро време. Вече доста време проблемът с ликвидността се обостря и нестабилността на местната финансова система остава. Изискахме забързване на процеса по рекапитализация, но въпреки това изглежда той ще бъде прехвърлен за периода след изборите”.

Михалос подчерта, че без възможност за кредитиране, гръцките предприятия нямат възможност да се развиват. Той отбеляза, че 99% от предприятията в страната имат по-малко от 100 души персонал, а малките и средните предприятия създават над 70% от работните места в Гърция. Михалос призова да се активира рекапитализацията на банките незабавно и да се поощри участието на частни инвеститори в процеса. Той даде да се разбере, че няма нищо по опасно за икономическото развитие от национализирането на местната финансова система. Според него този модел предполага най-голямата липса на прозрачност и обективност във взимането на решения за кредитиране.