Галерия

2

1

Съд по бързата процедура и затвор очаква гръцките граждани, които дължат над 5000 евро на държавата от първи август 2011. Мярката бе гласувана през пролетта на тази година, но влиза в сила следващата седмица. Според изчисленията на правителството в момента над 900 хиляди физически лица и фирми дължат около 41 милиарда евро на данъчните, социално-осигурителните фондове и общините. 1,6% от длъжниците в списъка със закъснелите плащания трябва да платят 37 милиарда евро или с други думи са образували 90% от черната дупка в приходите.

След като бъдат уведомени за точната стойност на задълженията си, гражданите ще трябва да се запътят към най-близкото районно данъчно управление. Там могат да уредят режима на погасяване, който позволява разсрочване на плащанията за 36 месеца. Липсата на ликвидни средства и стотиците хиляди фалирали предприятия в последните две години са само част от предпоставките, които подсказват, че дори и с разсрочване много граждани няма да са в състояние да погасят дължимото. Остава перспективата за лишаване от свобода, както предвижда новия закон поради невнесено ДДС или други плащания.

GRReporter потърси мнението за новия закон и проблемите на данъчната система от председателя на Общогръцката федерация на счетоводителите и данъчните експерти Авраам Панидис.

Какво смятате за новия закон, който ще вкарва в затвора гражданите, които не могат да погасят задълженията си към държавата?

Тази мярка е напълно неприложима и ще остане само на хартия. Нямаме достатъчно затвори да приберем една четвърт от населението в работоспособна възраст в затвора, защото дължи на държавата. По-голямата част нямат парите, за да погасят дължимото, така че щеше да е много по-добре да се намери някаква друга мярка, която да е по-резултатна. Може и трябва някои от тези, които дължат огромни суми да бъдат осъдени по бързата процедура, но като цяло законът е неприложим за общата маса от граждани, които дължат пари на публичния сектор. Според мен това е неефективен закон.

Защо тогава бе приет, като на практика не може да се приложи?

Иска ми се да вярвам, че е за да стреснат данъкоплатците, които дължат пари и по-този начин да им дадат още един стимул, за да платят пресрочени плащания. Искам да подчертая, че подобна бе и мярката, която наложиха за изземване на собственост на тези, които са си сътрудничили с публичния сектор, но след това не са покрили задълженията си към него. Тя е доста по-ефективна и с по-добри резултати, отколкото законът за съд по бързата процедура и затвор за длъжниците. Всички в Гърция знаем как се печелиха до вчера публични търгове и се постигаше сътрудничество с публичния сектор. От подобни дейности много хора натрупаха имоти и изземването им при пресрочване на погасяване на задълженията към държавата е много по-логична и приложима мярка, отколкото затвор.

Става въпрос за задължения като невнесено ДДС и данък печалба или в пресрочените плащания се включват невнесените социални осигуровки като тези на заетите на свободна професия (ТЕВЕ)?

За момента все още не е уточнено, но по принцип става въпрос главно за данъчното облагане и наложени глоби по пресрочени плащания. Като цяло задълженията заедно с наказателните лихви са толкова големи в повечето случаи, че намирам за невъзможно да се платят. Около 90% от 41 милиарда евро няма да могат да бъдат погасени и ако правителството събере 3-4 милиарда евро от общата сума пак трябва да се радват.

От септември влизат в сила новите данъчни правила и мерки, приети със Средносрочния оздравителен план 2011-2014. Какво ви е мнението за тях?

От септември ни очаква данъчна градушка. С края на лятото всички заети на свободна професия ще плащат патентен данък всяка година от 300 евро, освен данък печалба. Всички данъкоплатци, които декларират 12 хиляди евро и повече ще плащат извънреден данък върху прихода между 1% и 5% в зависимост от неговия размер. Освен това се вкарва и втори извънреден данък от 5% за собствениците на автомобили с над 1900 кубика. Втора данъчна амнистия за фирмите и свободните професии, които не са били подложени на данъчна проверка от 2000 година до днес. Намалява се необлагаемата данъчна основа на недвижимите имоти, слага се също извънреден данък за собствениците, които притежават един или повече имота с обща оценка над 400 хиляди евро. Повишава се ДДС за ресторантите, заведенията за обществено хранене, кафенетата и нощните клубове от 13% на 23%.

Смятате ли, че всички тези мерки ще донесат очакваните приходи, особено в период на рецесия?

Решаващите сектори за гръцката икономика са три – туризмът, корабната индустрия и строителството. Тези сектори трябва да бъдат предпазени, а днешната данъчна система не благоприятства за това. Гърция няма сериозно тежко производство. Повечето стоки и продукти, които тук се произвеждат са резултат от селското стопанство или са производно от него, както е хранителната индустрия. Тежките индустрии обаче не са толкова разпространени. Поради тази причина смятам политиката в момента за погрешна. В момента повечето гръцки предприятия, които искат да се задържат и да не фалират се изнасят към България, където има по-добри макроикономически условия и по-ниски данъци. Разбирате, че с тези мерки повечето предприятия от северна и македонска Гърция се изнасят в съседни страни и по този начин тук се губят работни места и производствена сила. Мерките не са правилни.

Много анализатори подчертават, че най-големият проблем на Гърция е данъчната некоректност. Вярно ли това и какво може да се направи по този въпрос?

В Гърция политиците, министрите и държавни управления като цяло не искат да се справят с данъчната некоректност, защото явно по някакъв начин те се ползват от нея -  това можете да го напишете с големи букви. Не мога да кажа със сигурност това за настоящето управление на Министерството на финансите, защото още е ново, но то ще си покаже. До днес обаче тези, които оглавяваха Министерството на финансите не искаха истински да се справят с проблемите на данъчните укривания, въпреки големите им обещания.

Ако искаш да се справиш с един проблем, трябва да се обърнеш към съответния специалист, който да ти покаже особеностите на материята и заедно с него да се изгради план за действие. Такова нещо не се е случило в последните 30 години. Общогръцката федерация на счетоводителите и данъчните експерти е заявила готовността си да съдейства на държавното управление в усвояването на незаконността. Представили сме цял списък с мерки, които практически могат да намалят нарушенията, но никой не им обърна внимание. Това ни води до заключението, че те умишлено се пренебрегват, за да не загуби някой политик хляба си. Смятам за безобразие, че дирекцията на Министерството на финансите не иска да си съдейства със съюза на счетоводителите и данъчните експерти по темата на данъчната некоректност.

В една страна като Гърция, която заема пари, за да не фалира борбата с данъчната некоректност трябва да е пръв приоритет. Какво спира политиците наистина да се преборят с нея?

Както ви казах вече е липса на желание. Те не могат да установят какъв е обема на данъчните измами, да не говорим да се преборят с тях. В условията на кризата, в която сме попаднали, трябва всички да се включат в борбата за оздравяване. Само така ще можем да се измъкнем от неприятната ситуация, в  която сме изпаднали в момента.

Какви според вас са нужните промени в данъчното законодателство на Гърция, така че да се сложи ред във финансите на страната?

Първо трябва да се предприемат истински мерки за борба с данъчните престъпления и те да се ограничат съществено. Също така, трябва да се намали данъчната тежест върху предприятията и физическите лица. По-ниски данъци са решаващи за по-лесното събиране на задълженията и стимулира икономическото развитие. Пример за това е опитът, който имаме от предишното правителство. Те намалиха данъците и приходите в държавната хазна се увеличиха. Не можем да говорим за ръст, когато заливаме хората с нови, по-високи данъци. Особено в период на рецесия. Няма как да дойдат нови инвестиции. Как държавата да си събере задълженията дори под заплахата със затвор, като пазарът е замръзнал, а запасите са изчерпани.

Не на последно място е изключително важно да установим една стабилна дългосрочна данъчна система, която да не се изменя всяка седмица. В последната година се гласуваха 12 данъчни закона. Всеки закон има около 300 допълнителни документа за уточняване на приложението му. Разбирате ли, че ние счетоводителите и данъчните експерти нямаме време да ги прочетем. Докато се приеме един закон и влезе в сила, вече е дейността му е отменен от следващия приет в парламента.  

В обобщение искам да подчертая, че Гърция има нужда от стабилна и дългосрочна данъчна система с ниски данъчни ставки и сериозен контрол, който да ограничи до минимум данъчната некоректност. Само така ще може да си стъпим на краката.