Галерия

1

Гърците ги чака черна Коледа в края на 2011, когато трябва да платят седем данъка, част от които са сериозно завишени, а друга част са чисто нови и непосилни за плащане от много домакинства. Приходите от новите чудовищни данъци трябва да запълнят дупката в бюджета, която по официални данни до ноември тази година достигна почти три милиарда евро. Тя не може да се покрие от помощите на Европа и на Международния валутен фонд, а парите са нужни, за да се изплатят заплатите в публичния сектор и пенсиите преди новогодишните празници. Данъците, които висят над главата на гърците са:

1. Извънредна такса „Солидарност” е данък, който беше въведен тази година и се плаща на траншове, като един от тях идва през декември. Той се налага върху физически лица, които имат работа, без значение дали са предприемачи, на свободна професия или на заплата и е независим от годишния данък върху приходите. Неговата стойност е между 1%-5% върху годишния приход и независимо, че беше приет в средата на тази година се наложи със задна дата за приходите от 2010.
2. Извънредният данък върху недвижимите имоти вече почука на вратите на много домакинства в Гърция и втората вноска по него се очаква да дойде заедно с дядо Коледа. GRReporter съобщи още преди няколко седмици, че в много случаи има сериозни разминавания в ущърб на потребителите в изчисляването на този данък. Въпреки това, гражданите ще трябва да платят заявеното от кметствата и след това да си търсят правата, за да си върнат надписаната сума.
3. През декември идва време за плащането и на пътния данък, който тази година е с около 13% по-висок от 2010, като най-голям е товарът при собствениците на стари автомобили, които поради тяхната „не-екологичност” и стара технология ще платят по-скъпо.
4. Данък общ доход не е нещо ново за гръцките домакинства, но в този път идва в  нова форма с крайно намалена необлагаема граница от пет хиляди евро, която не покрива дори приходите определени за живот до ръба на бедността в страната, които са около шест хиляди евро годишен доход за Гърция.
5. Гражданите и фирмите, които влязоха в мярката за данъчната амнистия от миналата година също трябва да платят своята лепта, като тя минимум ще е 300 евро. Министерството на финансите прибягна до отчаяната мярка на данъчната амнистия и обеща, че ще опрости всякакви данъчни грехове на гръцките бизнесмени за периода 2000-2009, ако те се съгласят да една определена от контролните органи сума, която е процент от декларираните обороти на предприятията или физическите лица. Целта на данъчната амнистия бе да се съберат за минимално време максимално повече средства под заплахата, че данъчните ще щурмуват непослушните бизнесмени с проверки. Декларация за включването в мярката на данъчната амнистия бе раздадена на всички, занимали се с бизнес от 2000 до сега, но в нея взеха участия главно тези, които наистина имаха от какво да се притесняват.
6. Предварително внасяне на данъците за текущата година е нова услуга на службите по събиране на приходи от граждани, според която ако данъкоплатците подадат заявка за плащане на данък общ доход, пътния данък, дължимо ДДС и наказателните такси за стари задължения до края на декември 2011 и внесат в брой изчислената сума ще бъдат освободени от извънредните данъци.
7. Освен всички изброени данъци до момента, гръцките данъчни служби се очаква да разпратят уведомленията за извънредния данък върху недвижимото имущество за 2009 година (ЕТАК) и данъка върху скъпата недвижима собственост (ФАП) за 2010, които ще дойдат със закъснение от една-две години, защото както на всички е известно гръцката публична администрация и данъчните служби работят „максимално ефективно”.

Междувременно стана ясно, че до ноември тази година събраните приходи в държавната хазна са с 13,3% по-малко, отколкото е заложено първоначално в бюджета, което прави почти невъзможно гръцкият бюджетен дефицит да завърши през 2011 на 9% от БВП, да не говорим за планираните в началото на годината 7,6% от БВП. Поддържането на държавния сектор продължава да струва скъпо на обикновените данъкоплатци в Гърция, а частният сектор започва да се свива драстично. Политическата нестабилност от изтеклите седмици накара много вложители да си изтеглят парите от местните банки, компаниите и главно малките и средни предприятия не могат да смогнат с повишаващите се разходи и високите данъци, докато оборотите се свиват и фалират едно след друго. Безработицата се увеличава, а перспектива за нови инвестиции няма да се появи, докато не стане ясно на къде отива съдбата са цялата еврозона.

В началото на следващата седмица в Атина се връщат лидерите на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия, за да седнат отново на масата на преговорите за детайлизиране на условията по новата финансова помощ от 130 милиарда евро. Този път гръцките граждани се надяват правителството на Лукас Пападимос да направи по-добра сделка от първия Меморандум на управлението на Георгиос Папандреу.