Галерия

1

Полина Спартянова
    Яна крачеше редом с мен към централния площад в Скопие. Тя се беше родила и израснала в столицата на Македония, но като че ли централната част на града й беше толкова непозната, колкото и на мен. Като гостоприемен домакин Яна искаше да ме запознае с всичко непознато и интересно за мен в този край, но си личеше, че не й се ходеше особено в центъра на града, по-известен като „Скопие 2014”. „Откакто започнаха строителните работи по централната част на Скопие избягвам да идвам тук, защото ми става мъчно за стария център на града и се чувствам глупаво сред всички тези паметници, величаещи незнайно какво”, ми казва Яна с нотка на раздразнение в гласа. И тя като много от младите македонци ще търси варианти за бъдещето си развитие в чужбина, защото не вижда възможност да се реализира в родната си страна.
    Но на фона на проекта „Скопие 2014” проблемите на Яна започват да изглеждат миниатюрни, защото грандоманщината на новия център на града започва да ни залива от всички страни. Влизаме през триумфалната арка „Македония”, върху която са изобразени всички моменти от македонската история, станали повод за „триумф”, включително написването на славянската писменост от братята Кирил и Методий и разпространението й от Климент Охридски. Още от триумфалния вход на центъра на Скопие се вижда най-известният (според Tripadvisor) и най-големият паметник от проекта – на безименния конник. Още при представянето на проекта за паметника преди няколко години той бе заплануван като монумент на Александър Македонски, но това предизвика поредният проблем в гръцко-македонските преговори за името на младата 23-годишна държава.
    Статуята на конника без име е висока 22 метра, тежи близо 30 тона и е издигната върху 10-метров бетонен постамент, върху който са монтирани релефни сцени от боевете на Александър Македонски. И за да е пълен кичът – в подножието на паметника е инсталиран фонтан, който разпръсква водата по много и различни начини, а през нощта това шоу се придружава и от музикална водна програма. Инвестираните 10 милиона евро във въпросния паметник не само че не придават желаното величие на незнайния конник, а той изглежда така сякаш рекламира някое казино или нощен клуб. Вероятно никой не знае името на големия войн, защото той самият изпитва срам да си го признае пред широката публика.
    През последните няколко години „Скопие 2014” нашумя с това, че е може би най-голямата строителна площадка в Европа, сравнена с останалите столици на Стария континент. По официални данни на правителството на ВМРО-ДПМНЕ, което финансира проекта, той възлиза на около 208 милиона евро, но според опозицията са изразходвани близо половин милиард евро. И резултатът е налице  - за три години национално-консервативното правителство на премиера Никола Груевски успява да издигне за тази сума 40 паметника и 20 монументални сгради в централната част на Скопие, като строителните работи продължават и до днес, въпреки че трябваше да приключат за новата 2014-та година. Целта на скъпия и мегаломански проект е да покаже, че македонците са горд европейски народ със своя цивилизация и културно наследство, но в същия момент е много добро прикритие за множеството финансови измами на правителството на Никола Груевски, който е на власт от 2006 досега.
    Въпреки че в началото на своето управление преди осем години председателят на ВМРО-ДПМНЕ обещава евроатлантическа интеграция и подобряване на външните отношения със съседните страни, днес дори не може да се помисли в тази насока. Блокадната политика на Гърция спрямо Бивша югославска република Македония заради спора за името „Македония” помага на Груевски да стабилизира и „закотви” своя режим в малката двумилионна държава. Най-вероятно той не търси помирение с южната си съседка, защото това би придвижило Македония към нежелани от него реформи за започване на преговори по присъединяването й към Европейския съюз. Президентът на България, Росен Плевнелиев, също допринесе за стимулирането на популистката политика на Груевски като изрази позицията на страната си, че двете страни се нуждаят от договор за добросъседство, преди да започнат своето съжителство в рамките на съюза.
    През осемте години на своето управление министър-председателят на Македония Никола Груевски постепенно изгражда своята авторитарна полудемокрация върху боледуващото македонско самосъзнание, в която контролира ключови съдебни и административни институции и голяма част от медийния сектор в страната. Кулминацията на неговата политика на популизъм и етноцентризъм е проектът „Скопие 2014”, към когото победоносно гледа 30-тонният меден безименен конник. „Проектът "Скопие 2014" повдигна главата на македонците в Македония, показа много неща, свързани с идентичността на тази нация и този народ.” е мнението на Груевски по въпроса.
    Но Яна не мисли така. Според нея проектът е прахосване на малкото пари на данъкоплатците и благодарение на него много фирми, близки до управляващите, са се облагодеталствали като са надписвали сметките, които държавата все още плаща. Младата македонка ми посочи една от останалите бронзови статуи на площада, която е около 7-8 метра висока и поставена на бетонен пиедестал и ми каза, че според отчета на правителството тя е струвала един милион евро. Малко по-нататък в центъра стигаме до новопостроения драматичен театър, който също е обсаден от статуи (в човешки размери) на известни македонски актьори и тук правя своето потресаващо откритие – декоративните саксии и парапети около театъра са изкуствени ... чрез просто почукване и по-набито ухо се чува, че материалът не е 100-процентово бетон. По-късно разбрах, че това е обикновен стириопор, закрепен и замазан с бетонена замазка, така че да изглежда като автентично строителство, а не от час по ръчен труд.
    208 милиона евро са инвестирани по официални данни в бронза и стириопора, красящи новия център на Скопие. Възникват въпроси защо трябва да се инвестира в подобни проекти, които устройват центъра на Столицата, а не се инвестира в мизерните студентски общежития или западащите болнични заведения? Особено при положение, че 30 % от македонците са официално бедни и парите, с които преживяват месечно, се равняват на всекидневната консумация на ток и вода от фонтана на незнайния конник. След 23 години независимост и опити за самостоятелен просперитет, Македония е отново на изходна позиция, защото все още й липсва адекватно самосъзнание и добросъседски външни отношения, евроатлантическата й интеграция изглежда като блян, а общият дълг на страната възлиза на 50 % от БВП.
    Но всичко това е добре замаскирано от лъскавите барокови куполи и неокласически сгради в „Скопие 2014”. На пръв поглед проектът демонстрира просперитета на една от бившите югославски републики, но при вида на хората, на които се налага да живеят редом с бронза и стириопора всеки ден, реалността изскача на преден план за по-прозорливите.
    Докато Яна вървеше с наведена глава до мен през центъра на Скопие, се разминахме с  мъж на средна възраст, който също имаше гости от далече и гордо им показваше сградата, която бе предназначена за археологически музей. „Ето тук ще сложат всички македонски съкровища и артефакти, които свидетелстват за величието на нашата  древна цивилизация”, разказваше той на своите гости видимо доволен. Вероятно беше един от привържениците на авторитарната политика на Никола Груевски и проекта на неговото правителство „Скопие 2014” и едва ли съществуваше жива сила, която да му покаже скъпата и кичозна реалност. Явно, за да живееш в Македония имаш две опции – да бъдеш горд, или да бъдеш гладен.