Галерия

1

Коренна промяна във външната политика на Гърция не е наложителна, но тя все пак трябва да се осъвремени, ако държавното управление иска да успее на международната сцена. Това бе изводът от дебата на тема „Нужна ли преориентация на гръцката външна политика”, организиран от Гръцката фондация за външна и отбранителна политика. Светът се променя изключително динамично и държавните управници трябва да предприемат нови действия, който да защитят интересите на страните си и то в дългосрочен план. Участниците се съгласиха, че Гърция в рамките на Европейския съюз е правилен ход и това не подлежи на обсъждане, но трябва да промени манталитета си в приемането на околния свят.
    Дискусията откри Хрисантос Лазаридис, който е икономист и близък сътрудник на лидера на Нова Демокрация Андонис Самарас. Хрисантос Лазаридис защитава тезата, че Гърция трябва да промени курса на външната си политика, защото до този момент тя не отстоява достатъчно добре национални интереси. „Трябва да се променим и да се научим да не приемаме така лесно всичко, което ни се предлага”. Независимо от това той бе категоричен, че трябва да се запазят някои постоянни величини във външната политика, така че преориентирането да не се окаже загуба на ориентация.     
    Първата постоянна величина, която трябва да се запази е, че Гърция е държава от западен тип и най-вече европейска страна, част от Европейския съюз и от еврозоната. Втората поред, но не и по важност непроменлива е, че националният интерес на Гърция се състои в задържането и укрепването на мира и добрите отношения както в региона, така и в Европа.  Държавните управници обаче трябва да променят начина, по който реагират на определени предизвикателства. Това мнение подкрепи и вторият поддръжник на тезата, че промени са нужни, журналистът Ставрос Лигерос. Той каза: „Когато сме на масата на преговори, разбира се, че ще отхвърлим едно предложение, ако то е неприемливо. Това не означава, че не сме отворени за диалог”.
    Хрисантос Лазаридис подчерта още, че добрият политик е този, който гледа в бъдещето, а не този, който се интересува само от настоящето. Гърция трябва да извоюва по-силна позиция по наболелите проблеми като „отстоява и по-сериозна роля” на външнополитическата сцена. За да се достигне това, трябва да промяна на манталитета, на вижданията, но и далновидност. „Ако искаме да ни взимат на сериозно, трябва и да има какво да предложим”, казва икономистът, а в момента Гърция не е в такава позиция. Значи трябва промяна.
    Сред защитниците на тезата, че гръцката външна политика няма нужда от промяна на курса бе професорът по европейска интеграция в Университета в Атина Панайотис Йоакимидис, който обясни, че по-голямата част от външната политика на страната се вписва в установената външна политика на Европейския съюз. Същите непроменливи, очертани от неговия опонент Хрисантиос Лазаридис са рамките, в които се движи политиката на страната. За да докаже тезата си, Йоакимидис даде определение на думата „преориентация” – смяна на курса, приемане на нови цели, тръгване в нова посока. Посоката е Европа и това няма да се промени, поясни той. „Това не означава, че не трябва да се предприемат коригиращи действия, които ще подобрят позициите на Гърция”.
    Панайотис Йоакимидис даде пет точки, по които Гърция трябва да въведе промени за извоюването на по-силна роля в региона. „Първо трябва да промени начинът, по който гледаме на проблемите.” Според него Гърция набляга на разточването на проблемите във външнополитически план, а не на решаването им. Трябва да се търси консенсус не на всяка цена, но все пак с прилагането на някакви компромиси. Външната политика се координира до голяма степен от определени закони, но и от дипломация. „Ако законите бяха единствената величина за воденето на външна политика, то външните министерства трябваше да бъдат просто някакви юридически кантори. Но не е така и се иска повече гъвкавост”, обяснява професорът.
    Външната политика в Гърция до голяма степен е обременена и от исторически проблеми, това също трябва да се промени. „Трябва да излезем в някакъв момент от тесния историзъм”. Докато си залепен в миналото не можеш да правиш външна политика. Това не означава, че не трябва да има дълбоко познание на историята, а че хората трябва да се учат от нея. Другият поддръжник на тезата за запазване на днешния курс на външна политика независимият евродепутат Тодорос Скилакакис заяви: „Важно е да знаем не само нашата история, но да познаваме в дълбочина историята на другата страна, за да може да се прави правилна и резултатна външна политика”.
     Панайотис Йоакимидис бе категоричен, че Гърция трябва най-сетне да излезе от полето на високата политика и да се пренасочи към всекидневната, като икономическата дипломация и търговската политика. Той подчерта, че политиците и дипломатите трябва да слязат от пиедестала на техните позиции и да запретнат ръкави за реалните нужди на страната, така че външната политика да даде конкретни резултати и да подобри позициите на страната в международен план.  На пето място професорът по европейска интеграция заяви: „Трябва най-сетне да се отървем от тази психоза за постоянно дебнещата външна заплаха. Много по-голяма е вътрешната заплаха. Защото ако трябва да погледнем обективно на нещата, вътрешната ни политика бе тази, която ни докара до ситуацията, в която се намираме днес”.