Галерия

2

1

Приятните изненади и желанието на хората да търсят решения на проблемите дори и в най-мрачните дни не спира да ме ентусиазира. София Папахристу е юрист, сценограф и режисьор. Тя не се страхува да пробва силите си в различни жанрове и има особена страст към анимацията. Зад гърба си има дългометражни и късометражни документални и игрални филми, на които никога не им липсва доза хумор.  

Папахристу се отличава не само с дълбоката си креативност, но и със силно развитото си чувство за социална справедливост. Тя е създателката на документалния филм “Социалната икономика: Един алтернативен път” и говори специално пред GRReporter за възможностите, които дава за развитието обществено отговорната бизнес дейност.

В нейния филм тя представя поредица от успешни малки и средни предприятия в цяла Европа, които са основани на три основни принципа – сътрудничество, солидарност и прозрачност. Фимът е финансиран от института Хайнрих Бьол в Гърция и Европейската зелена партия. Премиерата му бе в Европейския парламент в Брюксел. След което беше представен последователно в Солун и Атина.

Разкажете ни за филма “Социална икономика: Един алтернативен вариант”. Как дойде идеята и намерихте ли позитивни примери за устойчив икономически ръст?

Нека започнем от определението за това какво е социална икономика, защото може да не е ясно на всички. Социалната икономика е средният път между държавно контролираната икономика и нека го наречем грубо –  крайния капитализъм. В социалната икономика има печалба, но тя не е самоцел.

Печалбата се разпределя между участниците извършващи дейността, но в по-голяма степен се влага в създаването на нови работни места, като се произвеждат услуги и стоки, приятелски настроени към околната среда.

Социалната икономика се развива главно от кооперативни дружества и малки, дори еднолични предприятия. Целта й е да създава добавена стойност и услуги от хората за хората. Хипер печалбата е в противоречие на тази бизнес философия. Не ме разбирайте погрешно – не става въпрос да върнем разменната търговия. Просто трупането на пари не е самоцел. Печалбата е нужна, за да може хората да си изкарват достойно хляба и да се правят допълнителни инвестиции с един устойчив и приятелски настроен към околната среда икономически модел, който ще осигурява отварянето на нови работни места в процеса на растеж.

Къде намерихте подобни примери за реално функциониращи социални икономики по райони?

Филмът е заснет главно в страни от западна Европа – Белгия, Германия, Франция, Австрия, Италия и имахме малко снимки и в Гърция. Надявам се, че тук след няколко години ще можем да намерим повече примери за подобен тип устойчиво развитие.

Посетихме почти 40 социални предприятия и говорихме с повече от 100 души, за да можем да съберем достатъчно информация за проекта.

Оказа се, че “Социална икономика: Един алтернативен вариант” е единственият документален филм по темата, който покрива толкова голям брой подобни проекти в различни страни от съюза. Ако трябва да съм честна, единствената причина, поради която не включихме и други примери във филма беше поради ограниченото време и бюджет. Искахме да посетим както Дания, така и Испания, които са две страни с много добре развити системи за социална икономика.

Каква беше идеята, която провокира създаването този проект?

В период на криза, когато очевидно създаденият икономически модел не издържа повече на натиска на времето, потърсихме позитивни примери за устойчиво развитие. За да може да направим филма помогна много Никос Хрисогелос, който е член на европейската Зелена партия и е представител на Гърция в Европейския парламент.

Какво Ви впечатли най-много докато снимахте филма?

Много голямо впечатление ми направиха етичните банки. Такива са GLS Bank и Folks bank в Германия, Banka Etina Populare в Италия. Това са банки, които са създадени от хора, свързани с различни социални движения в Европа през 70-те години на миналия век. В Германия началото им идва от хора, които са привърженици на организациите за защита на животните, в Италия са били силни движенията за защита на мира, срещу въоръжението или антирасистки организации. Хората, които участват в подобен тип движения са инициирали създаването на социалния тип икономика.

Моралните банки са създадени по модела на всички останали финансови институции, но не играят на борсата. Не залагат на високорискови или спекулативни операции. Имат, както всички останали банки депозити и кредити, но не взимат участие в хазарта, познат като световна икономика. Финансират малки и средни предприятия, които искат да развият устойчиво производство. Имат различни банкови продукти, които са насочени към финансирането както на бипродукти, бизнес инициативи със социална или прородозащитна насоченост, така и за закупуване на първо жилище.

Най-важното е, че този тип банки са изключително здрави. Например, в случая на Германия кооперативните банки създадени по модела на социалната икономика бяха единствените, които не се повлияха от последната световна финансова криза. Те не само нямаха нужда от помощни средства от държавата, за да бъдат спасени, а финансираха други търговски банки, за да избегнат фалита.

Моралните банки имат някои основни принципи, от които неотстъпват. Един от тях е създаването на пълна прозрачност на сделките. Кредитите са публикувани в интернет и може всеки заинтересован да провери на кой се дават заеми, при какви условия и за каква дейност. Не спекулират на пазара и дават средства само за реалната икономика.

Имате ли картина какъв е размера на тези банки?

Кооперативната GLS Bank в Германия е създадена през 1992. В момента има 26 хиляди членове и 130 хиляди клиенти, които са малки семейни фирми или кооперации. 40% от портфолиото на банката е вложено в бизнес дейности със социална насочено, а други 40% са вложени в развитието на възобновяеми източници на енергия и в еко земеделие.

Социалната икономика по своята същност не може да бъде създадена от големи корпорации. Тя се базира на малкия и среден бизнес. Големите размери на корпорациите не позволяват на обикновения потребител нито да ги разбере, нито да ги контролира.

Кои са другите примери, които видяхте за реално приложение на социалната икономика?

В земеделието има много примери за устойчиво развитие на социално насочени кооперации или малки предприятия. В Белгия например са широко разпространени кооперативните съюзи на общински принцип. Това не са създадени отгоре схеми. Хората сами се организират. Един е отговорен за посяването, след това съмишлениците (кооператорите) помагат за събиране на реколтата. Финансирането на проекта идва от всички участници, които не само помагат със средства, но и с полагане на труд, който след това се заплаща. Подобни кооперативи са организирани от приблизително 60-70 семейства и действат на регионално ниво.

Друг сектор, в който социалната икономика има много добри резултати е развитието на малки производствени единици за създаване на електроенергия от възобновяеми източници. Жителите на едно село могат да създадат кооперация, за да кандидатстват за финансиране и построяване на малък фотоволтаичен парк, например, за да намалят цената на електричеството, което ползват. За пример мога да посоча Ecopower, която започна като много малка компания в Белгия, а сега има по-всичко от малко, както фотоволтаични проекти, така малки хидроелектрически производствени единици, биомаса и производство на вятърна енергия. В момента същата фирма е най-евтиният доставчик на електроенергия в региона на Фламандия.

Най-честият довод в диалога за по-широкото прилагане на алтернативните източници за производство на електроенергия е, че тяхното приложение е все още по-скъпо от установените до момента методи (лигнитни въглища, атомна енергия). Какво ще кажете за това твърдение?

Нека не се заблуждаваме. Атомната електроенергия се финансира от държавни средства в много страни в света. Тя не е безплатна, напротив излиза доста скъпо на данъкоплатците, а опасностите за здравето на хората са всеизвестни. Евтиното електричество от атомните електроцентрали е доста съмнително понятие. Управлението на отпадъците от тях струва не малко средства. Построяването им също. Ако тези пари се хвърляха за усъвършенстването на зелената енергетика, сега щяхме да сме в много по-добро състояние.

Има ли гръцки примери за успешна дейност на този модел икономика?

Може да не са много, но има. Един от тях е кооперативната банка Кардица, която работи по програмата “Развитие Кардица”. Банката финансира малка производствена единица за биомаса и различни земеделски кооперации.

Като създател на филма за социалната икономика искам да Ви попитам – смятате ли, че примерите, които видяхте в чужбина могат да се приложат по-широко в Гърция?

Гърция е една държава с много тежка бюрокрация, в която или липсва решителност за изпълнение на дадени задачи, или има твърде голяма ентусиазъм , който никога не бива впрегнат в реални действия.

Искам да подчертая, че всички бизнес начинания, които са основани на  социалната икономика в Европа имат пряката подкрепа на кметските служби. Ако аз имам една малка компания, която рециклира отпадъци като отваря работни места за безработни, кметската служба може да субсидира част от заплатата на работника.

Компаниите, които действат в областта на социалната икономика най-често си сътрудничат с регионалните управления и кметствата. Те се ангажират да извършават дейности, които така или иначе са задължение на организациите за местно самоуправление, но наемат дългосрочно безработни или представители на други по-слаби социални групи.

В Гърция държавните и общинските организации не комуникират с обикновените граждани. Където и да отидеш в държавната администрация намираш пред себе си стена от бюрокрация или от държавни чиновници, които не искат да съдействат. Всичко това определя средата.

От друг страна гръцката икономика по своя характер е построена на малкия и среден бизнес, на семейното предприятие. С други думи имаме традиция в микроикономиката и това ни дава сериозно предимство за развитието на социалната икономика.

Какво трябва да се промени, за да може социалната икономика да стане двигател на развитието, особено в период, когато установените икономически модели очевидно не работят?

Иска се много добра организация, анализ на възможностите и изключително постоянство. Това са все предпоставки, които не са много добре развити в Гърция.

От друг страна в Гърция имаме традиция в кооперативната дейност както в туризма, така и в производството на зехтин, например. Освен това, където и да обикаляхме по време на снимките в Европа ни казваха: “Ние тук нито много слънце имаме, нито много вятър. Защо се бавите и не развиете възможностите, които имате в Гърция?”.

Как може обикновени хора да се обърнат към този тип дейност?

В Германия и в други страни с по-активно развита социална икономика има готови структури, които дават помощ и консултация на желаещите. Ако имате една добра идея, федерациите на кооперативните организации могат да ви помогнат още от самото начало. Ще направят проучване доколко изпълнима е идеята, на какви условия трябва да отговаря, какви бюрократични трудности може да срещне и откъде може да намери финансиране, ако идеята е приложима. Има цяла система, която поддържа социалната икономика. Консултантски услуги за развитието на подобни проекти дават както кооперативните банки, така и членовете на вече съществуващи кооперативи.

Смятате ли, че предлагания от вас модел за Гърция ще намери отпор или противници?

Големите компании със сигурност смятам, че няма да искат да оставят стотици, дори хиляди техни малки потребители да се отказват от предлаганите им услуги, за да ползват алтернативни източници на отопление, производство на електроенергия и прочее.

Моделът на Гюсинг в Австрия е един от най-интересните. Това е село някъде на границата с Унгария, който преди 30 години се отличавал с висока престъпност и безработицата си. Тогава местната общественост решава да се заеме с разработването на алтернативни източници на енергия. Първо се насочват към отоплението. След това активистите от Гюсинг разработват с помощта на Политехниката във Виена система за производство на електроенергия от биомаса.

Кметът на Гюсинг е един от инициаторите на промените и е на поста си от 1992. Той ни разказа колко трудности са имали в началото докато започнат и след това докато развият проекта. Големи компании, които са били установени до момента играчи са създавали различни трудности пред инициативите на социалната икономика в този регион. Затова е важно да не си мислим, че само в Гърция ни е трудно. С всички хора, с които говорихме ни разказаха колко трудно е било в началото. Трябвало е да убедят държавните институции и съгражданите си за предимствата на техните идеи в контекста на социалната икономика. Същата процедура ще трябва да я изминем и тук.

Как искате да видите Гърция след 10 години?

Докато пътувах, за да снимаме филма имах чувството, че преживявам една вътрешна мирна революция. Искам да видя същото да се случва и в Гърция – малки производствени единици, базирани на принципа на социалната икономика, което създава устойчив икономически ръст в логични размери.