Галерия

2

1

Приятните изненади и желанието на хората да търсят решения на проблемите дори и в най-мрачните дни не спира да ме ентусиазира. София Папахристу е юрист, сценограф и режисьор. Тя не се страхува да пробва силите си в различни жанрове и има особена страст към анимацията. Зад гърба си има дългометражни и късометражни документални и игрални филми, на които никога не им липсва доза хумор.  

Папахристу се отличава не само с дълбоката си креативност, но и със силно развитото си чувство за социална справедливост. Тя е създателката на документалния филм “Социалната икономика: Един алтернативен път” и говори специално пред GRReporter за възможностите, които дава за развитието обществено отговорната бизнес дейност.

В нейния филм тя представя поредица от успешни малки и средни предприятия в цяла Европа, които са основани на три основни принципа – сътрудничество, солидарност и прозрачност. Фимът е финансиран от института Хайнрих Бьол в Гърция и Европейската зелена партия. Премиерата му бе в Европейския парламент в Брюксел. След което беше представен последователно в Солун и Атина.

Разкажете ни за филма “Социална икономика: Един алтернативен вариант”. Как дойде идеята и намерихте ли позитивни примери за устойчив икономически ръст?

Нека започнем от определението за това какво е социална икономика, защото може да не е ясно на всички. Социалната икономика е средният път между държавно контролираната икономика и нека го наречем грубо –  крайния капитализъм. В социалната икономика има печалба, но тя не е самоцел.

Печалбата се разпределя между участниците извършващи дейността, но в по-голяма степен се влага в създаването на нови работни места, като се произвеждат услуги и стоки, приятелски настроени към околната среда.

Социалната икономика се развива главно от кооперативни дружества и малки, дори еднолични предприятия. Целта й е да създава добавена стойност и услуги от хората за хората. Хипер печалбата е в противоречие на тази бизнес философия. Не ме разбирайте погрешно – не става въпрос да върнем разменната търговия. Просто трупането на пари не е самоцел. Печалбата е нужна, за да може хората да си изкарват достойно хляба и да се правят допълнителни инвестиции с един устойчив и приятелски настроен към околната среда икономически модел, който ще осигурява отварянето на нови работни места в процеса на растеж.

Къде намерихте подобни примери за реално функциониращи социални икономики по райони?

Филмът е заснет главно в страни от западна Европа – Белгия, Германия, Франция, Австрия, Италия и имахме малко снимки и в Гърция. Надявам се, че тук след няколко години ще можем да намерим повече примери за подобен тип устойчиво развитие.

Посетихме почти 40 социални предприятия и говорихме с повече от 100 души, за да можем да съберем достатъчно информация за проекта.

Оказа се, че “Социална икономика: Един алтернативен вариант” е единственият документален филм по темата, който покрива толкова голям брой подобни проекти в различни страни от съюза. Ако трябва да съм честна, единствената причина, поради която не включихме и други примери във филма беше поради ограниченото време и бюджет. Искахме да посетим както Дания, така и Испания, които са две страни с много добре развити системи за социална икономика.

Каква беше идеята, която провокира създаването този проект?

В период на криза, когато очевидно създаденият икономически модел не издържа повече на натиска на времето, потърсихме позитивни примери за устойчиво развитие. За да може да направим филма помогна много Никос Хрисогелос, който е член на европейската Зелена партия и е представител на Гърция в Европейския парламент.

Какво Ви впечатли най-много докато снимахте филма?

Много голямо впечатление ми направиха етичните банки. Такива са GLS Bank и Folks bank в Германия, Banka Etina Populare в Италия. Това са банки, които са създадени от хора, свързани с различни социални движения в Европа през 70-те години на миналия век. В Германия началото им идва от хора, които са привърженици на организациите за защита на животните, в Италия са били силни движенията за защита на мира, срещу въоръжението или антирасистки организации. Хората, които участват в подобен тип движения са инициирали създаването на социалния тип икономика.

Моралните банки са създадени по модела на всички останали финансови институции, но не играят на борсата. Не залагат на високорискови или спекулативни операции. Имат, както всички останали банки депозити и кредити, но не взимат участие в хазарта, познат като световна икономика. Финансират малки и средни предприятия, които искат да развият устойчиво производство. Имат различни банкови продукти, които са насочени към финансирането както на бипродукти, бизнес инициативи със социална или прородозащитна насоченост, така и за закупуване на първо жилище.

Най-важното е, че този тип банки са изключително здрави. Например, в случая на Германия кооперативните банки създадени по модела на социалната икономика бяха единствените, които не се повлияха от последната световна финансова криза. Те не само нямаха нужда от помощни средства от държавата, за да бъдат спасени, а финансираха други търговски банки, за да избегнат фалита.

Моралните банки имат някои основни принципи, от които неотстъпват. Един от тях е създаването на пълна прозрачност на сделките. Кредитите са публикувани в интернет и може всеки заинтересован да провери на кой се дават заеми, при какви условия и за каква дейност. Не спекулират на пазара и дават средства само за реалната икономика.

Имате ли картина какъв е размера на тези банки?