Галерия

2

1

В интервю за GRReporter oтговорникът за програмата на Нова демокрация и бивш министър на образованието и на транспорта Еврипидис Стилианидис разясни защо правителството на ПАСОК не успя да проведе необходимите реформи и го обвини, че съвсем съзнателно е поставило Гърция под контрола на надзорната тройка.

Г-н Стилианидис, днес Атина е скована от стачката в градския и таксиметровия транспорт. От доста дни държавни сгради и министерства са окупирани от държавни служители, а през следващата седмица на практика ще стачкуват всички професионални групи. Смятате ли, че правителството е в състояние да се справи със засиления социален натиск като имаме предвид, че протестиращите вече го приканват да подаде оставка?

Мнението ми е, че правителството на Георгиос Папандреу „пося вятър и ще пожъне бури”. То намира срещу себе си действия и поведения, които партията ПАСОК култивира през изминалите две десетилетия не само в качеството си на правителство, но и като основна опозиционна партия. Припомням, че когато правителството на Нова демокрация и премиерът Костас Караманлис полагаха усилия, за да проведат сериозни реформи и приватизации, ПАСОК и нейният председател Георгиос Папандеу бяха водачи на мащабни протестни действия. Характерни са снимките от протестите на пристанището в Пирея, когато правителството ни подписа договор за сътрудничество с китайската компания COSCO, от протестите пред парламента срещу опита ни да обединим осигурителните каси и да създадем една по-устойчива осигурителна система с по-малко разходи, в които участваха и синдикатите, които днес протестират. Днес, в качеството си на правителство партията ПАСОК се озова лице в лице със самата себе си. Изправи се лице в лице с реалните проблеми и допуснатите грешки в гръцката икономика и изплаща цената на собственото си поведение в миналото. Но това не вреди само на ПАСОК, а и на цялата страна.

Искането за промяна в управлението е много силно. Не е искане само на опозицията, а на цялото общество, защото доверието към управляващите е вече пречупено. Никой не вярва, че днешното правителство има силата да преговаря по динамичен начин за защитата на хората със средни и ниски доходи в Гърция и да постигне резултатите, които европейските ни партньори и кредиторите ни изискват да постигнем, за да осигурим необходимия приток на средства и да оцелеем.

Какво според вас пречи на ПАСОК да проведе приватизациите?

Изминаха вече 2 години, откакто правителството получи една ясна и силна заповед за управление от народа. То беше обещало, че „пари има”, но за съжаление, освен че отправи тежък удар срещу ниските и средните доходи на хората, не успя да постигне положителен резултат в областта на структурните промени, които поправят проблемите в гръцката икономика и администрация и не спечели нито едно евро от приватизации. Това показва страха или подчинението на правителството към синдикатите, които по мое мнение манипулират, контролират и дават насоки на около 70 на сто от гласоподавателите на ПАСОК. Правителството предпочете да жертва гръцкото общество на олтара на някои корпоративни интереси, на които „слугуваше” през изминалите десетилетия. Фактът, че хората, които гласуват за ПАСОК са предимно членове на затворените синдикални съюзи плаши политиците от правителството на Георгиос Папандреу да пристъпят към решителни промени, реформи и най-вече към целенасочени приватизации. Тази партия няма вяра в тази идеология, в миналото тя се бореше срещу такива промени и сега няма силата да ги проведе. Смятам, че една от основните причини, поради които резултатността на правителството намалява рязко е, че беше избрано за една, а упражнява съвсем различна политика.

Георгиос Папандреу не информира обществото за състоянието на гръцката икономика в цифри преди изборите, докато тогавашният премиер Костас Караманлис говореше за замразяване на заплатите и пенсиите и подготвяше обществото, че ще се наложи да бъдат предприети строги мерки, за да избегнем подчинението на страната на чужди центрове на власт. Хората гласуваха за ПАСОК, защото партията беше обещала всичко на всички, но след това направи точно обратното. През първите седем месеца парализира администрацията и пазара, не приложи мерки, които бяха в състояние да доведат до приток на средства, не пожела да заеме средства от пазарите. Говори се, че е могло да вземе назаем 54,3 милиарда евро само от европейските банки, а в печата съществуват публикации и за други източници. Правителството обаче съвсем съзнателно избра да постави страната под контрола на Международния валутен фонд. Втората голяма грешка на Георгиос Папандреу беше, че постави прекомерно високи цели и предложи или прие погрешна политическа смес, с цел да убеди европейските ни партньори и кредиторите ни, които се спуснаха да защитят Гърция, за да спасят Еврозоната. Но всичко това, без да им разясни особеностите, слабостите и проблемите на гръцката икономика и общество. По този начин правителството предпочете да нанесе удар на средните и ниските доходи с помощта на един невиждан ураган от данъци, без да следват конкретен план. Изсушиха пазара от средства, закриха хиляди малки и средни фирми, повишиха безработицата от 8 на 18 и дори повече на сто, без да постигнат повишение на приходите. Бих казал, че постигнаха точно обратното, т.е. стабилизиране и процентно намаление на приходите, като в същото време не орязаха излишните разходи в държавния сектор и не създадоха динамика на развитие. Точно обратното – достигнаха до максималните проценти на рецесия, които са били достигани в Гърция през последните десетилетия.

Каква е позицията на Нова демокрация към очакваното орязване на гръцкия дълг? Смятате ли, че можеше да се избегне?

На европейско ниво достигнахме до договора от 21 юли, който даде една надежда, но тогава ставаше дума за орязване в размер едва 21 на сто. Това беше процент, на който по всичко изглеждаше, че гръцките банки щяха да удържат. Сегашните дискусии не се водят пред обществото и се опасявам, че не се провеждат дори пред гръцкото правителство. Нашият лидер Андонис Самарас вече обвини Георгиос Папандреу, че отсъства от масата на преговорите, на които се решава бъдещето на гръцката икономика. Не смятам, че гръцкият премиер има каквото и да е влияние върху плана, за който се съгласуват Никола Саркози и Ангела Меркел. Това е много лошо, защото след неговото приемане гръцкото правителство ще трябва да приложи една политика, за която няма да бъдат взети предвид неговото мнение и издържливостта на гръцкото общество и гръцкия пазар. Искрено се надявам европейските решения да бъдат съвместими с гръцката реалност.

Напоследък във вътрешността на ПАСОК се чуват гласове за провеждане на референдум. Какво е мнението на Нова демокрация за една такава възможност?

За мен това означава, че понеже не могат да дадат решение на проблемите, се опитват да отклонят вниманието на обществото и с помощта на този трик да му попречат да изрази своята воля на една изборна надпревара. Не мога да разбера колко полезно може да бъде днес провеждането на един предварително подготвен референдум.

Референдумите се провеждат, за да дадат подем за развитие на обществата в периоди на спокойствие. В момента гръцкото общество и дори самата парламентарна група на ПАСОК отхвърлят политиката на правителството по директен начин. Следователно решението може да дойде само от провеждането на избори, на които хората ще преценят политическите програми на двете големи партии и ще решат коя от тях може да реши техните всекидневни проблеми или, най-малкото да им даде отново надеждата, която в момента е са загубили.

Смятам, че едно такова действие може да бъде в дадена степен и опасно, защото една икономическа, както и една евентуална политическа криза могат да се превърнат в криза на институциите и това ще бъде още по-трагично за страната.

Според резултатите от последните социологически проучвания Нова демокрация се намира на първо място в избора на гласоподавателите. В същото време обаче личи, че понеже в парламента ще влязат повече партии съществува възможността да не може да образува самостоятелно правителство. В този случай обмисляте ли варианта да сформирате коалиционно правителство?

Смятам, че нещата се променят много бързо и, че динамиката в полза на Нова демокрация е вече непреодолима и не може да бъде спряна. Тя съчетава две отличителни черти: вота на отхвърляне на безизходната политика, която бе избрана съвсем съзнателно от правителстовото на Георгиос Папандреу, но и надеждата към една партия, която предупреди навреме и въпреки допуснатите грешки, за които бе наказана на последните избори днес представя едно свежо лице и една нова решителност, за да се пребори за неща, които днес са заплашени. От тази гледна точка смятам, че създаването на самостоятелно правителство е въпрос на време. Процентът на Нова демокрация ще се повишава с всеки изминал ден, докато достигне това самостоятелно управление. Мисля, че няма да се наложи да се спуснем в перипетии, когато и да се проведат изборите. Казвам перипетии, защото гръцкият опит от коалиционни правителства в миналото не е положителен. Те причиниха безрезултатност, нерешителност и евентуално нестабилност, защото никой не смееше да вземе директни решения и винаги ги прехвърляше тежестта на другия коалиционен партньор. Аз вярвам в чистите решения и в ясните програми, които ще се представят на гръцкия народ преди изборите по отговорен и искрен начин. Това се отнася и за неприятните мерки. Така всеки гражданин ще знае с какви трудности ще се сблъска, докато достигне до целта си. „Разкрасяването” на нещата не помага на никого и особено на страната ни. Трябва да кажем истината по суров начин, да разясним по какъв начин ще се преборим с проблемите и колко бързо смятаме, че можем да достигнем целта.

Смятам, че и самите избиратели ще вземат разумното решение и ще предпочетат стабилността и сигурността на Нова демокрация.

Каква е позицията ви относно извънредните данъци, които правителството налага лавинообразно?

Непрекъснатото налагане на данъци вече се намира извън границите на самата конституция. Правителството анулира правото на собственост. Когато един човек, който има среден или малък доход наследи нещо от своите родители или други родственици, на практика го купува няколко пъти в рамките на своя живот. Това е директно нарушение на ядрото на правото на собственост. В същото време по-голямата част от данъците, които се налагат на физическите лица и компаниите също действа като средство за анулиране на търговската и предприемаческата дейност. На практика анулира устойчивостта на фирмите и инвестициите и води до разруха малките и семейните бизнеси. Начинът, по който се налагат данъците върху потребителските стоки чрез рязкото увеличение на ДДС на 23 на сто лишава бедния грък от възможността да оцелее и създава една нова класа на обеднели граждани.

Нашето предложение за икономическата политика е различно. То бе представено по ясен начин от нашия председател Андонис Самарас в зала Запио и вярвам, че то наистина може да даде нов тласък на пазара. Нашата програма предвижда намаляване на данъчните коефициенти, създава една по-привлекателна за инветиторите среда и завърта парите много пъти, като по този начин създава по-добри предпоставки за развитие на реалната икономика.

По какъв начин смятате, че може и трябва да се проведе съкращаването на държавния сектор?

Първо бих искал да кажа, че основна ос на нашата идеология и програма е по-малкият и ефективен държавен сектор. Смаляването на държавния сектор, разбира се, е свързано с намаление на персонала, което обаче не трябва да се налага изненадващо и в нарушение на трудовите отношения. Не могат да бъдат изхвърляни просто така хора, които са били наети в държавния сектор при определени условия и за определени цели. Затова ние бяхме предложили програмата за трудов резерв като противомярка на уволненията. В нея бе заложено, че за един определен период от време работещите предимно в широкия държавен сектор, които нямаше да имат възможността да бъдат продуктивни щяха да се изведат от дейност, щяха да струват много по-малко на държавата и в крайна сметка щяха да се пенсионират.

Правителството „изкриви” напълно тази програма, която тройката бе приела и й придаде съвсем различно съдържание. На практика използва трудовия резерв като маска, зад която иска да скрие желанието си да уволни държавни служители. Ние вярваме, че трудовият резерв във формата, в която го предложихме предоставя повече приходи на държавата, не засяга негативно движението на пазара и подсигурява, доколкото това е възможно в днешните условия правата на служителите. В същото време смятаме, че строгото прилагане на аналогията 1 назначение за 10 напускания, което предложи Тройката може да даде впечатляващи резултати в намалениято на броя на държавните служители в рамките на две години. Що се касае до тях, съм длъжен да отбележа, че 73 на сто от действащите държавни служители са били назначени от правителства на ПАСОК от 1981 до днес.

Други начини за съкращения в държавния сектор са: Първо, учредяването на нови служби в министерствата. Повечето от съществуващите днес са били учредени през 70-те и 80-те години, за да посрещнат съвсем различни от днешните нужди. Нови служби означава по-малко отдели, по-малко дирекции и по-малко главни дирекции, т.е. намалени оперативни разходи, защото един главен управител получава по-голяма заплата, заедно с добавките от един началник на отдел. За да бъда конкретен, ще кажа, че когато бях министър на образованието направих един такъв опит в една от службите на министерството. Решението достигна до Върховния съд, но така и не беше продължено от следващото правителство. Ако беше то беше приложено, щяхме да спестим около 600 милиона евро на година от оперативни разходи, и то само за централната служба. Разбирате каква би била ползата, ако това се приложи в 18-те министерства и областните управи.

Второ, стопанисването на недвижимото имушество на минитерствата. Докато съществуват министерства, които биха могли да се помещават в държавни сгради, дори и в построените за Олимпийските игри през 2004 помещения, в продължение на много години бе предпочетен вариантът да се наемат частни сгради, които принадлежат на партийни приятели срещу огромни наеми. Това трябва да бъде спряно веднага.

Трети начин е опростяването на административните процеси, т.е. оперативните разходи на администрацията, които са огромни вследствие на бюрокрацията, която от своя страна поражда корупция. А нейната стойност се измерва в милиарди евро. Ако опростим процедурите, ако се доверим на служителите, ако въведем принципа на лична отговорност на държавния служител и направим по-строга наказателната система за онези, които престъпват закона, финансовата полза ще бъде огромна. Паралелно с това най-после трябва да се приложи цифровото управление на администрацията. Казвам това, защото наблюдавам как се губят европейски средства, заради повърхностния начин на действие, който прилагат правителството и администрацията. 17 бяха центровете, които целяха да оползотворят средствата. Те трябва да се обединят в един, а всички министерства и служби да използват съвместими софтуери. Този начин на работа може да бъде полезен в почти всички области. Освен това така биха могли да работят инвалидите от своите домове или хората от провинцията, които ще работят на компютър в домовете си и няма да се налага да се преместят в големите градски центрове.

Цифровизацията ще помогне за опростяването на бюрокрацията. Не е възможно да се изискват десетки документи и подписи за откриването на една фирма. Тези неща трябва да се премахнат, защото освен големите разходи и мудните процеси те спомагат за цъфтежа на корупцията. С точно премерени действия и политическа воля тези промени могат да настъпят много бързо, но за съжаление правителството не направи нищо в тази насока през изминалите две години и дори не продължи започнатото от нас.

Как коментирате решението на правителството да възложи събирането на отпадъците на частни фирми, ако общинските служители продължат своите протести?

По този въпрос Нова демокрация на практика изпревари събитията. Законът, който бе гласуван по време на нашия мандат предвижда възможността кметовете да възлагат тази услуга на частни фирми, вместо да използват общински служители. Следователно тук говорим за обща отговорност на правителството и общинските власти. Аз не съм против служителите и вярвам, че не трябва да ги изненадваме, нито да променяме условията, при които са решили да изпълняват задълженията си към държавата. Но, когато съществува такава нужда, трябва да избираме по-резултатния начин за предоставяне на услуги към обществото, което страда.

Не ми харесва изнудвачекият начин, по който правителството иска да приложи закона. То беше задължено да приложи такъв тип съвременна политика от много по-рано и да не ги използва като оръжие за заплаха срещу служителите. Въпреки това логиката на износа на производство е съвременна и би следвало да се прилага не само в широкия държавен сектор, но и в гръбнака на държавата. И това, защото е доказано, че там където има сътрудничество между държавния и частния сектор резултатите са по-добри. Докато бях министър, в рамките на 18 месеца успяхме да открием над 770 съвременни биоклиматични училища, точно защото бяха продукт на сътрудничество между държавния и частния сектор, докато в миналото са били нужни десетилетия за тази цел.

Какви промени смята да предприеме Нова демокрация в областта на имиграционната политика?

Един от основните приоритети на програмата ни е борбата срещу нелегалната имиграция. Смятаме, че присъствието на Frontex на границата в област Еврос, което ние осигурихме беше много важно. Вярвам, че е необходимо подписването на междудържавни споразумения за завръщането на имигрантите не само със страните, през които те преминават, но и с техните родни страни. В това отношение Турция не се отзова на договореностите.

Смятам, че като утрешно правителство сме задължени да изискаме европейски срества за завръщането на имигрантите, дори със самолет, защото стойността на тази процедура не засяга само Гърция. Предполагам, че България се сблъсква със същите проблеми. Това е въпрос, който засяга цяла Европа и въпреки това нашите страни, които са външни граници поемат тежестта за защитата на целия Европейски съюз.

Не е възможно ЕС да не отдава цялото си внимание тук. Средствата, които бяха отпуснати респективно на Италия и Испания са огромни в сравнение с онези, които усвоихме ние.

Една интересна идея е разполагането на отряди на Frontex в граничната зона на Турция, за да не сме ние тези, които трябва да се справят с вълната от нелегални имигранти, а това да става на турска територия, преди те да навлязат в Европа. Друга важна според мен политическа насоченост трябва да бъде предприемането на мерки на европейско ниво, за да се ограничи имиграцията в нейния корен. Т.е. Европа да защити имигрантите, които бягат от военни сблъсъци или природни бедствия и да ги подкрепи под „чадъра” на ООН в техните страни. Това ще бъде добре за тях, както и за нас. Имигрантите, които идват и в голямата си част са приети добре ще трябва да уважават порядките на приемното общество. Гърция се смята за особено гостоприемна страна, въпреки че е жертва на регламента Дъблин 2, според който нелегалните имигранти или трябва да се върнат обратно, или да останат в първата европейска страна, до която са достигнали. Това на практика превръща Гърция в „склад” на човешки души и е лошо и за хуманизма, и за страната.

Въпреки това страната ни се оказа особено гостоприемна и имам примери за това. По време на престоя си тук един нелегален имигрант се лекува поне за две години в държавни болници напълно безплатно. Т.е. гръцкият данъкоплатец плаща за него, докато самият той плаща, за да ползва здравни услуги. Това е несправедливо и лошо за икономиката. Освен това всяко дете на нелегални имигранти, което започва да ходи на детска градина се ползва безплатно от гръцката образователна система, докато завърши средно образование. Тези разходи са огромни, говорим за много милиони евро. Но те не се признават като помощ за развитие от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ООН и ЕС, нито се смятат за параметри, които са допринесли за срива на нашата икономика, освен всичко останало. Това е несправедливо. Не е възможно гостоприемството на една страна и нейното общество да се превръща в причина, за да се превърне в изкупителна жертва на международната икономическа криза. Днес всички казват, че Гърция е виновна, но никой не пита колко средства е изразходила през всичките тези години за военно оборудване, понеже не беше защитена срещу опасността от страна на Турция. Никой не попита колко е струвало на Гърция спирането на имиграционния поток, който имаше за цел да достигне до Централна и Западна Европа и никой не я подкрепи, колкото беше нужно в тази насока. Ние сме задължени да покажем тези проблеми, без никаква враждебност или расизъм. Също така вярвам, че децата на имигрантите, които живеят в Гърция и се интегрират плавно в гръцката образователна система трябва да имат възможността да се интегрират в обществото. Но това е нещо съвсем различно от масовото предоставяне на правото на глас и гръцко гражданство, което се опита да въведе правителството на Георгиос Папандреу. Това е призив към всички нелегални имигранти да дойдат в Европа чрез Гърция. Тази политика е погрешна. Още в древна Гърция това право се е давало на хората, които са ставали част от културата на приемната страна, уважавали са законите, говорели са езика и признавали историята. Мисля, че това трябва да важи и в днешно време.

В анализите си за дългосрочния ход на гръцката икономика големи чуждестранни банки не изключват възможността в Гърция да избухне голям социален врив. Докъде е решена да достигне Нова демокрация, за да не позволи да се случи нещо подобно? 

Вижте, когато съдбата на един народ се решава от технократи, които използват само своя ум и оставят душите си встрани, те с математическа точност водят конкретното общество до безизходица. Аз вярвам, че колкото и обвинения да се отправят към политиците, именно те държат в ръцете си решението на проблема. Проблемът е най-вече политически, а не икономически. Политиците са онези, които трябва да намерят баланса между това, което трябва да се направи и онова, което може да се направи.

Ние трябва да опазим социалната структура, да защитим равенството на възможностите, социалната мобилност, да не увеличим разстоянието между богатите и бедните. Колкото по-голяма става тази разлика, толкова се увеличава опасността от зараждане на несправедливост. Именно тя подклажда протестите на хората срещу властта, а накрая за това заплащат и самите те.

Затова смятам, че е задължение на Нова демокрация и на всички останали партии да прекършат алчността и бруталната изчислителна логика на финансовите институции, независимо дали говорим за банки, международни центрове за управление или икономисти – технократи, които не разбират какво означава за едно семейство да се вмъкне в бюджет от 500, 600 или 1000 евро.

Аз се дразня и гневя, когато виждам, че цялата медийна система се насочва само срещу политиците. Дали пък богатите гърци, които забогатяха, като се възползваха от държавната власт и без никакъв срам изнесоха 67 милиарда евро в чужбина в рамките на осем месеца имат по-засилено патриотско чувство? А не е ли патриот един обикновен пенсионер, който без да се противи приема да бъдат намалени неговите доходи и потребителската му способност и търпи всичко, за да помогне на страната си да излезе от кризата? Аз се дразня от всичко това и смятам, че позицията на Нова демокрация по този въпрос е много чиста. Тя каза истината, дори когато се наложи да бъде възприета като „лоша” в Европа, а сега нейната позиция се оправдава. А тази истина не беше само емоционална, но и реалистична, защото не можеш да проведеш никоя реформа, ако народът е срещу теб. Трябва да убедиш поне една част от него, че това, което правиш води до едно по-добро бъдеще. Ако не успееш да постигнеш това, тогава си неуспял в своята мисия. Правителството на ПАСОК не успя да го направи. Съзнателно или не то се отдели изцяло от интересите на народа, а начинът, по който упражнява своята политика поставя под опасност и националните интереси. Ще трябва да бъдем много внимателни в начина, по който ще променим тази политика. Не бих искал да бъдем „изолатори”, нито да развалим отношенията си с нашите партньори, но те трябва да разберат, че спасението на Гърция не може да премине през екзекуцията на гърците.