Няма друго човешко чувство, което да е толкова желано, възпявано, прославяно и в същото време да е донесло толкова много мъка и страдания като любовта. Любовта е изпълнена с много широк смисъл – в единия край е безкористната, безусловна и чиста любов, а в другия край е изпепеляващата и разрушителна страст. Тя е причина за най-чисти и светли човешки пориви и постъпки, но също така разделя семейства, причинява смърт и е причина за войни. Защо се получава така?
В античната европейска култура можем да намерим следи от обучение в изкуството на любовта, както в духовен план, така и в чисто материален. Всички аспекти на любовта са въплътени в древните митове и легенди. А във всекидневието на хората, малка група от аристокрацията е имала привилегията да се радва на обучение в изкуството на любовта. Идването на християнството демократизира античната философия (в превод: любов към мъдростта) и прави християнските възгледи достъпни за масите, но догмата за първородния грях отхвърля чувствената и плътска страна на любовта, като прави от секса табу. Изкуствата, свързани с любовта в нейната цялостност и път към божественото, стават тайни и отново са достъпни за малцина. Днес, в едно общество, в което сексуалните стимули са навсякъде, неизменна част от киното, фотографията, телевизията, печатните издания, интернет и… рекламата, изкуството на любовта е придобило някаква популярност, но отново е достъпно за малцина. Масовата представа е доста неправилна и повърхностна. Що се отнася до навлизането във възпитанието, за момента дори не можем да говорим за такава тенденция. Цяло щастие е, ако родителите се престрашат да въведат полова култура в цялостното възпитание на децата си. Съвсем не можем да говорим за правилно разбиране.
Тук, на страниците на GRReporter, съм писал за различните съвременни технологии, благодарение на които информацията е общодостъпна. Мисля, че е време да се възползваме от тази достъпност и да извлечем полза от този океан от информация, който ни заобикаля. Полза за нас, нашето здраве, отношенията ни с любимите хора и с всички останали.
В известна степен нещата на Изток са се развили различно. Там са запазили знанието, подобно на това, което е било известно и в античността по нашите земи. Да говорим за популярност обаче е твърде смело и нереалистично. За пример ще спомена, че в Индия – страната, родила Тантра и Кама Сутра, е забранено мъж и жена, дори законни съпрузи, да се целуват публично. Причината за това е влиянието, което е дошло с ислямските нашествия през Средновековието.
През вековете знанието си е пробивало път и е пътувало заедно с търговци, рицари или хора, които просто търсят по-добър живот, и е стигало до нашите земи. Едва в края на 19 век тантристките текстове, пренесени преди това на Запад, започват да се представят на публичното внимание. Отначало плахо, а в последствие и с официални преводи, изследвания и чрез хора, учили на Изток. Естествено е, след толкова векове на потискане, европеецът да види в древните Тантрически учения първо сексуалните ритуали и практики. И тази слава си остава в масовата култура. Напишете в Google „тантра” и ще разберете какво имам предвид.
Чувствената сутра
Кама сутра е произведение, което не е писано от един автор, а е съставяно в продължение на столетия. Според исторически източници, периодът, в който е развиван сборникът, е между 400 г.пр.н.е. и 200 г.сл.н.е. В историята остава един от последните съставители – Ватсяяна. Сборникът е представлявал различни съвети, насочени към мъжете и жените, като според някои изследователи, едва 1/3 е от него е бил насочен към сексуалния акт и позите, с които днес свързваме Кама Сутра. В превод Кама Сутра означава „чувствената сутра”. Само „сутра” се превежда като „нишка” или свързване на познанието в една обща тъкан, съставена от различни нишки. По този начин Кама Сутра е била наръчник, който да насочва младите мъже и девойки към техния съвместен съпружески живот, който да включва всеки един аспект – от сватосването, през различните подаръци, ритуали, сватбената церемония и начало на съвместния живот. Някои от съветите са валидни и сега, други могат да ни прозвучат архаично или дори неразбираемо.
Например, съпругата дължала абсолютно подчинение на съпруга си и нейно задължение било да не предизвиква кавги, дори и да бъде оскърбена най-лошо. Трябвало да свежда поглед, за да не разпалва гнева на съпруга си и да чака той да се уталожи. Ако все пак съпругът минел някаква граница и нарушавал някое от строгите правила на поведение, което означавало, че не почита съпругата си (боят не е сред тях) и кавгата се разразявала, съпругата имала право да го оскубе, да го удря, да крещи, да го хапе и да го драска. Но никога отвъд вратата на дома! След такава кавга, страстта естествено можела да премине в любовен акт.
Има и романтични, по нашите разбирания, предписания. След страстна нощ, жената подарявала роза на мъжа, за да му напомнят аромата и свежестта на цветето за неговата любима.
Няма да се впускам в подробности за Кама Сутра. Както споменах, част от различните текстове отразяват разбиранията и моралните ценности на тогавашното общество. Друга част е по-общочовешка или съвпада със сегашните разбирания, морал и правила за поведение. Много хора на Запад смятат, че Кама Сутра е тантрически наръчник за правене на любов и слагат знак за равенство. Чувствената Сутра не е от тантрическата традиция, а е по-скоро наръчник с доста по-светско значение.
Тантра
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
