Галерия

1

Сума в размер на 1,6 милиарда евро ще се опита да получи следващата седмица финансовото министерство чрез търга на 6-месечни съкровищни бонове, предвиден за вторник.

Сумата на търга бе определена на 1 милиард евро, а с приемането на неконкурентните оферти (60% от първоначалната сума) тя може да достигне 1,6 милиарда евро. Датата на сделката (settlement) за 3-месечните съкровищни бонове ще бъде вторник 17 април 2012 (Τ+3), а падежът на боновете е на 12 октомври 2012.

На предишния търг на същите ценни книжа на 6 март, лихвата достигна 4,80%. С получената сума ще бъдат платени 6-месечните съкровищни бонове, емитирани на 11 октомври 2011, на стойност 1,6 милиарда евро.

Отлагане

Това означава, че се отлага стартирането на процедурата за намаляване обема на съкровищните бонове, предвидена от финансовото министерство по нареждане на Тройката, тъй като няма налични капитали, с които да се плати на притежателите на ценните книжа.

Целта е да не се подновява падежа на всички ценни книжа, а една част от тях да започне да се изплаща. Така няма да се блокират капитали от държавата и ще се увеличи ликвидността на банките. Това предполага обаче наличието на капитали, с които да бъдат погасени ценните книжа, чийто падеж наближава, а в настоящия момент подобни капитали няма. Явно процедурата по намаляване обема на краткосрочните ценни книжа ще започне, когато се нормализира отпускането на траншовете от новия договор за заем.

Следва да се отбележи, че през 2011 обемът на емисиите съкровищни бонове достигаше до 4 милиарда евро на месец, сума, която постепенно ще бъде ограничена тази година. Напомняме, че през 2011 гръцката държава емитира редовно 3-месечни и 6-месечни ценни книжа. Общата сума на получените капитали през 2011 достигна 45 милиарда евро, а средната лихва бе 4,67% през 2011 срещу 3,80% през 2010.

Освен това през първото тримесечие на 2010 лихвата по заемите, получени от ценни книжа, бе особено ниска (1,74%). През първото тримесечие на настоящата година гръцката държава получи чрез емитиране на ценни книжа общо близо 7 милиарда евро със среден лихвен процент 4,75%. През април освен 6-месечните съкровищни бонове изтичат и 3-месечните ценни книжа на стойност 2 милиарда евро, като по този начин се увеличава до 3,6 милиарда евро размера на падежите. През май също се очаква падеж на ценни книжа.

Частни инвеститори

6-месечните съкровищни бонове ще бъдат предложени и на частни инвеститори за суми до 15 000 евро на всеки, с уговорката, че ценните книжа са били изключени от PSI. Според Организацията за управление на държавния дълг, 6-месечните ценни книжа ще имат необлагаема доходност при условие, че бъдат задържани до датата на падежа им и бъдат придобити чрез публична регистрация от 9 до 11 април 2012 във всяка една банка или брокерска компания, като максималната номинална стойност за всяко физическо лице е 15 000 евро.

Продажната цена ще бъде цената на последната оферта, приета на търга (cut-off price). Общата сума на ценните книжа, които ще бъдат продадени чрез тази процедура, ще бъде съобщена след приключването на публичната регистрация.

Притежатели на облигации, противници на „окастрянето” на дълга, с жалба до Върховния административен съд

Първата жалба на притежатели на гръцки държавни облигации, противници на PSI, бе внесена във Върховния административен съд, който ще реши доколко законни и конституционни са съответните действия на правителството. По-специално двамата притежатели на облигации, които се обърнаха към Върховния административен съд, искат да бъдат анулирани (като противоконституционни и незаконни) следните нормативни актове:

1) нормативен акт № 5/24.2.2012 на министерския съвет, с който бе осъществена програмата PSI и за гръцките притежатели на облигации, които не участваха доброволно в нея (конкретният нормативен акт на министерския съвет се отнася до започването на процедурата за обмяна на ценните книжа и до определянето на условията за тяхната размяна),

2) нормативен акт № 10/9.3.2012 на министерския съвет, с който е одобрено решението на притежателите на облигации да приемат обмяната на ценни книжа. Това решение бе потвърдено и от Банката на Гърция като ръководеща процеса.

3) решение от 9.3.2012 на заместник-министъра на финансите, което се отнася до осъществяването обмяната на ценните книжа и емитирането на нови облигации и ценни книжа на гръцката държава.

По-конкретно жалбата бе подадена във Върховния административен съд от двама души: от сестрата на 76-годишна вдовица, която притежавала гръцки държавни облигации на стойност  433 000 евро, включени в процедурата за обмяна, както и от пенсионер, упражнявал свободна професия, който притежавал гръцки държавни облигации на стойност 9 000 евро.

Подалите жалбата твърдят, че са претърпели имуществени щети от орязването стойността на облигациите. 76-годишната вдовица твърди, че е загубила 201 335 евро, а пенсионерът, че имуществото му е намаляло с 4 175 евро. В жалбата, внесена от името на двамата от преподавателя по административно право Панайотис Лазаратос и адвокат Александрос Ликурезос, се твърди, че "са нарушени разпоредбите на чл. 1 (форма на държавно управление – демокрация), чл. 4 (равенство), чл. 17 (защита на собствеността) и чл. 20 (съдебна защита) от Конституцията, както и чл. 1 от Първия допълнителен протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека, която защитава имуществото, както и чл. 6 на същата Конвенция, който гарантира правото на съдебна защита".

Жалби в гръцки и европейски съдилища

Асоциацията на физическите лица, притежатели на гръцки държавни облигации (дребни кредитори), заяви своята решимост да се обърне към Европейския съд по правата на човека, както и към гръцки административни съдилища с искове срещу гръцки политически лица. В края на април Асоциацията възнамерява да внесе във Върховния административен съд искане за отмяна на министерските решения, с които дребните притежатели на облигации бяха включени против волята си в процедурата PSI.

Както подчертаха на пресконференция в Солун временно управляващият  Асоциацията Янис Маринопулос и преподавателят по конституционно право в Солунския университет Костас Хрисогонос, бившият финансов министър Евангелос Венизелос нееднократно уверявал, че дребните кредитори ще бъдат защитени, без обаче на практика да бъде направено каквото и да било в тази посока. Поради тази причина от Асоциацията заявиха, че „сме готови да използваме всички законови средства във и извън Гърция”, като обвиняват бившия министър Венизелос, че не се е съгласил да се срещне с тях. От Асоциацията се надяват да бъде изпълнено обещанието, дадено от Петрос Христодулу (председател на Организацията за управление на държавния дълг) и Георгиос Палеодиму (завеждащ кабинета на финансовия министър Филипос Сахинидис) в началото на Страстната седмица да се срещнат с министър Филипос Сахинидис.