Галерия

2

1

Мария Спасова
    Амбициозна програма за приватизация на стойност 50 милиарда евро до 2015 година обявиха експертите на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка, които днес приключиха третата си мисия в Гърция. Господата Пол Томсън, Серваас Дерууз и Клаус Мазух пристигнаха с англосаксонска точност на заключителната си пресконференция, която беше отложена с 5 часа поради продължителните преговори с гръцкото правителство. “Не си спомням да сме имали среща, която да не е продължила повече от плануваното. Така става, когато се срещат бюрократи”, спокойно обясни ситуацията представителят на Международния валутен фонд Пол Томсън.
    Серваас Дерууз от Европейската комисия обяви, че в гръцката икономика има огромен потенциал за раздържавяване и за приходи от приватизация. Три различни експертни оценки са предвидили, че страната има неща за раздържавяване на стойнст 50 милиарда евро. Това са вписаните в борсата публични компании, държавните акции в други компании, както и недвижими имоти. Явно е, че първоначалните предвиждания на тройката за приватизация на стойност три милиарда евро са силно коригирани.
    Когато новината беше съобщена в препълнената със журналисти зала “Олимпия” на комплекса Запио, настана оживление. От задните редове се чу закачлив въпрос: “А включихте ли Акропола в плановете за приватизация”. Усмихваха се и експертите. “Все още е рано да се посочат конкретните приоритети на приватизацията”, предупреди Пол Томсън. Във всеки случай ясно подчерта, че гръцкото културно наследство няма да бъде продавано. “Лошият мениджмънт на обществените компании е основният източник на дефицита, който пък създава огромния външен дълг. Ако те се раздържавят и се управляват добре, това ще е добре и за гръцките граждани. Не позволявайте на няколко души, които контролират държавната собственост да лишат мнозинството от придобивката да имат работещи предприятия”, подчерта представителят на МВФ.
    Той обясни, че програмата за финансова стабилност има две лица. Първото е финансовата консолидация, която включваше намалението на заплатите и пенсиите в държавния сектор и увеличаването на данъците. “Това лице е вече зад нас. Ново съкращаване на доходи и увеличаване на данъци няма да има. Ефектът от финансовата консолидация вече е достигнал максинума си”, каза Пол Томсън. Второто лице на програмата е структурната реформа и това лице предстои на гръцкото правителство. Структурната реформа има два основни пилона - приватизацията и реформата на пазара на труда.
    Реформата на пазара на труда се оказа костеливият орех на третата мисия на тройката. Тя настоява за отказ от колективните трудови договори и въвеждането на оперативни трудови договоти, които се сключват между работодателя и работника. Това на практика означава лишаване на профсъюзите от силата им да регламентират трудовите отношения при колективните договори и ги прави обществено много по-малко значими. Както е известно, профсъюзите в Гърция клонят към ПАСОК - затова е толкова трудно на правителството да се откаже от тях. Но това е твърдо изискване на тройката, която обяви, че подлага на 6-месечно наблюдение реформата на пазара на труда в Гърция и ако се окаже, че колективните трудови договори продължат да са в сила, ще се наложи нова промяна на законодателството в страната.
    Вторият акцент на либерализирането на пазара на труда е отварянето на затворените професии. Там се засягат конкретни групови интереси, конкретни професии губят привилегиите си и е нормално да има социални бунтове, преценяват представителите на тройката.  “Програмата, която осъществяваме променя начина, по който функционира гръцкото общество. Това е трудна трансформация, която е нормално да предизвика недоволство. Изненадан съм, че протестите са доста ограничени. Мнозинството от хората е зад програмата и зад правителството”, заяви Серваас Дерууз.

    “Стабилността на банковата система беше гарантирана най-вече благодарение на тройката, на Банката на Гърция и на Европейската централна банка, която дава подкрепа на Гърция в тези трудни времена”, заяви Клаус Мазух и предупреди, че това не можа еда продължава вечно. “Банковият сектор трябва да изпълнява основната си роля, която е да осигурява кредити за частните биснесмени”, припомни представителят на Европейската централна банка и посъветва гръцките си колеги да увеличават капитала си и да продават дъщерните си фирми. “Гърция получава значителни кредити при ниски лихви от Европейската централна банка. Тези пари трябва да се вземат от някъде - те се взимат от парите, които всички жители на еврозоната, дори и тези в Словения и Словакия, внасят като пенсионни и здравни застраховки. Гърция трябва да е наясно с това”, категоричен беше Клаус Мазух.За банковата стабилност говори и Серваас Дерууз, който подчерта необходимостта от по-ефективен надзор върху банките и застрахователните компании.
    Както обикновено тримата елегантни джентълмени отказаха да кажат в прав текст дали Гърция ще получи четвъртият транш от 15 милиарда евро, предвиден за март. Обикновено те оставят това решение на шефовете си във Вашингтон, Брюксел и Франкфурт. Но и тримата бяха категорични, че програмата напредва въпреки трудностите. "Програмата се намира в ключов момент. По-нататъшният й прогрес заиси от способността на правителството да получи обществена подкрепа за действията си", заключи Пол Томсън. И това е повече от ясно. Амбициозната цел на тройката е раздържавяването на собственост за 50 милиарда евро, като само в периода 2011-2012 трябва да се приватизира собственост за15 милиарда евро. Това при всички положения ще предизвика огромни социални вълнения и кабинетът на Георгиос Папандреу трябва да има план ако не как да ги предотврати, то поне как да ги неутрализира. 

Тъй като на предишната пресконференция имааше възражения защо не е осигурен превод на гръцки, този път организаторите от Европейската комисия се бяха погрижили той да не липсва. Така гръцките колеги имаха по-голяма свобода да се изразяват и се опитаха да провокират тримата експерти като директно ги обвиниха, че първоначалната им програма за намаление на заплати и увеличение на данъци се е провалила и сега прибягват към приватизацията, за да замажат неуспеха си.

"Когато дойдохме за първи път, Гърция имаше 15,5 на сто бюджетен дефицит и никакъв достъп до международните финансови пазари. Без нас тя щеше да се срине, а правителството щеше да бъде принудено за една нощ да сведе бюджетния дефицит до нула процента. Това е равностойно на социален крах", заяви Пол Томсън. С мисионерско спокойствие той продължи разясненията си: "В този момент се намесихме ние и дадохме глътка въздух на гръцкото правителство със заема от 110 милиарда евро". Серваас Дерууз беше още по-конкретен: "Когато програмата стартира, трябваха спешни мерки за стабилизиране на икономиката. Големият проблем на Гърция е държавният сектор и бюджетът беше много натоварен със заплатите в държавния сектор. Затова започнахме от там". И двамата експерти бяха категорични, че оттук нататък намаляване на заплати и увеличаване на данъци няма да има.