Галерия

1

Утре проектобюджетът за 2014 ще бъде внесен за гласуване в парламента, без обаче да е одобрен от тройката, което създава риск той да бъде променян в движение след постигането на окончателно споразумение между правителството и тройката.

Според изтекла от правителството информация, атмосферата по време на преговорите с кредиторите е особено напрегната, като не е сигурно, че споразумение може да бъде постигнато до срещата на Eurogroup на 9 декември, тъй като пакетът мерки, искан от тройката сега достига 1,8 милиарда евро, при това той се разширява непрекъснато, защото наблюдателите отхвърлят много от мерките, предвидени от гръцка страна на стойност 1,3 милиарда евро. Т. е. първоначалното разминаване в оценките на двете страни в размер на 500 милиона евро се разширява чувствително, тъй като представителите на кредиторите не приемат, че правителствените мерки ще донесат 1,3 милиарда евро и искат нови мерки, които да имат сигурен резултат.

«Въпреки че постепенно намаляваме разликата в оценките по отношение на дупката в бюджета, вероятността да успеем да приключим до 9 декември са 50-50», заяви високопоставен служител във финансовото министерство.

Същевременно правителството изключва възможността да бъдат наложени нови хоризонтални мерки, и по-конкретно намаляване на заплати и пенсии. Без такива мерки обаче няма да бъдат изгладени разликите в оценките на двете страни.

Днес финансовият министър ще има още една среща с представителите на кредиторите в последен опит да бъде преодоляна пропастта между двете страни по отношение на дупката в бюджета за 2014 и той да бъде внесен в парламента утре с одобрението на тройката.

Разминаването в оценките е и „качествено”

Разминаването в оценките на гръцкото правителство и тройката остава значително, в размер на близо 2 милиарда евро.

Освен разминаването в милиони евро обаче, последните срещи между двете страни разкриха и някои „качествени” разлики. Т. е. правителството предлага мерки, а тройката ги отхвърля или намалява драстично очакваните фискални ползи.

По отношение на пакета със структурни мерки с цел икономисването на 1,3 милиарда евро, предложени от правителството за 2014, тройката реагира по следния начин:

• Отхвърля предложенията на министерството на труда за събирането на 800 милиона евро от борбата с неплащането на осигурителните вноски, и ускоряване на събираемостта на просрочените задължения към осигурителните фондове.
• Иска да не бъде съкращавана програмата за публични инвестиции с 200-250 милиона евро.
• Не приема приходите в размер на 350 милиона евро от «данъчната консолидация».

Облагане на капитала

Междувременно във връзка с въвеждането на единния данък върху недвижимите имоти планираното намаляване на данъка при прехвърляне на имоти от 8% и 10% днес на 3% от 2014, ще доведе до нови промени в облагането на капитала.

Въпросното намаляване на ставките създаде допълнителни „главоболия” на финансовото министерство, защото освен дупката, предизвикана от новия данък върху недвижимите имоти, и изчислявана на 250 милиона евро (а според тройката на 400 милиона евро), се очаква то да доведе до ново понижаване на постъпленията от конкретния данък.

В тази връзка се обсъжда предложението, предвиждащо намаляване или дори премахване на необлагаемия минимум за придобиването на първо жилище.

По-специално се предвижда освен пълното премахване на необлагаемия минимум, намаляването с 50 000 евро на минимума за придобиване на първо жилище чрез покупка, дарение, наследство или помощ от родителите.

На практика това означава, че днешният необлагаем минимум за несемейните в размер на 200 000 евро ще бъде намален до 150 000 евро, а за семейните от 250 000 евро – на 200 000 евро. От друга страна се проучва и възможността за намаляване на необлагаемия минимум за покупка на парцел с цел построяване на първо жилище, който днес възлиза на 50 000 евро за несемейните, 100 000 за семейните и се увеличава с 25 000 за всяко от първите две деца в семейството.

Нов начин за изчисляване на еднократното обезщетение при пенсиониране

Вероятността правителството да приложи нов начин за изчисляване на еднократното обезщетение при пенсиониране съобщи вчера в парламента заместник-министърът на труда Василис Кенгероглу, в опит да бъде ограничен „насилственият” ефект на новите правила, които ще влязат в сила от 1 януари 2014.

В отговор на въпрос на депутата от СИРИЗА Димитрис Стратулис заместник-министърът отбеляза, че във ведомството се проучва предложение просрочените задължения към осигурителните фондове да се изчисляват на всеки десет години.

Василис Кенгероглу подчерта също така, че целта на този нов тип изчисляване е да се изгладят нещата, за да няма «насилствена промяна» в размера на еднократните обезщетения при пенсиониране. Заместник-министърът на труда коментира и слуховете за вероятността от орязване и на основните пенсии, определяйки ги като несъстоятелни.

Замразяване на помощите

Замразяване на помощите, субсидиите и връщането на ДДС за длъжниците на всички осигурителни фондове предвижда специална наредба в проектозакона на министерството на труда, предложен за публично обсъждане, който се очаква да бъде внесен в парламента до края на седмицата. Според източници, мярката е обсъдена с представителите на тройката и е дадена зелена светлина за изпълнение на процедурите по институционалното й реализиране.

Източници от министерството на труда споделят, че с тази мярка се очаква да бъдат спестени близо 500 милиона евро, от исканите 700 милиона, за да бъдат преодолени дефицитите на осигурителните фондове и да не бъдат пипани пенсиите.

Само в Осигурителния институт на лицата, упражняващи свободни професии, размерът на задълженията надхвърля сумата от 8,7 милиарда евро, а в Осигурителния институт на земеделците (ОГА) са се натрупали дългове в размер на 525 милиона евро.

Освен посочената мярка, министерството на труда се надява да събере още 200 милиона евро от длъжници на Националния осигурителен институт (ИКА), при които има несъответствия между подадените декларации и внесените осигурителни вноски.

«Ще стане революция»

«Ако наложим дори още половин мярка, в Гърция ще настъпи революция», заявява високопоставен член на правителството пред британския вестник «The Guardian», във връзка с преговорите между Гърция и тройката. «Слепи ли са? Притискат ни да приемем политики, които са абсурдни», допълва същият източник, пожелал да остане анонимен.

Вестникът разказва за гнева сред гражданите на Гърция заради непрекъснатото стягане на коланите, тъй като 3,5 години след избухването на кризата мнозина гърци усещат, че изживяват една и съща история отново и отново.

Недоверие, гняв, и зле прикрита паника са се появили отново в отношенията между Гърция и представителите на нейните кредитори, а именно Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, отбелязва «The Guardian».

В Брюксел високопоставен служител подчертава: «Нещата са зле. Сякаш отново се намираме в 2010»!

В публикация на австрийския вестник «Die Presse» се посочва, че «гръцкото правителство и тройката остават на крачка от войната. Премиерът Андонис Самарас не иска да приеме повече съкращения, кредиторите обаче настояват».

Отбелязва се също така, че «над Гърция все още е надвиснала опасността от държавен фалит. Посещението на представителите на кредиторите не е довело до изясняване на ситуацията (…) съществуват разногласия относно обхвата на мерките за икономии, които ще трябва да приложи Гърция». Вестникът отбелязва също така, че «вторият спасителен пакет приключва в края на идната година. Хронично болният обаче ще има нужда от помощ и през 2015-16. При това положение един нов пакет с финансова помощ изглежда неизбежен».