Галерия

1

Анна Калинчева е учител по история, политика и право в Американското земеделско училище в Солун. Точно преди седмица тя получи награда за отличие и иноваторство за 2012 от гръцкото министерство на образованието. „Проектът, за който бях наградена е със заглавие „Историята по друг начин – Едно образователно предложение, в центъра на което е ученикът, средството е театърът и със знаме - креативността”. Опитвах се да намеря начин да преподавам история на онези от учениците ми, които имат дислексия и други затруднения в усвояването на учебния материал. Занимавам се с драмата в образованието и мога да кажа, че театърът помага много на такива деца да усвояват материала. Мисля, че историята е един от най-мразените от учениците предмети, понеже се преподава по „престъпен” начин. Опитах се да променя това, като направих историята по-забавна. Използвах играта на роли, много от децата направиха свои проекти за живота в Древна Атина, Древна Спарта, направиха сравнения, появиха се нови таланти, които започнаха да пишат сценарии. Един иначе много палав ученик написа писмо от един пенсиониран спартанец – войник. В един момент деца, които не издържаха и пет минути в час влизаха и работеха с удоволствие.

Научиха се да работят в група, да са малко по-откровени и да гледат на историческите събития с критична мисъл. В края направихме едно малко филмче, в което учениците имаха роли и сравниха със забавни монолози и диалози начина на живот в древна Атина и Спарта. Наградата ми бе присъдена за тази програма”.

Театърът

Анна разказва, че нейната голяма любов е бил театърът и първите й стъпки са били насочени към него. „Бях актриса в Габровския вариететен театър и първата ми диплома е от Школата за подготовка на режисьори на самодейни състави в Пловдив. След това получих предложение да пея в група „Трик”. Така в един момент се озовах да пея в Германия, Швейцария и Австрия. Точно тогава се случваха големите промени в България”.

Пристигането и установяването в Гърция

„Когато си на 20 – 21 години обикновено подбудите ти да напуснеш страната си не са икономически. В Гърция се озовах абсолютно случайно. Правех си документите, за да замина за Германия, но не ми хареса начинът, по който в онези смутни години се гледаше на младите жени. Това наистина ме обиди и след това съвсем случайно се озовах в един офис, където показах снимки от участията си в чужбина, както и една касета и получих предложение да дойда да пея в Гърция.

Дойдох след три дни, като абсолютна авантюристка и като че ли на инат реших да остана. Тогава в Гърция нямаше много неща, които да ми харесат. Първото нещо, което потърсих беше театър в Кавала, какъвто тогава нямаше. С първите спечелени пари дойдох в Атина, за да видя Акропола и се върнах. След няколко месеца реших, че пеенето в заведения не е моята орисия или поне не е нещо, което бих искала да правя завинаги и реших, че трябва да следвам. Позамислих се да се насоча към театрално образование, но посещението ми на една постановка ме заблуди, че Гърция няма театър. Така се насочих към специалността „история и археология” в Солунския университет „Аристотел”. Не беше лесно. Същевременно пеех, за да се издържам”.

Учителката Анна

„Когато завърших, отнякъде чух, че търсят учители за преподаване на гръцки език като втори. Аз като филолог имах възможността да се кандидатирам за тази длъжност и така започнах работа в Интернационалната гимназия в Солун. Там работих три години с ученици, повечето от които произхождаха от съседни на нас държави”.

Когато учебният материал стига до изучаването на „Елена” на Еврипид, Анна решава да пренесе пиесата в комикс. „Така направихме този комикс, в който балончетата се изпълниха с реплики на български, арменски, руски, немски и английски език. Тази работа беше забелязана от директора по учебните въпроси на Американското земеделско училище, който по време на едно посещение на Интернационалната гимназия там просто ме попита дали не мога да му изпратя своята автобиография и да му се обадя”.

Малко след това Анна е назначена да преподава история в

Американското земеделско училище в Солун

„Може би мечтата за училище до голяма степен се покрива от него. Работя там вече от пет години. То е едно от най-старите учебни заведения в Солун. Създадено е през 1904 от д-р Джон Хенри Хаус, който е живял 30 години в България и е основал Американския колеж в Самоков . Историята на училището е тясно свързана с тази на г-жа Цилка и г-ца Стоун. Създадено е с мисионерска цел и гледайки снимките на първите ученици правя предположението, че те са вероятно деца на славянски семейства.

Американското земеделско училище обединява в себе си цялата мисия и цел на образованието. Съчетаваобразованието на мозъка, ръцете и сърцето. Така че дух, мозък и сръчност може би са основните компоненти, които преподавателите трябва да развиват в децата. Това продължава да съществува при нас, защото ние сме може би единственото училище с практически занимания. Децата садят, берат, гледат животни, продават продуктите и се учат на автономия, на контакт със земята, пътуват много често в чужбина по образователни програми. Много хубаво е усещането, че деца, които не са толкова добри в академичните предмети могат да се окажат много талантливи бъдещи предприемачи”.

Най-важният урок

 „Това, което се старая да преподавам на децата е взаимното уважение. Преподавам по история и политика и право, както и по новите изследователски програми, които са свързани с иноваторството в смисъл, че в техните рамки се възпитава духа на груповата работа, да имат нови идеи и да имат критична мисъл. Поколението, което обучавам няма изобщо критична мисъл, затова мисля, че мисията ми е много сериозно. Искам да ги уча на истинска демокрация, а не на анархия, понеже за жалост двете понятия се смесват много”.

Мостовете между народите

„Нещото, което ме интересува много е да правя мостове между народите и хората, понеже вярвам в интернационалната мозайка. Искам да закопаем томахавките и да се опитаме да смекчим малко историческите събития, които ни правят врагове, без да забравяме. Родолюбието е хубаво нещо, но човеколюбието е още по-хубаво.

В момента преподавам и в гръцко и в българско училище. Как можеш да преподаваш на деца, които имат корени от България и Гърция кои са лошите и кои са добрите? Ако отвориш гръцките книги – българите са лошите, ако отвориш българските – макар и написани по по-смекчен начин ролите се обръщат. Аз искам да видя добрите неща и в двата учебника. Очарована съм от българските учебници, които са много по-толерантни. Често показвам българския учебник на гръцките си ученици и им казват да видят как гледаме на тях ние, с какво уважение четем за Атина, Спарта и т.н. Децата гледат и разбират, че явно има неща, които ни карат да ги обичаме и може би познават по-малко от нас за тях самите”.

За Анна Калинчева е важно учениците й да вземат най-доброто от всички култури, до които се докосват. Да не забравят корените си, но да се обогатяват от всичко добро на страната, в която се намират. Опитвам се да им вдъхна уважение към всички националности. Паспортът ни дава една националност, но мисля, че тя е горе-долу националност под наем. Границите сега са по-стабилизирани, но в крайна сметка, какво са за историята 100 години? Освен това аз съм малко балканистка. Идеята на Ригас Фереос и Георги Раковски е нещо, което ме вдъхновява и ми харесва много. Може би съдбата на балканските народи щеше да е много по-различна, ако се бяха обединили от тогава. В крайна сметка може би решението е балканците да се запознаем помежду си, защото смятам, че ние наистина не се познаваме достатъчно”.

Расизъм и ксенофобия

Анна коментира засилилите се случаи на ксенофобия в Гърция с лични примери. По време на студентските години е срещала трудности дори да си наеме квартира. От друга страна обаче казва: „Не съм ли благословена, че преподавам в едно от най-добрите училища и бях наградена от гръцкото министерство на образованието? От една страна – да, има ксенофобия. Но от друга мисля, че ако успееш да накараш хората да те опознаят и ако са достатъчно отворени да те чуят може би ще променят мнението си. Имала съм ученици, които са по-националистически настроени. Когато ме опознаят ставаме първи приятели. Когато им покажа начина си на мислене и съм откровена децата имат добри барометри и обикновено разбират за какво става въпрос. И когато успееш да върнеш едно дете, поело по пътя на погрешния национализъм – това е победа”.