Галерия

1

Анна Калинчева е учител по история, политика и право в Американското земеделско училище в Солун. Точно преди седмица тя получи награда за отличие и иноваторство за 2012 от гръцкото министерство на образованието. „Проектът, за който бях наградена е със заглавие „Историята по друг начин – Едно образователно предложение, в центъра на което е ученикът, средството е театърът и със знаме - креативността”. Опитвах се да намеря начин да преподавам история на онези от учениците ми, които имат дислексия и други затруднения в усвояването на учебния материал. Занимавам се с драмата в образованието и мога да кажа, че театърът помага много на такива деца да усвояват материала. Мисля, че историята е един от най-мразените от учениците предмети, понеже се преподава по „престъпен” начин. Опитах се да променя това, като направих историята по-забавна. Използвах играта на роли, много от децата направиха свои проекти за живота в Древна Атина, Древна Спарта, направиха сравнения, появиха се нови таланти, които започнаха да пишат сценарии. Един иначе много палав ученик написа писмо от един пенсиониран спартанец – войник. В един момент деца, които не издържаха и пет минути в час влизаха и работеха с удоволствие.

Научиха се да работят в група, да са малко по-откровени и да гледат на историческите събития с критична мисъл. В края направихме едно малко филмче, в което учениците имаха роли и сравниха със забавни монолози и диалози начина на живот в древна Атина и Спарта. Наградата ми бе присъдена за тази програма”.

Театърът

Анна разказва, че нейната голяма любов е бил театърът и първите й стъпки са били насочени към него. „Бях актриса в Габровския вариететен театър и първата ми диплома е от Школата за подготовка на режисьори на самодейни състави в Пловдив. След това получих предложение да пея в група „Трик”. Така в един момент се озовах да пея в Германия, Швейцария и Австрия. Точно тогава се случваха големите промени в България”.

Пристигането и установяването в Гърция

„Когато си на 20 – 21 години обикновено подбудите ти да напуснеш страната си не са икономически. В Гърция се озовах абсолютно случайно. Правех си документите, за да замина за Германия, но не ми хареса начинът, по който в онези смутни години се гледаше на младите жени. Това наистина ме обиди и след това съвсем случайно се озовах в един офис, където показах снимки от участията си в чужбина, както и една касета и получих предложение да дойда да пея в Гърция.

Дойдох след три дни, като абсолютна авантюристка и като че ли на инат реших да остана. Тогава в Гърция нямаше много неща, които да ми харесат. Първото нещо, което потърсих беше театър в Кавала, какъвто тогава нямаше. С първите спечелени пари дойдох в Атина, за да видя Акропола и се върнах. След няколко месеца реших, че пеенето в заведения не е моята орисия или поне не е нещо, което бих искала да правя завинаги и реших, че трябва да следвам. Позамислих се да се насоча към театрално образование, но посещението ми на една постановка ме заблуди, че Гърция няма театър. Така се насочих към специалността „история и археология” в Солунския университет „Аристотел”. Не беше лесно. Същевременно пеех, за да се издържам”.

Учителката Анна

„Когато завърших, отнякъде чух, че търсят учители за преподаване на гръцки език като втори. Аз като филолог имах възможността да се кандидатирам за тази длъжност и така започнах работа в Интернационалната гимназия в Солун. Там работих три години с ученици, повечето от които произхождаха от съседни на нас държави”.

Когато учебният материал стига до изучаването на „Елена” на Еврипид, Анна решава да пренесе пиесата в комикс. „Така направихме този комикс, в който балончетата се изпълниха с реплики на български, арменски, руски, немски и английски език. Тази работа беше забелязана от директора по учебните въпроси на Американското земеделско училище, който по време на едно посещение на Интернационалната гимназия там просто ме попита дали не мога да му изпратя своята автобиография и да му се обадя”.

Малко след това Анна е назначена да преподава история в

Американското земеделско училище в Солун

„Може би мечтата за училище до голяма степен се покрива от него. Работя там вече от пет години. То е едно от най-старите учебни заведения в Солун. Създадено е през 1904 от д-р Джон Хенри Хаус, който е живял 30 години в България и е основал Американския колеж в Самоков . Историята на училището е тясно свързана с тази на г-жа Цилка и г-ца Стоун. Създадено е с мисионерска цел и гледайки снимките на първите ученици правя предположението, че те са вероятно деца на славянски семейства.