В Гърция в момента се рециклират само 20% от общия обем на отпадъците. В световен план от седем милиарда тона отпадъци на година, не се преработват 4,5 милиарда тона. “Не само замърсяваме земята, но губим огромно количество първични суровини”, каза Адамандиос Скордилис, който е главен секретар на Гръцката организация за рециклиране и говори на годишната конференция Corporate Waste & Recycling Conference.
Целта на Гърция е до 2020 да рециклира 30% от общия обем на отпадъците. Целите пред Европейския съюз като цяло обаче са по-амбициозни. След осем години Брюксел планира Европа да рециклира 50% от отделяните отпадъци.
Рециклирането не само дава възможност да се намалят разходите за първични суровини и енергия и помага за опазването на околната среда, но с годините се превръща в доходоносен бизнес. Оборотът на компаниите за преработка на отпадъчни материали надминава 50 милиарда евро и тенденцията е, че тази стойност ще продължи да расте.
Въпреки това рециклирането все още има някои недостатъци. Главният от тях е, че крайният продукт от преработени материали много често е с по-лошо качество, отколкото същият продукт от новопроизведен материал. Това е мнението на Андонис Мавропулос, който е изпълнителен директор на D-Waste.
Според него има няколко пречки пред подобряване качеството на продуктите, произведени от рециклирани материали. Това са смесването на материалите за преработка, неясният им произход и системата за проверка на качеството на рециклирания продукт.
Мавропулос представи метода Upcycling, който е подобрен вариант на рециклирането. Той включва в себе си както производството на краен продукт с по-високо качество от рециклирани материали, така и популяризиране на определена марка или фирма, чрез целенасочена корпоративна маркетингова стратегия.
Основната идея на Upcycling е да се използват само определен вид суровини от една марка, които са абсолютно еднакви, за да се направи нов продукт от хомогенен материал, а не хибрид от еднакви по вид, но различни по качество начални суровини. Например може в един контейнер за рециклиране да има само пластмасови отпадъци. Те обаче са с различен състав и качество и крайният продукт от тяхната обща преработка е хибрид, който може да няма качествата на новопроизведената пластмаса.
“Това е нов вид рециклиране с висока добавена стойност, който може да има своя марка или да поддържа марката на рециклираните материали”, заяви Андонис Мавропулос. Той даде пример с десертите в САЩ Clif Bars. Кампания на фирмата е включила потребителите да изпращат обратно опаковките на любимите си десерти, след което от новия рециклиран материал са били изработени спортни чанти по модел на дизайнерката Дона Каран.
С други думи Upcycling е процес, при който се ползват повторно продукти за еднократна употреба, като им се придава добавена стойност, прави ги полезни или просто естетически приятни. Upcycling работи в противовес на потребителската култура и насърчава хората да мислят за нови начини за използване на предметите, вместо да ги изхвърлят.
Upcycling е процес, при който се ползват повторно продукти за еднократна употреба, като им се придава добавена стойност, прави ги полезни или просто естетически приятни. Иновациите са движещата сила за предотвратяването на замърсяването на околната среда. Пример затова е развитието на новите технологии при битовата техника. Домашните перални на BOSH изработени през 2012 ползват 53% по-малко електроенергия и 35% по-малко вода в сравнение с тези през 2007. Новата генерация домакински уреди на компанията BОSH са спестили 1,9 милиарда киловата на потребителите, което се изразява в 3,9 милиарда тона кислороден двуокис по-малко в околната среда.
Всички специалисти на форума в Атина се съгласиха, че рециклирането и опазването на околната среда има три основни страни – потребители, производители и държавно управление.
В Гърция правителството планира да въведе такса за необработените производствени отпадъци. Мярката трябва да подейства като стимул за големи и малки производствени единици и индустриални предприятия да намалят вредните емисии и отпадъци, които отделят в резултат на производствения процес.
Таксата ще е първоначално 35 евро на един тон непреработени отпадъци с тенденция да се увеличи по-късно на 60 евро за тон необработени отпадъци. “Който замърсява, ще плаща. Това е основният принцип, на който ще действаме”, заяви Адамандиос Скордилис.
Според Скордилис, за да се повиши процента на преработваните отпадъци, трябва да има не само промяна в начина на производство, но и в начина на мислене на потребителите. Затова трябва да се повиши информираността на гражданите за качеството и състава на продуктите, както и за последствията от неправилно управление на отпадъчния материал.
Никоас Мандуфас, който е главен секретар по темите на управлението на отпадъците като публично-частни сътрудничества към министерството на развитието, конкуренцията и инфраструктурата обяви, че в момента има 11 публични търгове за центрове за рециклиране и управление на отпадъците. Договорите за концесия ще се са за 25 години, като държавата ще плаща на частния концесионер само при положение, че проектът се изпълнява по план и няма закъсняване в изпълнение на различните етапи. Проектите ще бъдат 50% финансирани от европейски средства и 50% от частната инвестиция на предприемача, който е спечелил публичния търг.
От министерството поощряват предприемачи от различни производителни сектори да потърсят финансиране от помощния фонд Jessica на Европейската банка за инвестиции. Той отпуска преференциални кредити на предприемачи, които искат да подобрят ефективността на производствения си процес, като оптимизират системите за електричество или да направят еко подобрения.