Галерия

1

Накрая – инфраструктурата. В Гърция в университетите всяка специалност има свои собствени аудитории и ако не се използват от факултета, остават празни. Ако си ги делят няколко специалности и аудиториите са пълни със студенти от сутрин до вечер, ще бъдат необходими по-малко аудитории, по-малко сгради и по-малко пари, за да се предават лекции. Например Факултетът по физика има лаборатория по физика, която е само за студентите по физика, но и Факултетът по химия също има час по физика и тогава си правят собствена лаборатория, която не използват твърде много. Но двата факултета биха могли да използват една и съща лаборатория.

В Гърция съществува феноменът на „вечните студенти” – откъде идва проблемът и какво означава да си вечен студент?

През 1983 г. беше приет един закон, според който не е задължително да се ходи на лекции, за да не се притискат студентите. Свободата на университета е свободата на мисълта, на схващанията, но в Гърция това е криво разбрано. Така че е необходима рационализация на изискванията и задълженията на студентите. Аз съм завършил в Англия и ако имах отсъствия от 51% от лекциите, дори да съм си взел изпитите, не можех да премина. Защото преподавателите там вярват, че ако нямаш пряк досег със средата, а учиш само по памет и после се явяваш на изпит, няма смисъл - после забравяш всичко. Докато ако ходиш на лекции, слушаш преподавателя, може да не си съгласен с него и да влезете в диалог, след това обсъждаш казаното с останалите студенти и така процесът на учене е активен, а не - пасивен.

Това са изводите от нашите доклади, от това което видяхме. Бяха извършени пет пилотни проучвания през ноември 2008, след това спряха парите и започнахме пак от пролетта.

Имаше доста студентски протести през 2005 г. срещу закона, с който беше учередена вашата служба и започнаха да се правят оценките на университетите. Защо?

От невежество. Не знаеха какво означава да правиш оценка – парите идваха от парвителството, казваш – от толкова има нужда и министерството ги отпуска, без да има никаква критика. В повечето случаи реакциите срещу оценката са политически насочени.

Какво означава, че ще влязатт частни капитали в университетите?

Не знам какво означава. Университетите по цял свят гледат откъде да намерят пари, за да се занимават с изследвания. Ако университетът иска да се преподава странен предмет, в Америка даден щат казва – имаш академична свобода, отиди в някоя фондация и поискай субсидия. Университетът може да се създаде с частни капитали и да бъде или с цел печалба или с нестопанска цел, както са в Америка. Архитектурният Факултет в Лондон съществува от 1832 и се поддържа от Съюза на архитектите. Харвард, Масачузетския технологически институт – те са частни и с нестопанска цел. Всичко, каквото изкара университетът отива за проучвания и за услуги за студентите. В Кипър също е така, но въпреки че за тези добри университети се плащат такси, в Кипър държавата дава парите на добрите студенти, за да си плащат обучението. Университети, които да са добри и да имат за цел печалбата - няма никъде.

Тези, които говорят за приватизация, го казват може би, защото деканът ще бъде избиран от настойничеството. Но така деканите имат отговорности, защото сега търсят отговорност от държавата и правителството, че не им се дават пари, но в момента те нямат отговорности. Досега университетите казваха, че имат нужда от един преподавател, държавата одобряваше и завинаги започва да плаща за тази позиция. Така излиза и цената за един студент. Да обясня нещо – да кажем, че всеки студент трябва да вземе шест предмети на семестър. Но един студент ще вземе три предмети, втори - ще вземе два, а трети – един и всеки един прави каквото си иска. Тези шест предмети са равни на един студент, който следва на пълно „работно време”. Американците и западноевропейците изчисляват, че цената за един студент на пълен работен ден е примерно 10 000 евро и дава на университетите по толкова за всеки един. Това означава, че университетът може да има 10 000 студенти, но само 5 000 са на пълен работен ден. А сега са открили един алгоритъм и казват – Атинският университет има 50 000 студенти, Солунският има 70 000, останалите имат по 5000 – 10 000 и събират, но не всички студенти ходят на лекции. Това е все едно да построиш болница с 1000 кревати и да отиват едва 100 пациенти. Капацитетът на университетите е 50 000 всяка година – на практика се записват 50 или 60 000, но ходят само 10 000. Има повече преподаватели от необходимото за тези, които посещават лекции, останалите, които не посещават могат да попълнят един тест на компютъра си. Плаща се ток за полупразни зали, плащат се чистачки, пръскат се пари, за да функционират. Това е проблемът с вечните студенти, защото ако не се яви на изпит, получава чертичка, а не нула. Трябва да се приложи системата, че например да има възможност да се явява само два пъти на един и същи изпит.

Аз не мога да си представя някой, който да го устройва да е вечен студент...

Ако родителите му са глупави и плащат. Разглезват си децата. Има и студенти, които работят, но в тези случаи – те се дипломират. Грешката в Гърция е, че преди време е било наблегнато твърде много на висшето образование, а професиите са били пренебрегнати. Да станеш добър строител, добър водопроводчик, добър рибар, добър техник – има толкова професии и защо да притискаш едно дете с живец да учи и след това да стане служител в някоя банка или в държавната администрация?! Тук в Гърция всички искат да станат учени. Няма смисъл толкова хора да стават висшисти – 600 000 души са заедно с тези, които не са завършили. Германия има 1 млн. студенти, а са 85 млн. жители.