Галерия

1

Когато приключи годината на базата на докладите, ние правим един общ, който го пращаме в парламента в министерство на образованието, така че министерството знае първите изводи и поради тази причина иска да направи една промяна в системата, да се подобри. Нашата роля е консултантска.

Имаше свиване на бюджета на университетите и на изследователските центрове. Това на какво ще повлияе най-вече?

Да, в момента има големи орязвания, защото финансите на държавата са зле. Когато няма пари, се принуждаваш да си по-пестелив, да имаш по-добър мениджмънт. Това са очакванията.

Ще има ли сливания на полувисши и висши училища?

Така си го представя министерството, но не там е проблемът. Въпросът е, че са много разпръснати. Първо, необходими ли са четиридесет на брой? Има университети като Харокопио, които имат 500-1000 души студенти и други като Солунския, който е огромен. Има университети като Критския, които са разпръстнати на сто места.

Но това не действа ли благотворно за местното общество?

Отварят се повече кебапчийници, кафенета и се дават стаи под наем.

Но пък студентите имат условия, за да се занимават със следването си – близо са до природата, нямат твърде много странични неща, с които да се занимават, имат нови бази...

А вие виждали ли сте студенти, които да не се занимават с други неща? Не, не е така, защото не могат да имат библиотека като тази на централния университет, второ – това не са студенти от същия район. Ако бяха от същия район, щеше да е различно. Един студент от Крит, за да стигне до Тракия, трябва да плаща билети за транспорт, за да пътува и да се вижда с родителите си, ще си наеме стая и ако семейният бюджет е нисък – е трудно, яде навън – пак плаща. Някои имат безплатни купони, но като цяло има разходи. Единственото нещо, от което се облагодетелства местното общество са кебапчийниците, кафенетата и стаите под наем, но това не е икономика. Взимаш парите от единия грък и ги даваш на другия. Ако тези студенти – разглезените, работят и събират маслини или плодове и си изкарват джобните пари, както правят студентите от Западна Европа, ще помогнат и на местното общество. Но условието е да са от същия район – Тракийският университет да събере студентите от района, Македонският университет - също, Тесалийският университет - също.

Какви са тенденциите във висшето образование?

Според Европейската комисия и развитията по света ако завършиш фармацевт, не означава, че цял живот ще правиш това. И сега може да следваш нещо, а пък утре да вършиш нещо друго. Тенденцията в момента в Европа е, че всеки може да смени работа 4-5 пъти, което означава, че може да смениш типа работа. Може да си химически инженер и да работиш в завод като директор на продукция, но се маха директорът на предприятието и казват, че ще те направят теб шеф. Така че ти е необходимо да имаш познания по мениджмънт, а не технически. В момента не може да имаш конкретни професии.

Логиката на схемата 3+2+3 (три години за бакалавърска степен, две години за магистратура и три години за докторат), приета в Болоня е бързо да получаваш основни познания в една насока. Това означава, че дипломите не могат да са специализирани, така че университетите трябва да предлагат една диплома с по-общи познания. Например, за да получиш бакалавърска диплома по икономически науки да се учи малко администрация, малко икономика, малко реклама. Така че като завършиш, ще решиш дали искаш да станеш икономист и да направиш магистратура. Дипломите, които имаме в Гърция са много специализирани, така че трябва да се ограничат бакалавърските степени и да се увеличат специализациите – магистратурите.