Галерия

1

Екип на GRReporter
     Сред зеленината на площад Египет в центъра на Атина и под звуците на българския химн 31 първокласници прекрачиха за първи път прага на  българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий”. Пред очите на над сто български семейства, учители и официални гости за десета поредна година сградата на българското знание отвори врати, за да приеме официално своите възпитаници.
  „Да ни е честита, успешна и ползотворна юбилейната 10-та учебна година! За пореден път дружество „Будители” доказа, че образованието и запазването на българската култура и дух е най-важният приоритет в неговата дейност. Обхващането на 200 деца и приютяването им в дома на българското знание е сигурен показател за професионализма проявяван от страна на учителския колектив, а приемането на наши възпитаници във висши учебни заведения в България е белег за отлични знания”  – отбеляза директорката на училището Даниела Тодорова.
  Официални гости на събитието бяха Aтанасиос Зирганос – юридически съветник на дружество „Будители”, Николина  Кадийска – собственик на вестник „България днес”, Мариана Петрова, първи секретар към посолството на България, която отправи своите сърдечни пожелания и напътствия за успехи към ученици и учители и поздрави събралата се българска общност  с националния празник – Деня на независимостта.
  Обяснимо най-развълнувани от всички бяха малките първокласници, които заедно със своята учителка Лили Лазарова показаха с добре заучените песни и стихотворения, посветени на България и на първия учебен ден. Най-мънички – но не и по дух – те гордо вдигнаха поверения им Ключ на знанието и заявиха, че „ никак не е лесно да си първолак”.
  Тържествено проехтя и училищният звънец в ръцете на Симона Пенева от 12 клас, която призова малчуганите да заемат своите места в класната стая. Последваха традиционното изливане на менче с вода – за късмет, посрещането с питка и мед, а преминаването през венеца-шестица предизвика истински фурор и вълнуващи емоции сред родители и ученици, защото всеки един от тях очаква с трепет най-високата оценка за себе си и за своето дете.
  А оценката е една – веднъж избрали детето да се образова и на майчиния, български език – българската общност в Гърция декларира стремежа си да запази  традициите и културата си. 

За десет години организиран обществен живот българите успяват да открият шест средища на българското образование на територията на Гърция. По официални данни на Министерството на образованието и науката в тях се обучават около 520 деца като всяка година този брой расте. Независимо от трудностите пред които са изправени: плащането на наема на помещения; липса на методи за обхващане на по-голям процент български деца; законовите неуредици в България; подкрепящата роля на посолство или консолство – българските училища в Гърция работят за опазването на националната идентичност.
  През септември всички  български неделни училища отвориха врати за своите възпитаници.
  Училище „Захари Стоянов” в Патра започва нормални учебни часове на 28 септември. „Поради малкия брой ученици се прилага индивидуален подход при обучение, съобразен с нуждите и способностите на всяко дете” – уточни училищният ръководител  Даниела Сула. „Но нашето малко училище е нашата малка България , която оживява в стиховете, в съчиненията и песните, в историята за нейните владетели, в рисунките и народните танци”, допълва тя.
   Гръцко-българското сдружение за култура също отвори вратите на своите две училища в Атина и в село Герани на остров Крит. От страниците на Фейсбук научаваме за начало на учебната година и във второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски”.
  

През 2008 отваря врати  училището към Атонската обител „Св.вмчк Георги Зограф” в Солун, което се радва на подкрепата на Зографския манастир, а обучаваните в него деца днес са повече от 70.
  Непрекъснато увеличаващият се брой на българските училища в чужбина показва, че когато се напрегнат всички сили, дори една икономически слаба нация има възможност да осъществява своите идеали. Създаването на центрове по родолюбие във всички краища по света са примери с историческо значение за бъдещото на българската нация в епохата на глобализация.