Галерия

2

1

Как икономическата криза се отразява на гръцките инвестици в България. Има ли български инвестиции в Гърция. Как може да се подобри бизнес-климатът между двете съседни страни и какви са шансовете на гърците да останат в еврозоната. По тези въпроси разговаряме с Минко Герджиков, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България. Съветът съществува от 5 години и обединява около 200 гръцки компании, инвестирали в България.
Интервю на Мария Спасова.
Господин Герджиков, как кризата се отразява на гръцките инвестиции в България?

До края на 2011 година гръцките инвестиции в България са 2,8 милиарда евро, което прави Гърция третия най-голям инвеститор след Австрия и Холандия. Но за първи път за последните години, това се повтаря и през 2011, и през 2012 обемът на постъпилите средства от гръцките инвестиции и обемът на изтеглените средства от гръцките инвестиции е негативен. Т.е. постъпват по-малко пари, отколкото се изтеглят. И това е нов момент. Най-много средства през последните години са изтеглени от Interliz, това е лизинговото дружество на Националната банка на Гърция и от Cosmo-България, това е фирмата на Cosmote. За Interliz сумата е 145 милиона евро, а за Cosmo-България 64 милиона евро. През 2009 обемът на гръцките инвестиции беше 8,9 на сто от общия обем инвестиции, сега той е 7,7 на сто. Т.е. виждаме, че за две години обемът на гръцките инвестиции започва да намалява. Не говорим за оттегляне, а за връщане на средства към фирмите-майки. Досега тенденцията беше, че фирмите-майки в Гърция инвестираха в България и всяка година се увеличаваше обемът на гръцките инвестиции.

Очаквате ли оттегляне на гръцки компании от България?

Това, което се забелязва е, че продължават да са активни и да увеличават макар и с малко инвестициите си тези фирми, които имат производствена дейност в България. Електрическата енергия, природният газ и работната сила в България са по-евтини, отколкото в Гърция. Данъчното законодателство е по-благоприятно.  Затова на голяма част от гръцките фирми им е изгодно да произвеждат в България, ако искат техните продукти да бъдат конкурентни както за района на Балканите, така и за експорт в Европейския съюз. Имам предвид, че в България имаме фирми, които владеят цели отрасли или са водещи в цели отрасли. Както например в стъкларската индустрия водеща е фирмата Юла-глас, която притежава заводите в София, Пловдив и Нови пазар. Над 75 процента от продукцията от тези три заводи се изнася. Същото може да се каже и за Стомана-Перник, която е собственост на Вио-Халко и която също изнася над 70 на сто от продукцията си. Същото важи и за Чипита, която работи в областта на хранително-вкусовата промишленост, непрекъснато разширява производството си и изнася продукцията си. Много успешна инвестиция са и циментовите заводи Титан, които притежават заводите в Плевен и Златна Панега.

В Гърция в момента тече преструктуриране на банковия сектор. Вече започна процедурата по продажбата на банка Емборики. Веднага след нея ще започне и процедурата по продажбата на банка Геники. Това са все банки, представени в България. Как например смяната на собственика им ще се отрази на българския пазар?

На българския пазар имаме пет гръцки банки, които с техните активи тук в размер на 18 милиарда лева представляват 23 на сто от активите на цялата българска банкова система. Фактът, че например банка Емборики е собственост на една от най-големите европейски банки Credit Agricole е добре за българския пазар. По принцип в България гръцките банки са стабилни, те са едни от най-активните, нямат проблеми с обслужването на клиетните. По никакъв начин гръцката криза не влияе негативно на гръцките банки в България. Те работят съгласно изискванията на българското законодателство, което е много строго. По време на голямата криза в България през 1996 ние закрихме 16 банки и оттогава надзорът е много строг. По-строг, отколкото в Европа и в Гърция.

Много малки гръцки фирми напоследък се регистрират в България, за да избегнат високите данъци. Това рефлектира ли върху създаването на нови работни места в България, полезно ли е за нашата страна?

Тези прехвърляния са със чисто фискална цел и няма как да създават нови работни места или да имат положително въздействие върху българската икономика. Единствено увеличават средствата, с които разполагат банките, защото местят и влоговете си тук. Иначе нямаме информация за някаква голяма гръцка компания, която да е преместила производството си в България. Ние сме в постоянна връзка с Агенцията за чуждестранни инвестиции и гръцките фирми, които са инвестирали в България над 5 милиона евро са около 200 и всички те са членове на Гръцкия бизнес съвет в България. През тази година големите инвестиции, които се реализират е един мол South Ring Mall и това е единствената по-значителна гръцка инвестиция. Тя започна преди две години. Новото е, че гръцки строителни фирми спечелиха търгове в България за строителството на магистрали. Това е Актор, който спечели търга за частта от магистралата, свързваща Солун със София от Сандански до границата. Терна пък спечели търга за изграждане на жп линията Пловдив-София в посока към границата с Турция.

А имате ли данни за българските инвестиции в Гърция?

Да, имаме, те са само 27 милиона евро и те са най-вече в недвижими имоти. Това е незначителна сума.

А как се развива сътрудничеството в туризма - това беше област, на която президентът Росен Плевнелиев акцентира по време на посещението си в Атина.

Гърция е традиционна туристическа дестинация за България. През 2011 един милион българи са я посетили, а 1 милион и 200 хиляди гърци са посетили България. Гърците са най-многобройната група туристи както по време на празници, така и за ски туризъм. По време на националните ни празници между 6 и 11 септември над 180 хиляди български автомобили са пресекли границата с Гърция.  

Вие познавате добре икономиките и на България, и на Гърция. От инвеститорска гледна точка кои са предимствата и недостатъците на всяка от тях?

Това се вижда от отраслите, в които инвестира Гърция. Това са банковата сфера, телекомуникациите, производството на метали, петролните продукти, стъкларската, циментовата, хранително-вкусовата  промишленост, недвижима собственост, компютри. Докато българите инвестират главно в недвижима собственост. Когато говорим за предимства, гърците идват тук, защото когато произвеждат тук техните продукти, те са конкурентни и могат да бъдат изнесени в Европейския съюз и на всички пазари. Причините, както вече казах са ниските цени на тока, газа, работната сила, ниските данъци и всичко това в една страна член на Европейския съюз. Т.е. законодателството ни е едно и също. Много благоприятна е и географската близост - за един час със самолет си от Атина в София, а пък от Солун до София е 300 километра. А икономическите предимства, които предлага България са несъмнени. Много гръцки фирми открито признават, че ако не си бяха изнесли производствата в България преди 10-15 години вече щяха да са фалирали. И се стигна дотам, че клоновете на фирмите в България и Румъния сега издържат гръцката майка.

Каква е прогнозата ви за Гърция? Ще успее ли да се задържи в еврозоната и да излезе от кризата?

Гърция винаги при трудни моменти е успявала да се мобилизира и да реши правилно на пръв поглед безнадеждни задачи. Тя трябва да направи това, което България направи през 1996 - смело да се проведат радикалните мерки в икономиката за съкращаване на разходите. Също така важно е да се намери формулата как гръцката индустрия да започне да произвежда и да изнася и така да акумулира средства, с които да се връщат взетите кредити. Ако тези неща се случат, Гърция ще излезе от кризата. Тя има големи предимства пред България - изградената инфраструктура, развитият туризъм, голям търговски флот. Ако тези предимства се използват умело, ще помогнат за излизането от кризата. Но българският опит показа, че без радикални мерки, това е невъзможно. През 1996 ние бяхме с огромен външен дълг, с 500% инфлация, с голяма безработица. И благодарение на това, че няколко правителства се осмелиха и приложиха мерките, които кредиторите бяха набелязали за България, излязохме от кризата. Сега сме стабилни и макар и бавно, напредваме. България има и още едно голямо предимство - всички сме се съгласили, че ще изразходваме толкова средства, колкото сме произвели и няма да теглим кредити. И въпреки че сега ни изкушават с изгодни кредити и с изявления, че няма да е проблем, ако увеличите малко дефицита, българските правителства не се подават. Макар и бавен, българският напредък е видим.