Галерия

6

5

4

3

2

1

В гористите планини на северна Гърция, сред проливния дъжд и гъстата мъгла, пред опасността от вълци и мечки, стотици хора търсят редки съкровища, въоръжени с нож, кошница и ... един справочник за гъбите. Диворастящите гъби, срещащи се на гръцка територия, са се превърнали в обект на желанието на тези страстни любители на гъбите, по причини, които не се ограничават само с гастрономичните удоволствия. Намирането, събирането и главно идентифицирането на всеки вид гъба, представлява самостоятелна цел и изисква посвещаване, което се среща обикновено у ловците на орхидеи или страстните колекционери. Предавайки от уста на уста традиционните знания на микологията, с практически справочници и отскоро чрез интернет, гъбарите се увеличават и множат. А през последното десетилетие са създали специализирани дружества в цялата страна, организират семинари, групови излети и международни празници на гъбата!

Възраждането на този странен „спорт“ започва преди близо две десетилетия, благодарение на Йоргос Константинидис, страстен любител гъбар, който като превежда чужди книги навлиза в микологията и решава да издаде достъпни справочници, които да запознаят гърците със видовете гъби, които се срещат в страната.

«Макар че древните гърци са били навлезли дълбоко в тази тематика и всички термини от микологията са гръцки (самият корен на думата "микис" – гъба – произлиза от древна Микена), това знание е било изгубено в продължение на векове. През 1993 г. се опитах да го възродя с плахи стъпки, като издадох първите брошури-справочници», разказва пред вестник „Вима“ Йоргос Константинидис.

Гъбарството се разпространява

Следват и други брошури, както и 6 книги с информация за гъбите, които постепенно придобиват популярност и привличат стотици жители от северна Гърция към „спорта“ събиране на гъби. «Това, което направих всъщност е едно системно класифициране, т. е. идентифициране на гъбите и разпределението им по видове, родове, семейства. Това е една опростена микология с подробни описания, написана на достъпен за всички език. Това знание даде на любителите гъбари сигурност срещу ужасния страх от отровната гъба. И след десетилетия те решиха да излязат от гостната си и да отидат в гората, за да търсят гъби», казва Константинидис.

През 1999 г. е учредено първото Дружество на Гъбарите в Западна Македония, а с течение на времето са създадени още 8 в Гърция и Кипър. Гъбарите организират празници на гъбата, които събират 20.000 гости от целия свят, а те от своя страна редовно пътуват до Европа, където участват в конгреси и научни изследвания.

В откриване на скритите видове

За обикновените хора в северна Гърция брошурите са нещо като „прозорец“, за да опознаят от начало сортовете, които се срещат там. «Тъй като съм израстнал в Гревена, познавах само два вида гъби, овчата прахан и сърнелата. Всички останали видове наричахме "зурломартара" и селяните в действителност се страхуваха от тях, именно защото не ги познаваха. Не пипахме нищо, защото всяка гъба можеше да е отровна! Разбира се, всички знаехме, че ако докоснеш дори малко ножа си до отровна гъба, вредните вещества се пренасят върху всичко, което влезе в контакт с ножа. Когато излизаш в гората обаче, имаш само един нож. Ако отрежеш дори и една "грешна" гъба, отравяш всички гъби, които ще отрежеш впоследствие», разказва пенсионираният полицай Йоргос Бацилас.

Както разказва той, с практическия справочник в ръка започнал да разпознава ядливите и отровните гъби, като успял да се наслади и на множество нови различни гъби без да се страхува. Въпреки това човек не може да бъде абсолютно сигурен, особено когато прави първите си крачки. Затова опитните гъбари предлагат безплатно online идентифициране на гъби на онези, които се безпокоят за последната си придобивка и изпратят съответната снимка на www.manitari.gr.

Дъжд, гора, вълци и мечки

Οпасността от отравяне не е единствената в този рисков „спорт“. «Излизаме в гората, обикновено при лошо време, в условия на дъжд и мъгла. Влизаме навътре в гората, за да намерим по-редки видове. Стахуваме се заради вълци и мечки, мълнии и падане на дървета. Въпреки всичко това продължаваме. В същото време трябва да внимаваме как ще отрежем гъбите и ще ги съхраним в кошничката, така че да „дишат“, но и да не се намокрят. После ги почистваме с една четчица», разказва София Бацила, като описва «ритуала», в който е била посветена от баща си още като момиче. «И това е най-малкото. Има хора, които търсят редки трюфели със специално обучени кучета или други, които хвърлят бомбички, за да изплашат мечките и да проникнат в труднодостъпни места на гората. Гъбарството може да се превърне в истинска мания», подчертава София.

Стотици рецепти