Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Вместо да се опитат да го потушат, европейските лидери наляха масло в гръцкия огън

06 Април 2011 / 00:04:15  Виктория Миндова
9033 прочитания

Янис Варуфакис е професор по икономически теория в Атинския Университет. Той разви за читателите на GRReporter своята гледна точка за събитията в динамично развиващият се икономически живот на Гърция и направи оценка на досега постигнатото в контекста на финансовата криза. Варуфакис е привърженик на идеята, че по-ниските данъци ще донесат по-голям приход в държавната хазна и подкрепя намаляването на корпоративния данък на 15 на сто. Той смята, че Меморандумът за финансова помощ е погрешната пътека, по която правителството на Георгиос Папандреу е тръгнало, но е категоричен, че при всички случаи средиземноморската страна трябва да си остане в рамките на еврозоната.  

След срещата на върха в края на март тази година бяха приети две важни предложения за Гърция – при случай на нужда да може се обърне към Европейския постоянен механизъм за стабилност, както и удължаване на срока за изплащане на финансовата помощ от 110 милиарда евро и то с по-ниски лихви. Много икономисти не споделят мнението, че това не е една голяма победа за Гърция, а очаквано развитие. Вие как оценявате тези решения?

Това бе сензационен провал на Европейския съюз. Тази решения като цяло не са нищо повече от продължение на една повтаряема грешка вече от една година.

Какво имате предвид?

Представете си, че еврозоната е сграда, която бе засегната от сериозен земетръс, както можем да определим световната икономическа криза през 2008. Сградата или еврозоната не бе построена по начин, който да издържи този катаклизъм и започна да пропада. Първо бяха засегнати по-слабите места като Гърция, но след това проблемите започнаха да се предават и към други части. Това е една засилваща се криза, която започва да емигрира от сектор в сектор. Започна от банковия сектор в Европа, прехвърли се към външния дълг на Гърция, след това стигна банковата система на Ирландия, а в последствие и към външния дълг на Ирландия.

Извинете, но Ирландия имаше собствен проблем с пазара на недвижимите имоти.

Вижте, проблемът на Ирландия е, че принадлежи към еврозоната. Кризата в еврозоната приема различна форма в различните държави. Ако Ирландия бе извън нея, не би имала проблем, същото важи например и за Испания. Когато валутата е заключена, но няма обща икономическа политика и не съществува както го наричам аз механизъм за рециклиране на излишъците вътре в тази система, организацията започва да се разпада. Това, което наблюдаваме в момента вече от една година е този проблем.

Ако разгледаме начина, по който Европа се опитва да се справи с настоящия проблем вече от година, ще видим абсолютна липса на логика. От една страна имаме банкови системи, които са на ръба на банкрута.

В Гърция ли имате предвид?

Не, в цяла Европа.

Но да се върнем на резултатите от Срещата на върха. Там се приеха решения, които са продължение на една безсмислена политика. Това е политика, която не взима предвид реалните причини за проблема. Кризата се прие като една обикновена дългова криза и поради тази причина дадоха финансова помощ, срещу която обаче поискаха въвеждането на фискална консолидация и много строги икономически мерки.

Както разбирам Вие сте против цялата логика на Меморандума и финансовата помощ, така ли?

Смятам, че не трябваше Европа да настоява да се наложи това решение. Основно защото направи лошо за самата себе си. В момента Европа е в криза, която само се увеличава, защото наложи на Гърция Меморандума.

Основен проблем е, че имаме  банкова система, която действа като черна дупка. Банките в Европа са в паника, основно защото портфейлите им са пълни с токсични деривати от частния сектор и държавните облигации на страните от периферията на еврозоната, които са реално безполезни.

Ако в момента се направи един сериозен стрес-тест, какъвто прилага финансовият секретар Тимъти Гайтнър в САЩ, а не като този, който се провежда в момента в Европа, почти всички европейски банки ще излязат фалирали. Проблемът е, че имат активи, които нямат реална стойност. Ако излязат на пазара, за да ги продадат – няма да могат. Това води до страх и ако една банка трябва да даде по-сериозен кредит на друга, няма да го направи. Значи не може да се разчита на сериозно междубанково кредитиране. Всички живеят от Европейската централна банка. Принципно би трябвало всички банки да издават допълнителни гаранции, за да се кредитират от нея. Банките обаче нямат на разположение сериозни гаранции и дават каквото намерят, а ЕЦБ няма какво да направи и ги приема. Вземете например пак Ирландия. Европейската централна банка е дала помощ за ирландската банкова система 140 милиарда евро до момента, а техният Меморандум за помощ е за 100 милиарда евро.

Затова ви казвам, че европейската банкова система е черна дупка. Тази дупка е резултат от токсичните деривати от кризата през 2008. От там произтича и проблемът на Ирландия, Испания и Германия. Трябва да отбележим, че Испания и Ирландия имаха проблеми и с пазара на недвижими имоти, които бяха раздали огромни кредити за големи проекти и балона се спука.

Да се върнем на Гърция.

В Гърция проблемът е познат. Банките нямаха токсични инвестиции, но имаха много държавни облигации. Когато ликвидността изчезна след последната световна финансова криза се загубиха много от токсичните финансови продукти, спаднаха цените на недвижимите имоти и една сериозна част от капитала замина за Ню Йорк. Когато имаме световна криза, капиталът винаги емигрира към долара. Затова и стойността на долара се повиши през 2008, въпреки че кризата започна от САЩ. Европа се озова в средата на кризата с ликвидността и Европейската централна банка се опита някак си да покрие този проблем. Когато кризата удари и Дубай, тогава агенциите за кредитен рейтинг се панираха. Те не бяха предвидили нито токсичните облигации, нито кризата с недвижимите имоти в Испания и Ирландия и т.н.

В случая на Дубай обаче проблемът моментално се превърна от проблем на пазара на недвижими имоти в криза на държавното кредитиране. И тогава започнаха да гледат много по-надълбоко и да търсят кой външен дълг може да се окаже проблем в последствие. Така намериха и Гърция, която винаги е била на границата на нормите. Започнаха да я сочат с пръст и то защото вече се бяха панирали и да покажат, че все пак вършат работа. В резултат на това спредовете на гръцките държавни облигации стигнаха фантастични нива, страната не може да се финансира и фалира. И се връщаме на основния въпрос – една страна от еврозоната започва да гори, образно казано. Какво правят европейските лидери, за да загасят този пожар? Хвърлят бензин, а не вода.

Какво имате предвид?

Отиват при една реално фалирала държава и й дават още заеми. Искат пари от немските данъкоплатци, за да ги дадат на Гърция, Ирландия и т.н. И вместо да им отпуснат средствата, за да се затопли икономическият климат и да се повишат приходите в бюджета от данъци, им налагат да ги дадат на банките или да си платят стари дългове. В същото време условие тези страни да получат „помощта” е, че трябва да наложат толкова строги мерки, че да се намали БВП, което ги прави още по-изпаднали от преди.

С други думи всички пари раздадени под формата на помощ, подобна на гръцката са загубена енергия, защото попадат в черните дупки, за които говорехме преди. Банките по този начин, обаче не си оправят проблемите с тази помощ и кризата се разраства от държава към държава. Затова смятам, че този тип кредитиране е все едно да гасиш пожар с бензин.

Разбирам логиката Ви, но какво би означавало в момента държавата да остави една гръцка банка да фалира? Какви биха били последствията според Вас и какви алтернативи има пред нас?

Катастрофални и то за цялата европейска банкова система. Алтернативи има, но няма политическа воля. Решението на този пъзел иска няколко стъпки. Първото е, че когато имаме два проблема като кризата с външния дълг и оцеляването на банките , те трябва да се ударят едновременно. Това в момента не се случва при нас. Управниците искат да решат проблема с външния дълг, като пренебрегват банките и кредитират фалирали страни, а по този начин проблемът само се измества.

За да започнем от някъде, трябва да видим какви резултати искаме да постигнем. Искаме да намалим външният дълг? Това няма да стане като заемаме още средства. Той няма да се намали със съкращения в държавния сектор, защото тези съкращения намаляват и приходите от данъци, поради създалата се рецесия. Ще намалим кредита като се обърнем към Европейската централна банка, която се кредитира на много по-ниски нива от тези на държавните облигации.

За да го обясним по-лесно ще ви дам пример от живота. Ако днес млада двойка реши да тегли заем, но банката не ги познава, би им дала кредит с 10 на сто лихва. Ако родителите обаче на един от двамата са клиенти на тази банка от дълги години и тя им има доверие поради доброто сътрудничество, ще отпусне кредита с много по-ниска лихва, например три процента. След това младата двойка може да ползва ниско лихвения заем и поема задължението да изплаща вноските по него.

В този контекст си представете, че в ролята на родителите влиза Европейската централна банка, която се кредитира на много добри цени. Тя би могла да продаде еврооблигации на международните пазари, за които няма да получи лихва над 2,5 на сто. По този начин законния външен дълг на Гърция, който за еврозоната е 60% от БВП да бъдат прехвърлени към Европейската централна банка. Останалият обем от дълга остава Гърция сама да се справя с него, но в рамките на 60% има възможност за евтино кредитиране. Когато дойде време за падежа Гърция и ЕЦБ сами си оправят сметките.

В същото време идва въпросът с Европейския фонд за финансова стабилност, който вместо да дава пари на проблемните държави, да започне да подпомага банковата система в Европа. Да провери например Дойче банк или която и да е европейска банка, какъв капитал иска, за да престане да бъде черна дупка. Тази сума общо не е повече от един билион евро. Не е нужно да ги дава безвъзмездно, а в замяна на акции и когато кризата отмине да ги продаде и по този начин фонда за стабилност няма да струва нищо на общността.

 Какво спира европейските лидери да обсъдят подобно система за финансиране на страните от еврозоната?

Една от причините е политическа. Ако някой от евролидерите или банкерите излезе с подобно предложение публично сам, то спредовете на съответната държава ще се изстрелят в небето или акциите на съответната банка ще паднат драматично. Подобно решение може да бъде взето единствено с общо съгласие. Това в момента не е възможно, защото нямаме необходимата лидерска воля.

Втората причина е също важна. Ако подобно решение се вземе, Германия губи правото си да напусне еврозоната. Гърция, която е с дефицит не може да излезе от валутния съюз, дори и да иска. Германия обаче може.

Германия е жертвала много за еврото. Защо смятате, че би искала да напусне съюза?

Не смятам, че иска, но това не означава, че не може. Ако Испания изпадне във финансов колапс смятам, че Германия ще обмисли много сериозно напускането й на еврозоната. И докато всички останали страни знаят, че Германия има тази опция, колкото и нежелана да е тя, дава голям коз в ръцете на канцлера Меркел. Страни със стабилни икономики като Австрия, Германия, Холандия и Дания имат възможност да се оттеглят, ако видят, че нещата започват да стават много тежки. Ако влезе плана в действие, който обсъдихме за еврооблигациите и Европейската централна банка, Германия не може да напусне повече съюза. Сякаш Калифорния да реши да напусне САЩ. Без значение дали иска или не, тя не може да напусне Щатите, защото федералният дълг е общ и не може да се изчисли, колко е делът на този конкретен щат от общия дълг.

Смятате ли, че реформите в държавния сектор са правилни, при положение, че безработицата и повечето трудности бяха натоварени на гърба на частния сектор?

Гръцката държава е крайно неефективна в сравнение с други страни. Друг проблем са приходите. Те са много по-малки от очакваното. Ако обаче разходите се отнесат като процент от БВП, то ще забележим че няма голяма разлика в сравнение със същия показател в Обединеното кралство или Франция.

Затова смятам, че основният проблем на Гърция е свързан с приходите и лошото управление на публичния сектор, а не с разходите на държавната администрация.  Друг фактор, който допринася за тази празнина в приходите е, че богатите в Гърция не плащат данъци или поне значителна част от тях. Ако видим данъчните декларации на гърците колко са богатите в страната, ще излезе, че такива почти няма. Ако обаче се огледаме около нас, ще видим много заможни хора. Значи намират начин да не плащат данъци – нещо, което обикновените хора на заплата няма как да направят. Той ще не ще винаги плаща.

По отношение на държавния сектор искам да подчертая, че във всички страни в света държавните служители са на постоянна длъжност. Винаги, когато има криза частният сектор е този, който понася по-тежкия удар на безработицата.

Над 800 хиляди държавни чиновници в тесния публичен сектор не е ли голям брой за държава като Гърция? А както се знае и заплатите им не са малки.

Не, не смятам, че е така. Ако погледнете статистиките за средната работна сила в други европейски страни заета в държавния сектор, ще видите, че се движи в рамките между 20%-28% от общо работещите във всяка страна. По отношение на заплатите мога да кажа, че всъщност са ниски в сравнение със средно приетото за страните от еврозоната. Разбира се, това се свързва и с производителността на публичния сектор. С две думи проблемът на гръцкия публичен сектор не е обемът, а че има ниски приходи и не е производителен.

Решението да се съкращават държавни служители, за да се намалят разходите в бюджета е погрешно, защото кризата представлява свободно падане. Тук не действа принципът ако губи единият, ще спечели другият или в случая, ако губи държавният сектор, ще спечели частния. Тук става въпрос, че колкото повече губят едните, толкова повече губят и другите.

В този смисъл ако днес уволним 200 хиляди души от публичния сектор, това няма да има никакво положително отражение върху частния. Точно обратното и то защото държавите не са като предприятията.  БВП продукт е създаден от публични и частни разходи. В период на рецесия, когато се намалят частните инвестиции, да намалиш и държавните е катастрофално. Периодът, в който трябва да се намали държания сектор не е периода на рецесия, а на икономически ръст. Първо трябва да се справим с кризата и след това да погледнем към реформи в държавния сектор.

На последната официална пресконференция на тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия обяви, че правителството ще извърши масова приватизация, от която ще акумулира 50 милиарда евро до 2015 година и с тях ще може да покрие част от външния си дълг. Реалистичен ли ви се струва този план и може ли да бъде изпълнен?

Смятам, че да се съберат толкова пари от приватизация е повече пожелателно  мислене, отколкото реалност. Не мисля, че Гърция разполага с толкова атрактивни активи, че да събере 50 милиарда евро. Освен това, съвсем скоро ще има преструктуриране на външния дълг, което е все едно сами да се окастрим (haircut). Имам предвид, че ако се стигне до там да продадем някакъв имот, за да си погасим част от външния дълг и след това обявим окастрянето му с 30% е направо глупаво. Не смятам , че трябва да се приватизира, когато всички говорят за някакъв вид преструктуриране на външния дълг. Освен това кризата притиска цената и рискуваме да продадем на безценица активи, които могат да се приватизират и по-късно, при по-добри условия.

Категории: ИкономикаПазари външен дълг банкова криза Янис Варуфакис Европейски съюз
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus