Галерия

1

Процесът на формиране и развитие на българската емигрантска общност в Гърция започва след началото на демократичните промени в България. С разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа след 1989 Гърция се превръща от „изпращаща” страна на имигранти в привлекателна дестинация за хиляди хора от Албания, България, Румъния, бившия СССР, Азия и Африка.
  В своето научно изследване „Съвременни миграционни групи в Гърция” етнологът от Българската Академия на Науките Таня Димитрова посочва причините, които изграждат миграционните нагласи сред хората в България и ускоряват миграционните вълни към южната ни съседка. Те са:
спадането на доходите и високата безработица в България,
сериозният икономически растеж, който бележи Гърция през 80-те години на XX век, който от своя страна е свързан с непрекъснатото разширяване на пазара на труда и търсенето на нискоквалифицирана работна ръка,
географската близост между двете страни, наличието на обща граница между тях,
някои наследени от миналото традиции на трудова мобилност.
   Новата българска емиграция към Гърция започва след 1991 като първоначално българите идват като сезонни работници, а след 1994 все повече остават на постоянна работа най-вече в северната част на страната.
    Следващата голяма емиграционна вълна, предизвикана от икономическата криза в България през 1997 е съпътствана от нарастване броя на българите-имигранти (120 хиляди), които се установяват както в континентална Гърция, така и по островите.
    Присъединяването на България към ЕС довежда до нов миграционен поток като по неофициални данни на гръцките власти от 2009 броят на пребиваващите в страната българи е около 200 хиляди души.
   По данни на Центъра за проучване на работната сила в Гърция две трети от българските граждани в страната са жени, които работят в  търговията, хотилиерството, като домашни помощници, а мъжете заемат работни места в областта на строителството, туризма и селското стопанство.
   С течение на времето една неголяма част от живеещите българи в южната ни съседка получават признание на дипломите си и работят по своите специалности – строителни инженери и техници, висш и среден персонал в областта на туризма, банковото и правното дело, здравеопазването, а онези, които имат нюх към промяната и са предприемчиви развиват и собствен бизнес.
   Независимо от нагласата, с която тръгват за Гърция, че престоят им ще е за кратък период от време, продължителността на пребиваването на българите варира от 3-4 до 18-19 години, а приемането на България за член на Европейския съюз дава възможност за обединяването на български семейства в Гърция, което довежда до разширяване на българската общност.
  Новопристигналите имигранти най-често търсят контакта с други българи, за да получат информация, която по-лесно би ги адаптирала към новата социална среда.  С натрупването на жизнен опит и капитал, българите започват да общуват и с представители на други имигрантски общности, които споделят същата ценностна система и начин на живот. Според Таня Димитрова контактът с различни културни идентичности и практики довежда до ситуации, които извеждат на преден план или подтискат изявата на определени белези на идентичността, до създаването на т. нар. „хибридни” или „транснационални” общности и култури.
 

В условията на емиграция чувството за наличие на границата между „ние” и „те” значително се изостря и спомага за изкристализирането на някои критерии, които изграждат и поддържат националната идентчност на имигрантите. За българските имигранти в Гърция, Таня Димитрова посочва, че езикът е белегът, които е натоварен с тази основна разграничителна функция. Като основен фактор за разграничаване на себе си и „своите”, „близките” от „другите” и „чуждите” сред българската общност в гръцката държава се наблюдават две успоредни тенденции. От една страна това е издигането му в култ като основен носител на българската национална идентичност, за което изключителна роля изиграват българските неделни училища (до настоящия момент те са 6). От друга страна се наблюдава и отрицателната тенденция на изоставяне на българския език от страна на израстващото в Гърция второ поколение, в полза на доминиращия (гръцки) език.
   За разлика от други имигрантски общности, които изповядват исляма фактът, че българските емигранти принадлежат към Източното православие играе роля за по-лесното им адаптиране към местното гръцко общество. И въпреки че голяма част от българите приемат гръцката църква за идентична с българската, в Атина е открита българска православна църква. Нейната задача е да се превърне в институция, която да играе важна роля в организирането и поддържането на социално-културния живот на българската общност.
   Наред с езика и религията, фолклорът също е един от показателите, които изграждат националната идентичност. Създаването на фолклорни групи и танцови състави към неделните училища служат за основа на обединение на българите в гръцката страна.
   В противовес на всеобщото твърдение, че българите не си помагат помежду си и че са  разединени, поддържането на контактите с членове на собствената общност е от изключително важно значение за живещите на територията на гръцката държава българи и то не само за разрешаването на всекидневни проблеми, но и за подържането на чувство  за социална принадлежност чрез съществуване в „своя собствена” група. Отговор на тази необходимост  са и средищата, организирани от самите българи като българските заведения, които функционират паралелно и като развлекателни центрове за обмен на информация и като инструмент, който създава чувството за прибиваване в „собствено” социално пространство. Обикновено на тези места се организират както общобългарски ( календарни и национални) празници, така и лични като рождени дни, кръщенета, сватби. По отношение на календарно-празничната система и остатъците от традиционно обредни елементи при българските емигранти, Таня Димитрова  е на мнение, че се наблюдава картина почти идентична с тази на българите, които не са мигрирали, но се забелязва все пак етноразличителната натовареност на някои празници, които биват отбелязвани като „традиционно” български. Като такива се възприемат Баба Марта, 8-ми март, а Трифон Зарезан през 2011 става повод за организиране на „общобългарски” събор в центъра на Атина.
  Наред със своите специфични културни традиции и език, българите в Гърция се дистанцират от местното мнозинство и чрез колективната памет на общото историческо минало, което повечето емигранти определят като „велико” – минало, което повдига духа и калява волята им в трудни миграционни моменти.
   Важна роля за опазване и поддържане на националната идентичност на българите в Гърция имат и създадените различни асоциации, сдружения и организации, чиито основни задачи са подчинени на нуждите на българите за по-бързото им интегриране в новата социална среда, опазване и съхранение на националното им самосъзнание и запознаване на гръцкото общество с българската култура.
   Една от първите форми на организиран обществен живот на българите в Гърция са и издаваните в Атина български вестници, които задоволяват читателските потребности на емигрантите с информация за събитията в света и гръцката държава.
   За динамичните процеси в българската общност през последните години свидетелстват и множеството форуми и страници в интернет-пространството, създадени от и за българските емигранти в Гърция.
   На базата на европейския си произход, на общата с гърците православна религия, на историческото минало и на членството на България в Европейския съюз, българите в Гърция изграждат представата за себе си, която ги поставя на морално по-високо ниво в обществото в сравнение с останалите имигрантски групи. Като доказателство за това служат и примерите на множество смесени бракове между български и гръцки граждани, което е по-рядко срещано явление при останалите общности. Самите бракове съдействат за приобщаване и привързаност на партньора към общността на „ другия” в личен, културен и икономически план.
  Като разглежда динамиката на миграционните движения от България към Гърция,   Таня Димитрова обобщава, че южната ни съседка се оказва една от най-достъпните и предпочитани възможности за миграция на българските граждани като доказателство затова е големият размер на формиралата се там българска общност. Същевременно икономическата криза, в която тя изпадна, политиката на икономии, предприета от гръцкото правителство и свиването на пазара на труда поставят нови неизвестни пред мобилността на българите и тяхната способност да се адаптират към променящите се икономически условия. До момента не се забелязва засилен процес на миграция обратно към България, което показва, че по-голямата част от българите са успели добре да се реализират на пазара на труда и въпреки свиването на гръцката икономика успяват да запазят позиции.