Галерия

1

Процесът на формиране и развитие на българската емигрантска общност в Гърция започва след началото на демократичните промени в България. С разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа след 1989 Гърция се превръща от „изпращаща” страна на имигранти в привлекателна дестинация за хиляди хора от Албания, България, Румъния, бившия СССР, Азия и Африка.
  В своето научно изследване „Съвременни миграционни групи в Гърция” етнологът от Българската Академия на Науките Таня Димитрова посочва причините, които изграждат миграционните нагласи сред хората в България и ускоряват миграционните вълни към южната ни съседка. Те са:
спадането на доходите и високата безработица в България,
сериозният икономически растеж, който бележи Гърция през 80-те години на XX век, който от своя страна е свързан с непрекъснатото разширяване на пазара на труда и търсенето на нискоквалифицирана работна ръка,
географската близост между двете страни, наличието на обща граница между тях,
някои наследени от миналото традиции на трудова мобилност.
   Новата българска емиграция към Гърция започва след 1991 като първоначално българите идват като сезонни работници, а след 1994 все повече остават на постоянна работа най-вече в северната част на страната.
    Следващата голяма емиграционна вълна, предизвикана от икономическата криза в България през 1997 е съпътствана от нарастване броя на българите-имигранти (120 хиляди), които се установяват както в континентална Гърция, така и по островите.
    Присъединяването на България към ЕС довежда до нов миграционен поток като по неофициални данни на гръцките власти от 2009 броят на пребиваващите в страната българи е около 200 хиляди души.
   По данни на Центъра за проучване на работната сила в Гърция две трети от българските граждани в страната са жени, които работят в  търговията, хотилиерството, като домашни помощници, а мъжете заемат работни места в областта на строителството, туризма и селското стопанство.
   С течение на времето една неголяма част от живеещите българи в южната ни съседка получават признание на дипломите си и работят по своите специалности – строителни инженери и техници, висш и среден персонал в областта на туризма, банковото и правното дело, здравеопазването, а онези, които имат нюх към промяната и са предприемчиви развиват и собствен бизнес.
   Независимо от нагласата, с която тръгват за Гърция, че престоят им ще е за кратък период от време, продължителността на пребиваването на българите варира от 3-4 до 18-19 години, а приемането на България за член на Европейския съюз дава възможност за обединяването на български семейства в Гърция, което довежда до разширяване на българската общност.
  Новопристигналите имигранти най-често търсят контакта с други българи, за да получат информация, която по-лесно би ги адаптирала към новата социална среда.  С натрупването на жизнен опит и капитал, българите започват да общуват и с представители на други имигрантски общности, които споделят същата ценностна система и начин на живот. Според Таня Димитрова контактът с различни културни идентичности и практики довежда до ситуации, които извеждат на преден план или подтискат изявата на определени белези на идентичността, до създаването на т. нар. „хибридни” или „транснационални” общности и култури.