Галерия

1

В първия работен ден от тази седмица банките в Кипър не отвориха. Техните клонове в Гърция също останаха затворени, въпреки обещанията на кипърското правителство, че във вторник 26 март тази година ще се възстанови дейността на финансовата система. След почти инфарктни преговори кредиторите и кипърското управление достигнаха до споразумение какви ще са основните рамки на финансовата помощ за островната страна. Детайли по договорката обаче не станаха известни. Това, което властите предадоха в общественото пространство е, че най-голямата кипърска банка Laiki Bank ще бъде затворена. Депозитите под 100 хиляди евро ще останат непокътнати, останалите ще бъдат чувствително окастрени. Здравата част от Laiki ще се слее с Bank of Cyprus, която също ще въведе такса за вложенията над 100 хиляди евро.

Според бившия лидер на Драси Стефанос Манос, президентът на Банката на Гърция Георгиос Провопулос трябва оттук нататък да дава доклад за състоянието на гръцката финансова система всяка седмица, за да не попадне средиземноморската страна в ситуацията на Кипър. Безпокойството за двете средиземноморски страни остава и много гърци се притесняват, че местната банкова система ще бъде повлечена от кипърските сътресения. GRReporter потърси експертното мнение на старшия преподавател по икономика в Cardiff Business School Михалис Ариру, който посочи, че опасностите за еврозоната не се крият токова в икономически план, колкото в обществено-политическото разделение между северна и южна Европа.

Има достигната договореност между кредиторите и правителството, а Европейската централна банка обяви, че няма да прекъсне ликвидността към кипърската финансова система. Защо Кипърските банки остават затворени?

За да отговорим на този въпрос трябва, да знаем подробности около споразумението на Кипър с кредиторите, които не са оповестени за широката общественост. Може да има и технически причини, поради които банките остават затворени. Една от тях е, че банковият персонал не е обучен как да действа и да обслужва клиентите в новите условия. 

Според мен банките не отвориха във вторник, защото още не са уточнени детайли по оздравителната програма за Кипър. Например не се знае още дали депозитите над 100 хиляди евро в Laiki Bank ще бъдат намалени с 30% или 40%. Още не са обявени важни подробности около споразумението и затова продължава да съществува сериозна насигурност. Когато оповестят всички параметри на спасителната програма, тогава банките ще могат да отворят за клиенти.

Как оценявате новото решение на кипърското правителство?

Крайният резултат за кипърската икономика след седмицата на промени е общо взето отрицателен, защото Кипър се затваря като активна дестинация за банковите услуги. Вторият вариант за спасението на кипърската икономика може да се каже, че е по-добър, защото няма да има окастряне на депозитите под 100 хилади евро, а в конкретни банки като Hellenic bank няма да има никакво намаляване на депозитите.

В сравнение с първия вариант на спасителната програма, втората договорка излиза по-скъпо. Въпреки това, разпределението на тежестта във втория вариант е в услуга на по-слабите финансово граждани. Дали това е по-добро или по-лошо от първоначалния план за Кипър зависи от гледната точка на всеки един по отделно.

Лично аз смятам, че е по-добре да няма окастряне на депозитите на по-голямата част от гражданите, така че каквото и да се предприеме оттук нататък, ще бъде прието по-лесно.

Банките ще останат затворени почти две седмици. Какво означава това за кипърската икономика?

Когато банките остават затворени за толкова дълго време е много трудно да се извършват сделки и транзакции, главно за предприятията. Още по-трудна е ситуацията като наближава края на месеца, когато е време за изплащане на заплатите. С други думи наблюдаваме сериозно разстройване на обществено-икономическия живот или извършването на business as usual.

При един подобен шок на пазара винаги се появява намаление на ликвидността и закъснения в плащанията. Нищо от това не е добро, но пред това, което очакваме да се случи, сегашната ситуация е само първа стъпка в икономическата цена, която трябва Кдипър да плати в процеса на оздравяване на местните банки.

Не изключвам възможността, когато отворят банките, хората да продължат да бъдат изключително неспокойни и масово да започнат да теглят спестяванията си. Затова сложиха и таван на движението на капитали.

Гръцките банки от своя страна също имат сериозни проблеми. Сега се наложи да поемат допълнителния товар и да погълнат кипърските клонове? Доколко устойчиво е тази формула за Гърция?

В Гърция банките станаха жертва на държавата. В Кипър е обратното – държавата стана жертва на банките. Laiki Bank дължи на Emergency Liquidity Assistance (ELA) девет милиарда евро. Кипърският БВП е около 15 милиарда евро. Това означава, че само една банка дължи на помощния механизъм сума равна на 60% от БВП на страната. В Гърция за рекапитализация на цялата банкова система се очаква да се използват около 30 милиарда евро. Тази сума е равна приблизително на 15% от БВП на Гърция.

Когато в Гърция спасението на банките иска допълнителни капитали равни на 15 на сто от местната икономика, а в Кипър сумата достига 60 на сто, за да се спаси само една банка, разбирате, че банкова криза в островната страна е на много по-сериозно ниво. Гръцките банки са много по-устойчиви от кипърските. Нямаме съмнение, че част от дълговете на Laiki Bank ще отидат в Пиреос, но това няма да е значителна част от “лошите” задължения. Пряко гръцката банкова система няма да се повлияе отрицателно от развитията в Кипър. Непряко не е изключено нестабилността в Кипър да придизвика сътресения и в Гърция, но това е тема на друг разговор.

В настоящия момент не смятам, че ще има прехвърляне на кипърската криза в Гърция. Тук така или иначе има други проблеми, които чакат своето решаване.

Да уточним – смятате ли, че парите отделени от помощния механизъм за рекапитализация на гръцката финансова система ще стигнат, след поглъщането на кипърските клонове в Гърция?

Не смятам, че ще има проблем. Доколкото е известно до момента Пиреос ще даде 1,5 милиарда евро, от които 750 милиона ще дойдат от кипърското правителство след като получи финансовата помощ от Европа на стойност 10 милиарда евро. Предполагам, че щом банка Пиреос е дала оферта за изкупуването на кипърските клонове в Гърция, то тя разполага с капитали за това. Не смятам, че в Гърция ще се създаде нов проблем в банковата система, както е в момента в Кипър.

Гърция вече се намира под силата на Меморандум за финансова помощ. Кредитните нужди на страната от помощно финансиране са задоволени до 2016. Не смята, че гръцката банкова система е заплашена, освен ако не се случи нещо изключително погрешно в програмата за оздравяване на гръцката икономика.

Има ли опасност Кипър да се върне към лирата?

Днес е първият ден след постигането на договореност между Европа и кипърското правителство и може да се каже, че това е ден-шок за гражданите. Логично е в тази ситуация да се разискват различните сценарии за развитието на кипърската финансова криза, между които е и връщането на лирата.

Ако трябва да погледнем по-трезво на развитията, връщането на националната валута би било много по-лошо, отколкото прилагането на която и да е програма за финансово оздравяване. Първо, защото с връщането на кипърската лира, икономиката на страната няма да спечели нищо. Това се доказва не само от икономическата теория, но и от опита на Исландия. През 2008 в Исландия се случи нещо подобно на ситуацията в Кипър в момента – страната имаше много голям банков сектор, който фалира. Разликата е, че Исландия имаше своя валута.

Северната страна остави трите най-големи банки да фалират. Държавата почна да печата пари, за да компенсира загубите на малките вложители. Не плати загубите на големите чуждестранни вложители, които в по-голямата си част бях британци и холандци. Освен това, направи сериозни ограничения в движението на капиталите, докато икономиката й се възстанови. Непосредствено след обявяването на фалит, Исландия изпадна в дълбока рецесия, а инфлацията скочи с 50%. В резултат на това хората, които имаха малки влогове в банките може и да не загубиха парите си, но те се обезцениха наполовина. След три много тежки години, Исландия се върна към положителния икономически ръст.

Исландският вариант в никакъв случай не смятам, че е по-добър, отколкото това, което се очаква да се развие в Кипър. Спасението на икономиката на средиземноморския остров ще бъде направено по модела на Ирландия. И там 2008-2009 имаше банкова криза. За разлика от Исландия, Ирландия беше член на еврозоната и в резултат на това нямаше възможност да печата пари. Затова се приложи оздравителна програма с помощта на останалите страни от Европа. След три години трудности, Ирландия в момента започва да се изправя на крака и се забелязват първите признаци на възстановяване.

С други думи, връщането на Кипър към лирата, няма да помогне на страната да избегне рецесията. Знаем го от исландския опит. Инфлацията също ще бъде много голяма, което ще доведе до много по-драстично обедняване на хората. Не на последно място връщането на кипърската лира ще изолира напълно Кипър в геополитически план. Сега Кипър остава част от европейското семейство. Ако излезе от еврозоната, ще бъде отлъчена и от Еврейския съюз. Отношенията с Русия са обтегнати. Гърция в момента се намира в слаба позиция и не може да подпомогне островната страна. Това означава, че Кипър ще остане сама като страна в един район с висока степен на опасност и геополитически риск. Знаете за проблеми с Турция и общото напрежение в района. С връщането си към кипърската лира, страната ще загуби всичките си съюзници.

Председателят на eврогрупата Йерун Дейселблум заяви, че моделът на Кипър може да се приложи и за други страни, които изпитват затруднения във финансовия сектор. По друг начин казано изглежда, че Европа не изключва възможността да въведе окастрянето на големите депозити като постоянна мярка за рекапитализиране на проблемни банкови институции. По-късно това изявление бе опровергано, но все пак се отрази отрицателно на пазара и предизвика поредица от вълнения. Как ще коментирате?

Според мен председателят на еврогрупата започна от правилната позиция, но се озова на погрешното място. Самото изказване беше погрешно и създаде изключителни сътресения на пазара.

Основната идея на еврогрупата бе, че щом имаме банкова криза, една банка трябва да намери допълнителни средства, за да издържи на натиска. Първо, ще потърсим средства в самата банка. Ако тя няма средства, ще отидем при акционерите на банката. Акционерите на банката също носят отговорност за контрола над управителния съвет на банката. Ако парите не стигат, можем да се обърнем и към облигационерите на банката. Те също имат отговорност, защото са дали кредит на банката без да проследят дали тя е устойчива. Облигационерите трябва да внимават преди да дадат на банката кредит, който тя може и да не е способна да изплати.

Там където председателя на еврогрупата направи грешка е като заяви, че ще търси помощ и от вложителите. Гражданинът, който има влог в една банка не е нито акционер, нито собственик на облигации на финансовите институции, за да прави контролни проверки на банката. Затова не може да се държи отговорен, ако банката пропадне. Отговорност за устойчивостта на банката носят, управлението, акционерите, облигационерите и надзорните органи, който отговарят за финансовия сектор.

Ако се създаде впечатлението, че вложителите в която и да е европейска банка може да загубят парите си, ще се загуби доверието в цялата финансова система. Това ще има много лоши последствия за еврозоната. Хората ще започнат да теглят парите си от банковата система във валутния съюз и ще се насочат към други страни извън еврозоната, като Швейцария, САЩ или към Азия. Това  ще намали капиталовите запаси и в резултат на това ще се намалят възможностите за ръст.

Другият отрицателен резултат от това да се насадят съмнения в ума на вложителите е, че хората ще внимават много къде влагат парите си. Ще търсят банката с най-нисък риск, който почти не съществува.

Банките съществуват точно поради обратната причина. Те събират депозитите на вложителите, за да могат да финансират предприятия с известен риск. За да имаме икономически ръст трябва да се финансира реалния бизнес, който винаги носи известен риск. Ако откажем да финансираме, който и да е бизнес с риск, то тогава няма как да се постигне икономически ръст. Не казвам, че трябва да слагаме парите си в предприятия със свръх-риск, но трябва да съществува риск, за да може да стимулираме икономическата дейност.

В края на краищата това, което се случи бе грешка в изказването или реален план, който може да се приложи в бъдеще в Европа?

Не смятам, че казаното от Дейселблум е било плод на грешка. По-скоро представя едно течение във вярванията на хората от северна Европа – Германия, Холандия, Финландия и по-малко в Австрия. Нека започнем от факта, че за да се запази еврото трябва да се установи по-тясно банково обединение. То ще помогне на Европа, както действа в САЩ  да има точна процедура за действие при създаване на кризисна ситуация. За да стане това обединение факт, трябва да бъдат акумулирани големи средства. Германците знаят, че за да се случи обединението, трябва да сложат в общата сметка много големи суми. Целта на Германия е този процес на обединение да започне с колкото се може по-малко дългове. Тя обещава, че в бъдеще няма да остави нито една банка да фалира, но сега не иска да плаща неплатени сметки натрупани досега (legacy issue). Изявлението на Дейселблум изрази точно това мнение – ако сега съществува неустойчивост, трябва да се поеме от някой. След това ще има нов механизъм, който ще заработи, за да усвоява подобни кризи.

Изказването на Дейселблум има и друга гледна точка. Не съдя дали тя е правилна или не, просто не може да я подминем. Хората в Германия, Австрия, Холандия и Финландия не искат да се плащат bail outs (да се дават помощни средства). Реакцията срещу помощните програми в рамките на еврозоната е много голяма. Над 60% или 70% от запитаните граждани на тези страни не иска еврозоната да продължи да дава пари за спасението на страни като Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и т.н. Когато в демократични страни съществува такова силно течение в общественото пространство, то неизбежно ще получи политически отзвук. Политиците до голяма степен отразяват и предават общественото мнение, което преобладава в тези страни. Това в никакъв случай не е добре за еврото, но щом това е реалността в страните от северна Европа, става много трудно техните политици да пренебрегнат народния глас.

Начинът, по който се проведе цялата дискусия свързана с Кипър може да имаше някой положителни страни, но създаде едно чувство за разделение в южноевропейците от северните им съграждани. Поведението на Германия към Кипър създаде много сериозни реакции в общественото мнение в европейската периферия. Ако тази поляризация продължи, ще е много трудно държавите от юга да направят нужните реформи.

Въпреки че Германия днес е силната държава на деня, има средствата и е най-силната държава в еврозоната, не може да се справи с ролята на лидер в европейския валутен съюз. Няма познанията (know-how) как да управлява многонационална организация. Германия няма опита на Великобритания или на Франция, които имат зад гърба си империя. Това е страна, която никога досега не е имала ролята на водач между други. Липсва и културата на лидер и оттам идват голяма част от грешките, които виждаме.

Заплашено ли е еврото като валута?

В дългосрочен план – да. Еврозоната не е заплашена до такава степен от икономическите развития, а от политическата и от обществената поляризация между северна и южна Европа. От напрежението, което се събира между двете "Европи". Не искам в никакъв случай еврото да се провали, но трябва да се намери начин да няма крайни феномени, които заплашват целостта на съюза.