снимки: ethnos.gr
Следва още една „психологическа война” или игра на ума. Посредникът започва да те бомбардира с противоречива информация за деня на пристигането на детето, с това дали се е родило или още не. Обажда ти се, за да ти каже да тръгнеш, за да получиш детето, после отменя срещата. И в един ден ти определя среща на някакво напълно открито място, където не би могъл да премине или паркира незабелязан друг автомобил. Ти носиш със себе си една пътна чанта с парите, предаваш я и след това вземаш детето. След известно време майката се появява, за да подпише документ, че се отказва от детето и е съгласна да бъде осиновено и всички документи се оформят по законния начин. На практика в началото даваш 20 000 евро и след завършването на всички законни процедури останалите 10 000 евро”.
Както разказва, има случаи, в които вземат детето обратно, понеже майката го е поискала обратно. „Можете да си представите как се почувстваха осиновителите, въпреки че майката е в пълното си право да се откаже от първоначалното си решение, според мен. Освен това детето не беше на повече от годинка”.
Той смята, че въпреки разкритите случаи нещата много трудно ще се променят. „Единственото, което бих искал е майката да получава по-голямата част от сумата. Тези хора имат нужда от пари и затова продават децата си. От друга страна е много трудно да осиновиш дете в Гърция”.
Събеседникът ни признава, че няма никаква гаранция за това в какви ръце ще попаднат децата, когато осиновителят не е проверен, а просто има парите, за да ги откупи. „Това е големият риск. Истината обаче е, че колкото държавата поставя строги предпоставки, и много правилно според мен, толкова ще продължава жаждата за дете на хора, чиито молби са били отхвърлени от социалните служби по една или друга причина. И някъде там винаги ще съществуват и хората, които ще продават децата си, за да се справят с финансовите си проблеми”.
Според него всеки път, когато полицията обявява, че залавят участници в незаконни осиновявания и трафик на деца „единственото, което се променя е цената на „услугата”. Въпреки че на практика не мисля, че някой има разходи. Единственото последствие е рискът, който посредникът поема”.
Както става ясно от най-пресния случай въпреки кризата цените остават почти същите като по-рано. „Всичко е въпрос на договореност. Когато се разбереш за сумата, която ще дадеш посредникът ти казва да не я обявиш на друг заинтересован, за да може да му поиска колкото се може повече от него”.